Решение № 14036 от 21.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2858/2019 г.

Решение № 14036 от 21.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2858/2019 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главен юрисконсулт Пчелинска, като пълномощник на "Български пощи" ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. София, против решение № 604 от 31.01.2019 г., постановено по адм. д. № 2701/2018 г. по описа на Административен съд – София-град, Второ отделение, ЗЗ състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ, дадени с протокол изх. № ПР1801486 от 9.02.2018 г. на Дирекция "Инспекция по труда" гр. София. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират съществени нарушения на съдопроизводствени правила, необоснованост и неправилно прилагане на чл. 46, ал. 1, чл. 37, ал. 1, чл. 406, ал. 2, т. 2 и чл. 6а, ал. 2 от Кодекса на труда като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - ИА "Главна инспекция по труда" гр. София, чрез главен юрисконсулт Стоянов, моли решението да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното съдебно решение с предложение за оставянето му в сила. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: От протокол изх. № ПР1801486 от 9.02.2018 г. се установява, че процесните предписания са издадени от Н. Атанасова и Д. Предолова, в качеството им на главни инспектори в отдел "Контрол на инспекционната дейност" в Дирекция "Правно осигуряване на инспекционната дейност" към Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" гр. София, а не от инспектори в Дирекция "Инспекция по труда" гр. София. Казаното се потвърждава и от представените от процесуалния представител на ответника в открито съдебно заседание, състояло се на 14.06.2018 г. заповед № ЧР-175 от 22.02.2018 г. и заповед № ЧР-176 от 22.02.2018 г. С разпореждане от 18.04.2018 г., в съответствие със списъка по 152, ал. 3 АПК, като страни по делото са конституирани "Български пощи" ЕАД и Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" гр. София, които са отразени съответно като жалбоподател и ответник в протокола на откритото съдебно заседание от 14.06.2018 г. В последното е даден ход на делото, приети са писмените доказателства и е даден ход по същество. Следователно това са страните, които са участвали по делото. В мотивите на оспореното решение обаче е посочено, че производството е образувано по жалба на "Български пощи" ЕАД гр. София срещу предписания, дадени на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ с протокол изх. № ПР1801486 от 9.02.2018 г. на Дирекция "Инспекция по труда" гр. София. Отразена е тезата на ответник Дирекция "Инспекция по труда" гр. София, какъвто не е участвал по делото. Съдът е приел, че протоколът е издаден от длъжностни лица на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" – инспектори в Дирекция "Инспекция по труда" гр. София, без да съобрази както съдържанието на протокол изх. № ПР1801486 от 9.02.2018 г., така и представените заповед № ЧР-175 от 22.02.2018 г. и заповед № ЧР-176 от 22.02.2018 г. Не е преценено също така, че Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" и Дирекция "Инспекция по труда" гр. София, са различни структурни звена. С оспореното решение № 604 от 31.01.2019 г., постановено по адм. д. № 2701/2018 г. по описа на Административен съд – София-град е отхвърлена жалбата на дружеството против предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ, дадени с протокол изх. № ПР1801486 от 9.02.2018 г. на Дирекция "Инспекция по труда" гр. София. От цялостното съдържание на съдебния акт не може да се направи извод за допусната очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 175, ал. 1 АПК. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", Агенцията е организирана в обща и специализирана администрация, структурирана в Централно управление и 28 териториални дирекции "Инспекция по труда". Алинея втора от същия текст определя, че Централното управление включва дирекциите от общата администрация, Главната дирекция "Инспектиране на труда", дирекциите "Правно осигуряване на инспекционната дейност" и "Международна трудова миграция" и отделни длъжности. Според чл. 16, ал. 1 и 2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" дирекциите "Инспекция по труда" са териториални поделения към Главна дирекция "Инспектиране на труда", които осъществяват дейността си на територията на съответната област. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Устройствения правилник определя инспектора като контролен орган, който по силата на чл. 21, ал. 4, т. 1, при установяване на нарушение на законодателството, прилага принудителни административни мерки, определени в нормативните актове, по които Агенцията осъществява контролна дейност. Според чл. 21, ал. 2 от цитирания правилник, правомощия на инспектор имат ръководителите на административни звена в специализираната администрация, служителите, назначени на длъжност инспектор, юрисконсултите, както и други служители на Агенцията, назначени на експертни длъжности, които са изрично упълномощени от изпълнителния директор. Когато оформят актове по чл. 404, ал. 1 КТ, инспекторите не действат като административни органи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, а от името на съответната администрация, която им е възложила съответни функции. Ето защо актове от категорията на процесния в константната практика на Върховния административен съд, шесто отделение, се считат за актове на съответната администрация. В конкретния случай, в решението не е съобразено, че длъжностните лица (инспектори) изготвили и подписали оспорения акт са служители на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", а не на Дирекция "Инспекция по труда" гр. София, както и че Агенцията е била конституирана като страна по делото. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото са оспорващият, органът издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Обективираните в протокол изх. № ПР1801486 от 9.02.2018 г. предписания не са издадени от длъжностни лица (инспектори) на Дирекция "Инспекция по труда" гр. София. Следователно съдът е нарушил нормата на чл. 153, ал. 1 АПК. Освен това с решението си, след даване ход по същество, е променил конституирания ответник с такъв, който не е участвал по делото. Допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила са касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, които изискват отмяна на постановеното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Настоящото решение не разрешава спора по същество и не е окончателно, поради което и предвид нормата на чл. 226, ал. 3 АПК, съдът не се произнася по искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,