Решение № 5629 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8666/2018 г.

Решение № 5629 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8666/2018 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК, преди изменението му, обн. в ДВ, бр. 77/2018 г. Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулта С. Г., против решение № 388 от 17.05.2018 г., постановено по адм. д. № 1142/2017 г. от Административен съд-Х.. С него е отменено уведомително писмо на касатора в настоящото производство, с което е отказано заплащане на транспортни разходи, при условията на чл. 173, ал. 2 АПК и ДФЗ е осъден да заплати разноските. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. За тяхното обосноваване са направени твърдения, че депозираната от "Минчонис 1895" ЕООД заявка за плащане на извършени транспортни разходи било видно, че фактурите не са били заплатени. Такива доказателства за заплащане на транспортните разходи били представени едва пред съда. За представянето на доказателства на жалбоподателя било указано с уведомително писмо, които указания той не е изпълнил. Поради това се е поставил сам в неблагоприятно положение, което не можело да вмени във вина на касатора. На следващо място се твърди, че в документите, представени към заявката за плащане – товарителниците - не били вписани изминатите километри, поради което били изискани и пътните листове, които дружеството-жалбоподател не е представило. Такива пътни листове не били представени и пред съда. На последно място се твърди, че съдът като не е уважил доказателственото искане на административния орган да изиска пътните листове от превозвачите е допуснал съществено процесуално нарушение. По изложените съображения касаторът моли съда, да отмени обжалваното решение, като отхвърли жалбата и му присъди разноски и за двете съдебни инстанции. В допълнителното становище с характер на писмени бележки касаторът прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. От ответната страна по касация "Минчонис 1895" ЕООД, чрез адвокат Т. В. е постъпил писмен отговор, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. По изложените съображения в него и в представените писмени бележки, в които са направени възражения противопоставени на твърденията в касационната жалба, ответната страна моли съда, да остави без уважение касационната жалба и прави искане за присъждане на разноски в касационната инстанция по представения списък на разноските и доказателства. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. По изложените подробни мотиви прокурорът счита, че съдът е изяснил фактите по спора и правилно е приложил материалния закон, поради което правилно и обосновано е отменил обжалвания акт. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. От данните по делото се установява, че Административният съд-Х. е бил сезиран с жалба, подадена от "Минчонис 1895" ЕООД против уведомително писмо с изх. № 01-2600/6232 от 10.10.2017 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. С него административният орган е отказал заявените от дружеството транспортни разходи в размер на 8 124, 28 лв. поради това, че в заявката за плащане и представените към нея документи – заверени копия на товарителници, доказващи извършения транспортен разход е липсвала информация за изминатите километри. Поради това и на основание чл. 14, ал. 2, т. 4 от Наредба № 6 от 28.08.2014 г. за условията и реда за прилагане на временни извънредни мерки за подпомагане на пазара в сектора на зеленчуците и плодовете, наричана в изложението само "Наредба № 6", те не са одобрени. Административният съд-Х. е приел жалбата за допустима и я е разгледал по същество. По същество съдът е приел, че жалбата е основателна, поради което е отменил уведомителното писмо в обжалваната му част при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. За да достигне до този резултат съдът е установил фактите по спора относно това, че "Минчонис 1895" ЕООД е подало заявка за плащане с изх. № 01/26.24.0816/56906 от 6.10.2016 г. Според нея дружеството е дарило 76, 50 т "сладки пиперки" през стопанската 2015/2016 г. Тази заявка за плащане е била одобрена и платена. Но според чл. 11 а, ал. 1 от Наредба № 6 дружеството е заявило за плащане и транспортните разходи в размер на 8124, 28 лв., като към заявката за заплащането им е приложило и необходимите документи визирани в чл. 11 а, ал. 1. При извършената контролна проверка от Разплащателна агенция, чрез Интегрираната система за администриране и контрол – лист 56-57 от делото е било установено, че всички необходими документи към заявката за плащане са били представени. В т. 1 от забележката е посочено, че към датата на подаване на заявката за плащане – 6.10.2016 г. фактурите за извършения превоз са били приложени, но все още не са били платени. С уведомително писмо с изх. № 01-2600/7235 от 24.11.2016 г. заместник-изпълнителния директор на ДФЗ на основание чл. 11, ал. 5 от Наредба № 6 е уведомил дружеството, за нередности по документите към заявката, тъй като в товарителниците не било вписано изминатото разстояние. Поради това му е указал в срок от 10 дни да представи пътните листове за всяка дата на доставка, за да се установи документално изминатото разстояние. Дружеството не е представило пътни листове, а е посочило разстоянието на доставките. Въз основа на това е било издадено и уведомителното писмо за отказ от заплащане на заявените транспортни разходи. Съдът е установил фактурите за плащане на транспортните разходи за доставката на изтеглените от пазара и безвъзмездно предадени зеленчуци - "сладки пиперки" - на посочените организации, товарителниците, приемо-предавателните протоколи, доказващи получаването им, като по тези факти не е имало спор между страните. Пред съда са били представени и извлечения от сметки и платежни нареждания. По делото е било прието без оспорване от страните и заключение на вещо лице, според което представените товарителници, фактури и приемо-предавателни протоколи, ведно с преценката на останалите писмени доказателства, приложени към заявката за плащане, са били достатъчно доказателство за извършения превоз. Относно разстоянието от мястото на изтеглянето до мястото на доставката вещото лице се е позовало на данните извлечени от програмата www. bgmaps. com –карта на България с улици, адреси и маршрут, като въз основа и на разстоянието е посочило, че действиетлно направените транспортни разходи от дружеството са били в размер на 4 000 лв., без ДДС. Р. в заявката се е дължала на Приложение № 3 към чл. 11 а, ал. 2 от Наредба № 6, в което е посочен максималният размер на разходи. Въз основа на фактическите установявания, първоинстанционният съд е направил правни изводи, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, при спазване на необходимата форма, с изложени мотиви за отказ на заявката за плащане на транспортните разходи, но административният орган е допуснал нарушение на административно производствените правила по чл. 36, ал. 2 и 3 и чл. 37, ал. 2 АПК. От доказателствата съдът е установил, че приложените частни документи към заявката за плащане са отговаряли на изискванията на чл. 11 а, ал. 1 от Наредба № 6, доказвали са извършеният превоз на изтеглените от пазара зеленчуци, а разстоянието между мястото на изтеглянето и мястото на доставката им е общоизвестен факт, поради което не е било необходимо да се изисква представянето на пътните листове, още повече, че те са се намирали у превозвачите, а не в дружеството-жалбоподател. Освен това в разпоредбата на чл. 11 а, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 е въведено изискването за представяне на товарителница или пътен лист, а не и двата документа кумулативно, като дружеството е представило товарителници. Въз основа на тези изводи съдът е извел и решаващият си правен извод, че жалбата е била основателна, а уведомителното писмо незаконосъобразно, поради това, че при допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е допуснато и нарушение на материалния закон и неговата цел, поради което е отменил уведомителното писмо. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Първото оплакване в касационната жалба е относно това, че при подадената заявка за плащане на направените транспортни разходи, "Минчонис 1895" ЕООД е било наясно, че по представените фактури плащането не било извършено, поради което заявката е била подадена под условие. Това твърдение е невярно, защото в уведомителното писмо за нередовности е било посочено единствено неустановен километраж на доставките, невписан в товарителниците, поради което са били изискани пътните листове за отделните доставки. В това уведомително писмо не е споменато изобщо за незаплатени фактури и такива не са били изискани. Още повече към момента на издаване на уведомителното писмо -24.11.2016 г. фактурите са били заплатени, видно от представените пред съда писмени доказателства и не е имало никаква пречка за дружеството да ги представи, ако те са му били изискани. Безспорно е било обстоятелството, че "Минчонис 1895" ЕООД има качеството на лице по смисъла на чл. 8, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 2, ал. 2, т. 4 и ал. 1, т. 1 от Наредба № 6. Към момента на издаване на обжалваното уведомително писмо тя е била отменена, но според чл. 14, ал. 1 от нея, ДФЗ изплаща подпомагането, определено по реда на чл. 13 на производителите на плодове и зеленчуци, подали заявки за плащане по чл. 11 в срок до 30.09.2017 г. "Минчонис 1895" ЕООД е подало заявката за плащане на 6.10.2016 г. или в нормативно установения срок. Както правилно е възприел и административният съд към момента на подаване на заявката за плащане наредбата е била действаща, включително и към момента на предоставяне на изтеглените зеленчуци и направените транспортни разходи. Съдът се е позовал и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/892 на Комисията от 13 март 2017 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на секторите на плодове и зеленчуците и на преработените плодове и зеленчуци, като е посочил относимите разпоредби. Поради това правилно съдът е приел, че позоваването от административния орган на отменената Наредба № 6 е законосъобразно. Относно позоваването на приложимото право не е имало спор между страните. Спорът е бил относно дължимостта на заплащането на транспортните разходи. Като е отделил спорното от безспорното и е извършил проверка на фактите относно спорът, съдът е постановил правилно и законосъобразно решение. В касационната жалба се прави неправилна и некоректна интерпретация на съдържанието на уведомителното писмо за нередности, чието съдържание няма нищо общо с твърденията в касационната жалба, поради което така наведеният довод е неоснователен. От данните по делото безспорно е било установено, че приложените документи към заявката за плащане на транспортните разходи са били изцяло в съответствие с изискванията на чл. 11 а, ал. 1, т. 1-5 от Наредба № 6. Неоснователно са били изискани от дружеството пътните листове за доставката на изтеглените зеленчуци, тъй като са били представени товарителниците, а изискването за пътни листове и товарителници е алтернативно, видно от употребения съюз "или". Разстоянието от мястото на изтегляне на зеленчуците до мястото на доставката им е бил общоизвестен факт, който може да бъде проверен от административния орган, без да е необходимо доказването чрез пътни листове. "Минчонис 1895" ЕООД е представил всички изискуеми документи към заявката за плащане, поради което административният орган не е имал право да му изисква допълнително представянето на други. Поради това правилно съдът е приел, че органът е допуснал нарушение по чл. 36, ал. 2 и 3 АПК. Неоснователен е и доводът за допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните правила, поради неизискването на пътните листове от превозвачите. За изясняване на разстоянието съдът е използвал като доказателствено средство приетото без оспорване заключение на вещо лице. Освен това е изложил аргументирани мотиви защо не е наложително събирането на други доказателства, след като вече спорните факти са били доказани. Поради това и този довод е неоснователен. Относно твърденията за допуснато от съда нарушение на материалния закон и необоснованост на решението такива не са посочени и аргументирани, поради което настоящият съдебен състав не дължи произнасяне. В тази връзка следва да се посочи, че съдът изключително подробно е изяснил фактите по спора, описал е неколкократно приложените писмени доказателства, връзката между тях и какви факти точно доказват, ведно със заключението, въз основа на които е извел и правните си изводи. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Направеното искане от касатора за присъждане на разноски, с оглед на изхода на спора, следва да се остави без уважение. Искането на ответната страна за присъждане на разноски следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 АПК. С оглед на фактическата и правна сложност на спора, проявената процесуална активност от ответната страна, договореното възнаграждение в размер на 700 лв. е съответно и не следва да бъде намалявано до размера посочен в чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. То ще следва да се заплати от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение