Решение № 425 от 21.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 547/2012 г.

Решение № 425 от 21.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 547/2012 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Община "С.", представлявана от кмета Й. С. К. е подала молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение № 6 от 10.01.2012 г. по гр. д. № 1433 от 2009 г. на Върховния касационен съд, Първо отделение. В молбата се посочва, че се претендира отмяна на решението защото е налице постановено по същото дело друго решение на ВКС № 8843 от 4.01.2011 г. по гр. д. № 1453 от 2009 на ВКС, Първо г. о., което противоречи на първо посоченото. Ответника Л. "С", [населено място], представлявано от адвокат П. е оспорило молбата, позовавайки се на изтекъл преклузивен срок по чл. 305 ГПК и на второ място подържа евентуалното възражение за неоснователност. Претендира разноски. Върховния касационен съд, Първо отделение като взе предвид данните по делото и доводите на страните приема за установено следното: Молбата за отмяна е допустима защото е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 305 ГПК, срещу влязло в сила решение, което е неблагоприятно за нея, но е неоснователна. С молбата се претендира отмяна на влязъл в сила съдебен акт, а именно решение № 6 от 10.01.2012 г. по гр. д. № 1433 от 2009 г. на Върховния касационен съд, Първо отделение, което е постановено по делото по което има друго решение, което му противоречи. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на отмяна подлежи решение, което е постановено и е влязло в сила когато между същите страни, на същото основание има друго влязло в сила решение, което му противоречи. За да е налице посочената хипотеза на закона е необходимо установяването на следните юридически факти: наличието на две дела, по които се разглежда тъждествено правоотношение; т. е. да са налице същите страни, същите правопроизводящи факти и същия петитум и на второ място да са постановени две влезли в сила решения, които взаимно да си противоречат. В настоящият случай молителката се позовава на две решения по едно и също дело, което обстоятелство изключва хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. По искова молба на община "С" против Л. "С." е предявен ревандикационен иск по чл. 108 ЗС за двуетажна масивна сграда- ловна хижа с площ от 154 кв. м., масивна сграда- вила за гости с площ от 68 кв. м. и външна тоалетна с площ от 6, 25 кв. м., всичките ситуирани в имот №..., м. "К." в землището на [населено място], община "С.", област "П" с площ за мястото от 5,627 дка. По тази искова молба е образувано гр.д. № 1646 от 2005 г. на П. Районен съд, 14 състав. По посоченият номер дело иска за ревандикация на общината е бил отхвърлен. По въззивна жалба на общината е образувано гр.д. № 24845 от 2007 г. на Пловдивския окръжен съд и с решение № 1101 от 17.06.2009 г. е отменено първостепенното решение. Постановено е касационно решение № 884/10 от 4.01.2011 г. по гр.д. № 1453 от 2009 г. на ВКС, Първо отделение, с което е отменено въззивното решение и е отхвърлен иска на общината. С решение № 6 от 10.01.2012 г. по същото дело е допуснато тълкуване на предходното решение като е посочено, че въззивното решение е отменено само досежно двуетажната масивна сграда- ловна хижа. Настоящият състав намира, че се касае за едно и също спорно право, което е разгледано в три съдебни инстанции по което е постановен един окончателен съдебен акт, който е влязъл в сила. Решението за тълкуване не представлява друг съдебен акт, който противоречи на първия по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Предвид крайният изход по спора молителят дължи разноски в размер на адвокатското възнаграждение, което е документирано с представеното адвокатско пълномощно № 68392 в размер на 400 лв. от 2.07.2012 г. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,