Решение № 197 от 9.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 661/2010 г.

Решение № 197 от 9.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 661/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му адвокат С. О., срещу въззивно решение № 712 от 29.12.2009 г. на Софийския окръжен съд по гр. д. № 1009/2009 г., с което е отменено решение № 202 от 24.09.2009 г. на Самоковския районен съд по гр. д. № 300/2009 г. и са уважени предявените от Н. В. Х. срещу [фирма], [населено място], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1,2 и 3 КТ. Въззивният съд е приел, че уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване на щата е незаконно, тъй като към момента на връчване на заповедта за уволнение ищецът се е ползвал от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, която не е била преодоляна. Това е така, въпреки че той не е започнал ползването на разрешения му отпуск за временна неработоспособност. При този вид отпуски между разрешаване и ползване не може да съществува разлика във времето. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че ищецът се е ползвал от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ след като не е започнал реално ползването на разрешения му отпуск. Ответникът по жалбата Н. В. Х., [населено място], не е заявил становище. С определение № 1190 от 17.11.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 712 от 29.12.2009 г. на Софийския окръжен съд по гр. д. № 1009/2009 г. Обжалването е допуснато по материалноправни въпроси относно възможността работникът или служителят да се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ без реално да е започнал ползването на отпуск, които се решават противоречиво от съдилищата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че по въпросите, обусловили допускане на касационната жалба до разглеждане по същество вече има постановено решение на ВКС по реда на чл. 290 ГПК - решение № 63 от 31.03.2011 г. по гр. д. № 1728/2009 г, по описа на IV г. о. Съобразно ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС това решение има задължителен характер. Според него закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ има обективен характер и важи винаги когато работникът е започнал ползването на разрешения му отпуск. Тя се прилага само когато работникът или служителят е започнал ползването на разрешения му отпуск /без значение точно какъв - платен годишен, неплатен, учебен, отпуск за временна неработоспособност и др./ Щом работникът или служителят е бил на работа и на работното му място е връчена заповедта за уволнение, той не се ползва от предварителна закрила, макар и за същия ден да има болничен лист за временна неработоспособност. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Съобразно изложеното по-горе неправилно въззивният съд е приел, че ищецът се е ползвал от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ към момента на връчване на заповедта за уволнение, въпреки че не е започнал ползването на разрешения му отпуск за временна неработоспособност. Липсата на закрила обуславя разглеждането на спора по същество. По делото е безспорно установено, че преди уволнението на ищеца има реално съкращаване на щата като единствената бройка за длъжността "управител ресторант", заемана от ищеца, е била премахната, при което за работодателя не е съществувало задължение за подбор. Съкращаване на щата най - общо означава фактическо премахване на съответната трудова функция като длъжност или щатна бройка. Задължението за подбор съществува тогава, когато работодателят съкращава част от бройките за една и съща длъжност и трябва да извърши преценка кои от работещите на нея ще запазят местата си. По силата на действащото към датата на уволнението щатно разписание не е съществувала длъжността, заемана от ищеца. Поради това работодателят не е имал задължение да извърши подбор по реда на чл. 329 КТ. Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе за законността на уволнението предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ трябва да се отхвърлят като неоснователни. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 1575.32 лв. деловодни разноски. Останалите в размер на 450 лв. по договор за правна защита и съдействие № 14 от 7.04.2011 г. не следва да се присъждат, тъй като са направени след приключване на устните състезания по делото. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.