Решение № 13277 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10419/2009 г.

Решение № 13277 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10419/2009 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Донка Стефанова Михалева и Цецка Стефанова Ганчева, двете от гр. Карлово срещу решение от 3.07.2007 г., постановено по адм. д. № 1540/2004 г. от Пловдивски окръжен съд, решение № 36/28.04.2009 г., постановено по адм. д. № 30/2008 г. от Пловдивския окръжен съд и определение № 17/17.05.2009 г., постановено по същото дело в частта за разноските. В жалбите се излагат подробни доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решенията и определението и се иска тяхната отмяна. Претендират се разноски. Ответниците - изпълнителният директор на Агенцията по кадастър-София, началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър - Пловдив, "Домостроител - Карлово" АД, Димитър Тодоров Дечков, Иван Димитров Джонджоров, Гина Гърдева Джонджорова, Гергана Димитрова Господинова, Гинка Георгиева Георгиева, Стефанка Иванова Никова, Нонка Георгиева Маркова не вземат становище по касационните жалби. Ответникът - кметът на община Карлово оспорва жалбите чрез процесуалния си представител адв. Гърбев. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби. Върховният административен съд, пето отделение намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а по същество - основателни по следните съображения: С първото обжалвано решение от 3.07.2007 г., постановено по адм. д. № 1540/2004 г., Пловдивският окръжен съд (ПОС) отхвърля жалбата на Стефан Петров Караачлиев от гр. Карлово срещу заповед № 300-4-21/20.09.2004 г. на изпълнителния директор на Агенция по кадастъра - София, с която на основание чл. 49, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) е одобрен кадастралния план в цифров и графичен вид на гр. Карлово, община Карлово, област Пловдив, в граници: частта южно от ул. Ген. Карцов и бул. Освобождение, частта заключена между улиците "Тодор Каблешков", "Гладстон", "Юмрукчал", "Водопад", "Парчевич" и "Криволак", частта североизточно от ул. "Ловен парк" и бул. "Освобождение", в частта по отношение на имот от 660 кв. м, представляваща част от имот пл. № 2597. За да постанови този правен резултат, окръжният съд приема, че жалбоподателят е собственик на 660 кв. м от бивш имот с пл. № 2597 по плана на гр. Карлово от 1966 г., като границите на целия имот, а също и възстановената по реда на ЗСПЗЗ част, не са материализирани на терена, не са отразени и в предходни планове на града, не е завършен според решаващият съд и фактическият състав по ЗСПЗЗ за реституцията на имота, поради липсата на скица и удостоверение (чл. 13 ППЗСПЗЗ) на имота. С второто обжалвано решение № 36/28.04.2009 г. по адм. д. № 30/2008 г. окръжният съд отхвърля жалбата на Донка Стефанова Михалева и Цецка Стефанова Ганчева, конституирани в хода на съдебноадминистративното обжалване като правоприемници на починалия им наследодател Стефан Петров Караачлиев, против посочената по-горе заповед на изпълнителния директор на Агенция по кадастъра в частта досежно имот пл. № 2467 по плана на гр. Карлово. Изводът е мотивиран с липсата на доказателства за собственост върху процесния имот, тъй като представения по делото констативен нотариален акт не е титул за собственост според първоинстанционния съд. С постановеното по това дело определение съдът се произнася по искането за разноски, които с оглед изхода на спора са присъдени на община Карлово. Решенията са постановени в нарушение на материалния закон, касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Мотивите и на двете обжалвани решения не са по съществото на спора, с оглед изискванията за законосъобразност на обжалваната заповед предвид критериите по чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри и спазване процедурата по чл. 43 и сл. ЗКИР, а касаят активната легитимация на жалбоподателите и признатото на същите право на собственост върху имоти по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). От данните по административната преписка и събраните пред окръжния съд доказателства безспорно се установява, че наследодателят на касаторките е собственик върху следните недвижими имоти: нива от 0.660 дка, находяща се в землището на гр. Карлово, местността Бяла река, представляваща имот пл. № 2597 по кадастралния план на града от 1966 г., при съседи, описани в договор за доброволна делба от 20.12.2000 г., и недвижим имот с площ от 1.500 дка, находящ се в землището на гр. Карлово, в местността Бяла река, съставляващ имот пл. № 2467 в кв. 15 "а" по кадастралния план на гр. Карлово при съседи: братя Стайкови, Санди Венов и път. В подкрепа на този извод са: решение № 01141 от 28.08.2000 г. на поземлена комисия гр. Карлово, договор за доброволна делба на земеделски земи с възстановено право на собственост по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, вписан като акт № 186, том III, рег. № 6685, н. д. № 695/2000 г. по описа на Районен съд - Карлово, нотариален акт за констатиране право на собственост върху недвижим имот № 42, том I, рег. № 4088, дело № 486 от 2002 г. по описа на нотариус при Карловския съдебен район и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 132, том II, рег. № 3247, дело № 232 от 2004 г. по описа на нотариус с район на действие -Районен съд Карлово. Заключението от изслушаната съдебно-техническа експертиза е, че планоснимачните номера на имоти с номера 2467 и 2597 са заснети в плана на гр. Карлово, одобрен със заповед № 938/1966 г., като имот с пл. № 2467 е с площ от 1500 кв. м по графични данни, а на другия имот е с площ от 10 000 кв. м и е идентичен с описанието на нива от 10 дка според нотариален акт № 53/1940 г., представен също от касаторките. Вещото лице не установява по категоричен начин прилагането на регулацията впоследствие за имот пл. № 2597, включваща го в четири нови урегулирани поземлени имоти, напротив, отразява нереализирани мероприятия. Като са обсъдени и приложените по делото скица и удостоверение по чл. 13 от Правилника за приложение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ) на частта от 660 кв. м от имот пл. № 2597, издадени от община Карлово. При тези данни настоящата инстанция намира, че неправилно в противоречие с материалноправни норми е приета законосъобразност на оспорения пред окръжния съд индивидуален административен акт. В конкретното съдебноадминистративно производство решаващият съд не следва да се произнася относно собствеността върху подлежащите на отразяване в кадастъра недвижими имоти, а само преценява доколко компетентният административен орган се съобразява с представените документи по реда на чл. 41, ал. 2 ЗКИР. По отношение процедурата по създаването на кадастралната карта и кадастралните регистри, разпоредбите на гл. V ЗКИР установяват императивни правила, подлежащи на съблюдаване както от административния орган, така и от собствениците на поземлените имоти, които са длъжни да осигурят свободен достъп в имотите, да означат на свои разноски с регламентирани трайни знаци границите на имота в съответствие с акта, установяващ правото на собственост или друго вещно право и да опазват знаците от унищожаване, да представят при поискване акт за собственост, да опазват поставените в имота геодезични знаци (чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗКИР). Въз основа на тези данни за поземлените имоти (площ, граници, собственици), предоставени от и със съдействието на собствениците, административният орган установява и определя границите на имотите съобразно изискванията на чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, а именно: по чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР от означеното на място състояние в съответствие с актовете по чл. 38, ал. 1, т. 3, от работните материали, изработени по време на определяне на границите, от изображението върху одобрена кадастрална карта, от планове и карти, посочени в чл. 41, ал. 1, т. 1. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредбата визира приоритетно данните от: т. 1/. означеното по реда на чл. 36, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР местоположение върху терена или от посочените от собствениците гранични точки, т. 2/. съществуващите на място материализирани граници, когато не са означени, или посочени по реда на т. 1, т. 3/. кадастралните планове, одобрени по реда на отменения ЗЕКНРБ, или отменения ЗТСУ, § 40 от ПРЗ на ЗИДЗКИР, и от карти, създадени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, т. 4/. регулационните планове, одобрени по реда на отменения ЗТСУ - за имотите с приложена регулация, границите на които не са материализирани и т. 5/. карти, планове или друга документация, предоставени по реда на чл. 36 от ведомства, областни и общински администрации, юридически лица и други. Преценката за законосъобразност на заповедта по чл. 49, ал. 1 ЗКИР включва проверка доколко цитираните разпоредби са спазени, респ. доколко участниците в процедурата за създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри - собствениците на поземлените имоти и лицето по чл. 35, ал. 2 ЗКИР са изпълнили задълженията си. Приоритетното подреждане на критериите по чл. 14, ал. 1 от Наредбата означава, че преди всичко границите на имотите се определят съобразно установените от собствениците по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР граници, ако такива липсват, следва да се съобразят съществуващите на място материализирани граници, а при липса на последните - да се ползва действащия кадастрален план и т. н. В конкретния казус е установено, че при одобряването на кадастралния план на гр. Карлово на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР, процесните имоти не са отразени. Съобразяването с вещните права е задължение както за собственика, така и за органа. Представените в процеса документи за собственост, изброени по-горе, установяват правата на Донка Стефанова Михалева и Цецка Стефанова Ганчева от гр. Карлово, така както бяха разисквани в предходното изложение. В подкрепа на задължението за съобразяване с правата е и заключението на вещото лице, установяващо идентичността и обема според документите. Предвид изложеното и при спазване на приоритетното подреждане на данните според Наредба № 3, настоящият състав намира, че в настоящия случай е налице хипотезата на чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредбата. Като не се съобразява с нея и произнася оспорената заповед, изпълнителният директор на Агенция по кадастъра - София допуска материална незаконосъобразност на акта. Обжалваните решения, с които ПОС отхвърля жалбата срещу административния акт са неправилни и следва да бъдат отменени. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което следва да бъде постановено решение по съществото на спора, с което след отмяна на заповед № 300-4-21/20.09.2004 г., административната преписка бъде върната на административния орган за ново произнасяне. При новото произнасяне имоти с пл. № № 2597 и 2467, респективно реституираната част от 660 кв. м от имот пл. № 2597 по плана на гр. Карлово следва да бъдат отразени съобразно регулационното отреждане от 1966 г., като бъде спазена разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 3 за установяване на границите на поземлените имоти. Следва да бъде отменено и определението за присъждане на разноски. Предвид изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,