Решение № 4238 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12170/2019 г.

Решение № 4238 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12170/2019 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "А1 България" ЕАД, чрез процесуален представител, срещу решение № 4809/09.07.2019 г., постановено по адм. д. № 1432/2019 г. от Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № ППН-01-33/21.12.2018 г. на Комисията за защита на личните данни КЗЛД). Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретни съображения излага в касационната жалба, която поддържа в съдебно заседание чрез процесуален представител. Моли за отмяна на решението на АССГ като неправилно, като му бъдат присъдени направените по делото разноски, съгласно представен списък, ведно с доказателства за действителното им извършване. В допълнение към касационната жалба, на 21.01.2020 г. касаторът депозира искане на за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) по три конкретно формулирани от него въпроса, за които твърди, че са свързани с правото на ЕС и по-специално с необходимостта от тълкуването на Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО ("Регламента" или "Регламент /ЕС/ 2016/679"). Моли за спиране на производството по настоящото административно дело и отправяне на преюдициално запитване до СЕС. Ответникът по касационната жалба – Комисия за защита на личните данни (КЗЛД), чрез процесуалния си представител по делото, оспорва същата като неоснователна по съображения, които излага в съдебно заседание. Моли за оставяне в сила на оспореното съдебно решение. Алтернативно, в случай на отмяна на същото, моли за връщане на преписката за ново произнасяне от КЗЛД с изрични указания по приложението на закона. В случай на отмяна на решението, прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски по делото, като същите бъдат съобразени с нормативно установения минимален размер. Във връзка с искането за отправяне на преюдициално запитване счита, че не са налице основания за спиране на производството. Ответникът по касационната жалба – К. К., редовно призован, не ангажира становище по делото, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Ответникът по касационната жалба – "Хайков" ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не е налице необходимост от отправяне на преюдициално запитване и не е налице основание за спиране на производството по делото. Върховният административен съд (ВАС), тричленен състав на пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение АССГ е отхвърлил оспорването по жалбата на "А1 България" ЕАД срещу решение № ППН-01-33/21.12.2018 г. на КЗЛД, с което на основание чл. 83, параграф 5, б. "а", във връзка с чл. 58, параграф 2 от Регламента на "А1 България" ЕАД в качеството му на администратор на лични данни е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 100 000 (сто хиляди) лева за обработване на личните данни на К. К. в нарушение на чл. 6, параграф 1 от Регламента, респективно чл. 4, ал. 1 ЗЗЛД. Въз основа на подробни и мотивирани съображения първоинстанционният състав е приел, че атакуваното пред него решение на КЗЛД е законосъобразен административен акт – постановен от компетентен орган в изпълнение на негови законови правомощия и в предвидената за това писмена форма, без извършени съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при спазване на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. За да достигне до този резултат, съдът е установил най-напред релевантните за решаването на спора факти, като е посочил, че същите са били правилно изяснени в хода на административното производство и се подкрепят изцяло от събраните по преписката и приложени по делото доказателства. При това положение, спорът между страните не е относно факти, а във връзка с тяхната интерпретация при извършване на правната преценка за наличие или липса на допуснато нарушение при обработването на личните данни на К. К. в претендирания от него смисъл. Въз основа извършения анализ на фактите по делото съдът е обосновал крайния извод, че е налице неправомерно обработване – в хипотезата на събиране, употреба и съхранение, на личните данни на К. К. като абонат на "А1 България" ЕАД, извършено във връзка с регистрирането на негово име на предплатени СИМ карти за предоставяне на мобилни услуги на 10 броя телефонни номера към мобилната мрежа на "А1 България" ЕАД. След като е потвърдил констатираното от КЗЛД нарушение, квалифицирано по чл. 6, параграф 1 от Регламент /ЕС/ 2016/679, във връзка с чл. 4, ал. 1 ЗЗЛД, съдът е развил конкретни съображения и относно законосъобразността на наложеното на основание на Регламента административно наказание. Като правилен е преценен определеният от административния орган конкретен размер на имуществената санкция, който е съобразен както с тежестта на нарушението, така и с целта на закона. Така постановеното съдебно решение на АССГ е валидно, допустимо и правилно. Правилно първоинстанционният съд се е позовал на установената в административното производство и отразена в оспореното решение на КЗЛД фактическа обстановка, по отношение на която в хода на съдебното дирете пред първата инстанция не бяха представени доказателства от жалбоподателя, сочещи на нови или различни фактически установявания. Безспорно установено по делото е, че К. К. е сезирал КЗЛД за това, че личните му данни са били неправомерно обработени от "Мобилтел" ЕАД (сега "А1 България" ЕАД) за целите на закупуване и регистриране на негово име на 10 броя предплатени СИМ карти без негово знание и съгласие и в нарушение на правата му по ЗЗЛД. Административният орган е изложил мотиви, че в случая вмененото на "А1 България" ЕАД нарушение се изразява в действия по събиране, употреба и съхранение на личните данни на К. К. във връзка с процесните предплатени карти, които действия, с оглед на установената липса на основанията по чл. 4, ал. 1 ЗЗЛД за допустимост на обработването, се явяват незаконосъобразни като извършени в нарушение на цитираната разпоредба. Този извод на КЗЛД е подкрепен с ясни и мотивирани съображения от решаващия състав на АССГ. Като прецени събраните в административното производство и приобщени по делото доказателства, настоящият касационен състав на ВАС намира за законосъобразен извода на административния орган, че обработването на личните данни на жалбоподателя е било недопустимо, поради което правилно е и първоинстанционното съдебно решение, с което е потвърден този извод. Неоснователно е възражението на касатора за неправилно извършена квалификация на деянието като нарушение по чл. 4, ал. 1 ЗЗЛД (бр. 91 от 2006 г.), вместо по чл. 23 ЗЗЛД. В тази връзка следва да се има предвид, че качеството на администратор на лични данни на "А1 България" ЕАД е безспорно установен по делото факт. Това предполага, че всяко доказано от фактическа страна действие по обработване на лични данни (съобразно легалната дефиниция за "обработване", дадена в параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД, ДВ, бр. 91 от 2006 г.) за целите и със средствата, определени от дружеството в качеството му на "администратор" на лични данни, за което се установи, че е извършено при липса на основанията по чл. 4, ал. 1 ЗЗЛД (в посочената редакция), следва да бъде вменено като нарушение на посоченото дружество, било в хипотезата на самостоятелно обработване на личните данни или чрез възлагане на обработващ данните. В настоящия случай, "А1 България" ЕАД като администратор на лични данни разполага с правомощието да обработва лични данни на физическите лица – заявители или ползватели на предоставяните от него мобилни услуги. Именно при упражняване на търговската си дейност в хипотезата на предоставяне на предплатен пакет услуги "А1 България" ЕАД има правото да събере и съхрани следните данни за потребителите физически лица – трите имена, единен граждански номер и адрес за потребителите, започнали ползването на предплатени услуги след 01.01.2010 г., съгласно записаното в раздел Х., т. 58. а. от приложените като доказателство по делото Общи условия за взаимоотношенията между "Мобилтел" ЕАД и абонатите потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на "Мобилтел" ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE. Обработени за тези цели, данните на физическите лица следва да бъда събрани по съответния, предвиден в същите Общи условия, както и в приетата от дружеството Инструкция за регистрация на прима услуги, ред – "Данните се предоставят от потребителите чрез подаване на регистрационна форма лично или чрез пълномощник с нотариално заверено пълномощно" (т. 58. б. от Общите условия); "За да се регистрира прима клиент, трябва да попълни регистрационна форма, която е в следния формат:... Регистрационната форма следва да бъде подписана лично от потребителя, като клиентът се легитимира, предоставяйки нужните документи". От така наличните по преписката и приети по делото доказателства, следва, че за да пристъпи към законосъобразно обработване на личните данни на потребителя физическо лице посредством тяхното събиране, употреба и съхранение за целите на регистрация на предплатен пакет услуги, администраторът на лични данни "Мобилтел" ЕАД/"А1 България" ЕАД следва да разполага с попълнен формуляр на регистрационната форма, удостоверяващ съгласието, желанието на лицето да бъде ползвател на услугата, съответно – съгласието му да предостави на администратора необходимите за целите на регистрацията свои данни. Коректното и своевременно спазване на тези изисквания би обусловило наличие на основанието по чл. 4, ал. 1, т. 2 и/или т. 3 ЗЗЛД (ДВ, бр. 91 от 2006 г.) за допустимо обработване на личните данни. В настоящия случай обаче не са налице гореописаните фактически основания, свързани с основанията по чл. чл. 4, ал. 1, т. 2 и/или т. 3 ЗЗЛД. Напротив, А1 България" ЕАД – жалбоподател в първоинстанционното производство и настоящ касатор, заявява, че не разполага със заявленията за регистрация на предплатените карти на името на К. К. Нещо повече, в касационната жалба се твърди, че регистрационната форма е само един от начините да се изпълни нормативното задължение за регистрация на потребителите на предплатени услуги, съдържащо се в параграф 80 от Закона за електронните съобщения, съгласно който предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги, се задължават от 1 януари 2010 г. да събират данни, необходими за идентифициране на потребител на предплатени услуги по чл. 251и, ал. 1, т. 1 и ал. 5, т. 2. Действително, в закона не е предвидена точно определена форма за събиране на данните, но в случая тя е била конкретизирана от самото дружество, предоставящо услугата, в приетите от него Общите условия и Инструкция за прима регистрация съгласно Закона за противодействия на тероризма. Следователно, възприетият от "Мобилтел" ЕАД/"А1 България" ЕАД начин за изпълнение на нормативното задължение за регистрация на потребителите на предплатени услуги е именно посредством попълването и предаването на визираната регистрационна форма. По случая с обработването на личните данни на К. К. за регистрацията на 10 броя предплатени СИМ карти бе доказано, че регистрационни форми липсват. Това обстоятелство се признава от касатора, който заявява, че не разполага с регистрационна форма за К. К., такава не е съхранена и поради това не е възможно нейното предоставяне. Същевременно, непредставянето на регистрационни форми за целите на извършеното закупуване и регистриране на името на К. К. на 10 броя предплатени карти е в противоречие и с друго правило, регламентиращо служебната дейност на администратора, а именно правилата и процедурите за управление на архива – в частта управление на клиентски документи. Съгласно същите (приложени на л. 79- л. 82 от делото), управителят на магазина отговаря за събиране, подреждане, подготвяне и предаване на архивиращата компания на молби и форми за регистрация на СИМ карти за предплатени услуги с абонати, като тези молби и форми за регистрация се подреждат в отделни кутии и върху тях се поставя Общ приемо-предавателен протокол, който трябва да отговаря на определени изисквания. Предвидено е, че клиентските документи, свързани с регистрация за предплатени услуги, подлежат на физическо съхранение. От така установените правила недвусмислено следва, че "А1 България" ЕАД се е ангажирало с дейността по съхранение на хартиен носител на попълнените и предадени й регистрационни форми за регистрация за предплатени услуги. Поради това не може да бъде кредитирано твърдението на дружеството за липса на задължение за съхранение на регистрационните форми, както и за липса на връзка на обусловеност между тяхното непредставяне и извода за недопустимо обработване на процесните лични данни. По тези съображения, законосъобразно и съответно на доказателствата по делото е заключението на първоинстанционния съд, че обработването на данните на К. К. във връзка с регистрирани на негово име предплатени СИМ карти е извършено в нарушение на чл. 4, ал. 1 ЗЗЛД. Доказано по категоричен начин е отсъствието на основания по чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗЛД за допустимост на обработването, като същевременно не са налице каквито и да е данни (а и такива не се твърдят по делото), че събирането, употребата и съхранението на личните данни на К. К. е във връзка с някое от другите основания, предвидени в чл. 4, ал. 1 ЗЗЛД. Поради това, като е приел за основателна жалбата на "А1 България" ЕАД срещу решение № ППН-01-33/21.12.2018 г. на КЗЛД по отношение на твърдяното в нея нарушение на правилата за защита личните данни, административният съд е постановил правен съдебен акт, в съответствие с материалния закон и фактите по делото. Неоснователно е и възражението на касационния жалбоподател за неправилно приложение на чл. 38, ал. 2 ЗЗЛД. КЗЛД е независим държавен орган, специализиран в защитата на лицата при обработка на личните им данни, като има правомощия за осъществяване на цялостен контрол за спазване на изискванията на ЗЗЛД (чл. 6, ал. 1 ЗЗЛД). Както до влизането в сила на Регламент /ЕС/ 2016/679 на 25.05.2018 г., така и след тази дата, КЗЛД е и продължава да бъде специализираният държавен орган, на който са възложени функциите по реализиране защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни. Същевременно следва да се има предвид, че с влизане в сила на Регламента, считано от 25.05.2018 г., именно неговите разпоредби стават основният източник на правна регламентация в сферата на защита правата на лицата при обработването на техните лични данни и достъпа до тези данни в рамките на Европейския съюз. В тази връзка следва да се съобрази, че Регламентът е акт с общо приложение, той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки, като за пораждане на правното му действие не е необходимо транспонирането му във вътрешното право посредством приемането на изричен акт или мярка. Следователно, от деня на влизането си в сила Регламентът е станал действащо право в Република България и неговите разпоредби са започнали да уреждат пряко и непосредствено съответните обществени отношения. С оглед на това, независимо дали към този момент националният законодател е предприел някакви промени, свързани с уредбата в Регламента, последният проявява своето правно действие от деня на влизането си в сила и от този момент следва задължително да бъде съобразяван от административните органи и от съда при разрешаването на съответните спорове. Следователно, компетентността на националния орган по защита на личните данни да упражнява контрол във връзка с изпълнението на Регламента произтича пряко от неговите разпоредби и възниква в момента на влизането му в сила, като за това не е необходимо изричното й възлагане с национален нормативен акт. В случая, фактът, че националният закон, съдържащ изрично прогласяване на компетентността на КЗЛД по осъществяване на цялостен надзор върху спазването на Регламент (ЕС) 2016/679, е влязъл в сила няколко месеца след влизането в сила на самия Регламент, не е от естество да обуслови липсата на компетентност за КЗЛД да се произнася по жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, довели да нарушение на Регламента. В противен случай, бихме били изправени пред ситуация на невъзможност за защита правата на засегнатите от неправомерно обработване на личните им данни лица, в случаите, когато нарушението е извършено (изцяло или в условията на продължаващо нарушение) след датата 25.05.2018 г., а КЗЛД се е произнесла с краен акт по жалбата преди влизане в сила на новата редакция на ЗЗЛД (бр. 17 от 26.02.2019 г.), за която касаторът твърди, че има правопораждащ ефект по отношение на компетентността на КЗЛД да налага санкции на основания на Регламента. Подобна празнота в правната регламентация би била несъвместима с гарантираното в самия Регламент право на всеки субект на ефективни средства за правна защита срещу обработване на лични данни, отнасящи се до него, с които се нарушават разпоредби от този Регламент. В продължение на горното и във връзка с направеното в касационната жалба възражение за неприложимост на Регламента при определяне и налагане на процесната имуществена санкция, настоящият касационен състав намира за необходимо да изложи следните съображения: Регламентът, чиито разпоредби са приети за нарушени в обстоятелствената част и диспозитива на решението на КЗЛД, е действащо право в Република България, както и в останалите държави членки на ЕС, считано от 25.05.2018 г., съгласно чл. 99, т. 2 от същия. Липсва изрично правилно за придаване на обратно действие на закрепените в него материалноправни норми. Поради това следва да се счита за несъмнено положението, че Регламентът намира приложение спрямо онези юридически факти, визирани в неговите норми, които са настъпили след влизането му в сила или продължават своето проявление в действителността и след влизането му в сила. Такъв именно е и настоящият случай, в който се установява, че макар и да е извършено деактивиране на закупените и регистрирани на името на К. К. предплатени СИМ карти (на 18.01.2018 г.), личните данни на лицето продължават да се обработват от администратора в хипотезата на съхранение и употреба от мобилния оператор. Последният твърди, че с дерегистрацията на картите нарушението е било преустановено, прекратено. Тази теза не се споделя от съда, доколкото не са представени съответно относими доказателства, сочещи освен на дерегистрация на картите, също и на пълно заличаване на данните на К. К. в електронната система на мобилния оператор, където същите продължават да се съхраняват без доказано законово основание по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗЛД, във връзка с чл. 6, параграф 1 от Регламента. Неправомерното обработване на данните в случая се изразява от фактическа страна не в самата регистрация, а в събирането, употребата и съхранението на данните за целите на регистрацията на картите за предплатени услуги. Поради това съдът съобразява, че по делото не са представени доказателства, установяващи прекратяване състава на процесното нарушение към 18.01.2018 г., нито към определена по-късна дата. При тези констатации, следва да се приеме, че неправомерното обработване на данните на К. К. е било продължаващо както към момента на влизане в сила на Регламента (25.05.2018 г.), така и към момента на произнасяне на КЗЛД с крайното решение по спора (21.12.2018 г.) Основен принцип в правото е, че за да се приеме едно деяние за нарушение, то следва да е обявено за такова с действаща към момента на извършването му правна норма, която да е приета за нарушена. В конкретния случай, изпълнителното деяние, довело до неправомерно обработване на личните данни на К. К., е започнало през месец октомври 2017 г. (когато по отношение на защитата на правата на физическите лица при обработване на личните им данни действаща е единствено уредбата на ЗЗЛД в редакцията на ДВ, бр. 81 от 14.10.2016 г.) и е продължило и след датата 25.05.2018 г. Поради това, като е съобразил и приложил действащите към момента на извършване на нарушението материалноправни разпоредби, административният орган правилно го е квалифицирал едновременно като такова по ЗЗЛД (в приложимата редакция) и по Регламента. На същата правна логика се основава и преценката на административния орган относно правното основание за налагане на съответното административно наказание. Съобразно приложимото към случая право, в обстоятелствената част на решението на КЗЛД са изложени подробни съображения във връзка с определената по вид и размер конкретна санкционна мярка – имуществена санкция. Административният акт, като издаден при условията на оперативна самостоятелност, съдържа конкретни и ясни мотиви за направения избор на най-ефективна, целесъобразна и съобразена с принципа на пропорционалност корективна мярка при така констатираното нарушение. Обоснован е размерът на избраната корективна мярка (100 000 лева), при което са взети предвид изяснените по случая релевантни обстоятелства с утежняващ характер и нормативно установеният максимален размер на имуществената санкция. Съображенията на органа са последователни, логични и в съответствие с тежестта (в това число продължителността) на извършеното нарушение. Предвид всички изложени в административния акт и потвърждаващото го съдебно решение аргументи следва да се приеме, че изборът на мярка, извършен от КЗЛД, се явява подходящ и съответен на предвидения с нейното налагане санкционен, дисциплиниращ и предупредителен ефект, както и че със същата не се надхвърля необходимото за постигането на тези цели. По този начин предприетата от административния орган форма на контрол способства за постигане и на целта на закона – осигуряване на ефективна защита при обработка и съхранение на личните данни. По тези съображения, като е приел, че решението на КЗЛД и в санкционната му част е постановено в съответствие със закона и е отхвърлил жалбата на "А1 България" ЕАД срещу решение № ППН-01-186/10.01.2018 г. на КЗЛД и в частта му по т. 2, административният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, при правилно тълкуване и прилагане на материалноправните разпоредби. С оглед пълнота и прецизност на изложението следва единствено да бъде отбелязано, че настоящият състав не споделя част от мотивите на първоинстанционния съд, с които е обоснована приложимостта на Регламент към настоящия спор. В подкрепа на извода си за законосъобразно налагане на имуществената санкция с правно основание в Регламента, административният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК, посочвайки, че към момента на произнасяне на КЗЛД с крайния акт Регламентът вече е приложимо право и неговите разпоредби следва да се прилагат от съответните органи в държавите членки като имащи пряко действие по отношение на регламентираните обществени отношения. Този аргумент не се споделя от касационната инстанция. Вярно е, че Регламентът е приложимо право в настоящия случай, но не защото е бил действащ нормативен акт към момента на произнасяне на КЗЛД с крайното решение, а защото и към момента на неговото действие, считано от 25.05.2018 г., продължават да съществуват фактическите обстоятелства, съставляващи изпълнителното деяние на процесното нарушение. Изложеното е израз на основополагащия в правото принцип, че преценката за съставомерност на дадено деяние следва да се прави в съответствие с действащите към момента на извършване на деянието материалноправни норми. По отношение на заявеното от касационния жалбоподател искане за отправяне на преюдициално запитване по три конкретно формулирани въпроса, за които твърди, че са свързани с правото на ЕС и по-специално с необходимостта от тълкуването на Регламент /ЕС/ 2016/679, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение намира следното: С първия от поставените въпроси касаторът търси отговор, който не се нуждае от специално изясняване, още по малко посредством сезирането на СЕС. Това е така, тъй като, от една страна, в Регламента не е уредена възможността за ретроактивно действие на неговите материалноправни норми по отношение на юридически факти, които са се реализирали в миналото (преди датата на влизането му в сила), а от друга страна – както бе уточнено по-горе, в случая не е налице хипотеза, при която изпълнителното деяние да е приключило преди влизането в сила на Регламента. Вторият въпрос също не би могъл да формира допустим предмет на искане за преюдициално запитване до СЕС предвид факта, че с него се иска становище относно възможността национална правна норма да определи обхвата на действие на приет от Съюза нормативен акт. Подобна хипотеза е изначално невъзможна с оглед действащия и трайно възприет в практиката на СЕС и на националните съдилища принцип на примат на правото на ЕС над националните законодателства, съгласно който в случай на противоречие между тях, националните правни норми следва да бъдат оставени без приложение като несъответстващи на съюзните. Поради това, недопустимо е с национална разпоредба да бъде определян темпоралният и материалноправният обхват на действие на приет от Съюза нормативен акт. И третият формулиран от касатора въпрос не се нуждае от тълкуване на конкретна разпоредба от Регламента, а отново касае общия въпрос за това как се проявява неговото действие в националните правни системи. Както бе посочено в настоящото решение, регламентът е акт с общо приложение, той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки, като не е необходимо транспонирането му във вътрешното право с изричен акт, за да може да прояви своето действие. Следователно, от деня на влизането си в сила регламентът става действащо право в държавата членка и неговите разпоредби уреждат пряко съответните обществени отношения, предмет на регламентация. С оглед на това, независимо дали в конкретната държава членка са предприети някакви мерки, свързани с приложението на Регламента, същият поражда правното си действие и следва да бъде съобразяван от административните органи и съда от момента на влизането си в сила. Оттук следва, че компетентността на националния орган по защита на личните данни да упражнява контрол във връзка с изпълнението на Регламента произтича пряко от неговите разпоредби и възниква в момента на влизането му в сила, като за това не е необходимо изрично възлагане с национален нормативен акт. Разпоредбата на чл. 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и практиката на Съда на Европейския съюз свързват преценката за необходимостта от преюдициално запитване с прякото значение на тълкуването на съюзното право за постановяване на решението по конкретния правен спор, каквото по делото не е налице. Формулираните от касатора въпроси по своето съдържание не сочат на конкретни разпоредби от Регламента, чието тълкуване да е от значение за правилното решаване на спора, а касаят принципни въпроси, свързани с правното действие на този вид актове на Съюза и взаимодействието им с вътрешното право. Предвид горното, искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз следва да бъде оставено без уважение. По същество на отправената до Върховния административен съд касационна жалба срещу решението на АССГ, настоящият тричленен състав на ВАС, пето отделение приема, че не е налице соченото от касатора основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК – нарушение на материалния закон, за отмяна на обжалвания съдебен акт, с който е потвърдено решение № ППН-01-33/21.12.2018 г. на КЗЛД. Неоснователни са и доводите на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, свързани с необсъждане от страна на първоинстанционния съд на определени възражения, релевирани пред първата инстанция. По същество, тези възражения касаят фактически обстоятелства от значение за решаването на спора, обсъдени и оценени в хода на административното производство от решаващия административен орган съобразно приложимата материалноправна уредба. Още пред КЗЛД са били изяснени всички релевантни за случая факти и обстоятелства. Впоследствие първоинстанционният съд е провел образуваното пред него съдебно производство по оспорването на "А1 България" ЕАД при спазване на императивните изисквания за правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса и гарантиране принципа на равнопоставеност на страните при осъществяване на правото им на участие и защита в процеса. Само по себе си, несъгласието на оспорващия с направената от съда интерпретация на фактите по делото и тяхната правна оценка не обуславя наличие на което и да е от основанията за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Предвид горното, не са налице основания за отмяна на обжалваното първоинстанционно решение, постановено по адм. д. № 1432/2019 г. от Административен съд София-град, и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Ответната страна – КЗЛД, не заявява искане за разноски в настоящото производство, поради което такива не следва да бъдат присъждани, въпреки изхода на спора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение