Решение № 2159 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9859/2014 г.

Решение № 2159 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9859/2014 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Петър Стамов, в качеството му на процесуален представител на Никола Стоименов Геров, управител на "НМТ ТРЕЙДИНГ" ООД, срещу решение № 1233 от 29.05.2014 г. по адм. дело № 2927 по описа за 2013 г. на административния съд - Варна. С него е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу решение № 9300-254 от 14.03.2013 г. на началника на митница Варна, с което на основание чл. 201, чл. 214, чл. 217 и чл. 221 от МК, § 1, т. 13 от ДР на ЗМ и глава II от ППЗМ са взети под отчет допълнително дължими суми по ЕАД № 11BG002002Н062347/29072011 в общ размер на 2 768.32 лв., от които 2 306.93 лв. мито и ДДС в размер на 461.39 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - началникът на МП "Варна Запад" оспорва същата като неоснователна чрез депозирано становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК от юрисконсулт Анна Шулева. Представителят на Върховна административна прокуратура прокурор Лилия Маринова дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество, е основателна. Административният съд - Варна е бил сезиран с жалба срещу решение № 9300-254 от 14.03.2013 г. на началника на митница Варна, с което на основание чл. 201, чл. 214, чл. 217 и чл. 221 от МК, § 1, т. 13 от ДР на ЗМ и глава II от ППЗМ са взети под отчет допълнително дължими суми по ЕАД № 11BG002002Н062347/29072011 в общ размер на 2 768.32 лв., от които 2 306.93 лв. мито и ДДС в размер на 461.39 лв. В хода на административното производство е установено, че на 29.07.2011 г. в МП "Варна Запад" при Митница Варна е подаден ЕАД за "допускане за свободно обръщение с крайно потребление" от името и за сметка на "НМТ ТРЕЙДИНГ" ООД. Стоката е "капаци с рамки за улични шахти и решетки с рамки за отводнителни канали от стъклоусилен композит", декларирани с произход Китай и ТАРИК 7020008000. При извършена последваща проверка по повод съставен акт за установено митническо нарушение за идентична стока по становище на отдел "Тарифна политика" на митница Варна е установено, че посочената тарифна позиция, включва изделия от стъкло, които не са обхванати нито от предходните позици на глава 70, нито от други позиции на Комбинираната номенклатура (КН). Съгласно представена спецификация по идентична стока е прието по процесния ЕАД, че стоката е изработена от GRР материал, който представлява композит от непромокаема полиестерна смола, стъклени влакна, кварц, корудн, антиоксидант, втвърдител UV добавки и не може да бъде определена като стъклен артикул по смисъла на Глава 70 от КН. Административният орган е приел, че процесната стока следва да бъде класирана в код по ТАРИК 3926909790, поради което на посоченото правно основание е разпоредил извършване на корекция на тарифния код и вземане под отчет на възникналите разлики в държавните вземания. В мотивите на съдебния акт е изложена подробно фактическа обстановка по спора, обсъдени са събраните доказателства и приложените разпоредби, като е направен извод за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Както и касаторът признава в касационната жалба, съдът правилно е отграничил спорното от безспорното, като основните спорни моменти са: наличието или не на предпоставките за извършване на последваща проверка на декларацията на търговското дружество по реда на чл. 78, § 3 от Регламент (ЕИО) № 2913/92; дали тя е осъществена при спазване на нормативните изисквания за това, респ. законосъобразно ли е извършена корекцията на декларирания тарифен номер по КН и правилно ли е определен приложеният от административния орган тарифен номер, което рефлектира върху законосъобразното формиране по основание и размер на допълнителни публични вземания за мито и ДДС. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно постановено, като изводът се предпоставя от разгледан от него друг съдебен спор по адм. дело № 2925 по описа за 2013 г. на административния съд - Варна, при което е постановено решение № 257 от 12.02.2014 г. Това решение при касационното му обжалване е отменено от настоящия съдебен състав и делото е върнато за ново разглеждане. Предмет на това съдебно-административно производство е бил друг акт на началника на Митнически пункт "Варна Запад", с който на същото търговско дружество за същата категория стока, предмет на ЕАД № 12BG002002Н0033459/03052012, са взети под отчет допълнително дължими суми. Доколкото настоящият съдебен състав е взел вече становище по така повдигнатите възражения от касатора, които са идентични и не се отразяват върху крайния резултат от спора, то следва в това производство да бъде обсъден основният спорен момент относно правилната тарифна позиция на внесените от търговското дружество "капаци с рамки за улични шахти и решетки с рамки за отводнителни канали от стъклоусилен композит". Анализирането му изисква произнасяне по това налице ли е идентичност на стоките предмет на вноса по процесната ЕАД и на стоката, обект за сравнение и кой носи доказателствената тежест, което се преценява от фактите по делото. Доколкото търговското дружество посочва като тарифен номер на стоката цитирания код по КН, а митническият орган посочва друг, и на основание чл. 170, ал. 1 от АПК, то последният следва да докаже, че внесената стока се класира към този тарифен номер, съобразно материала или компонента, който й придава основния характер или предназначение. В производството това е станало със становище № 4424-282 от 4.03.2013 г. на отдел "Тарифна политика" при митница Варна. При условията на чл. 171, ал. 4 от АПК, съдът е бил длъжен да укаже на митническата администрация, че с оглед на цитираната норма, носи доказателствената тежест за съществуването на фактическите основания на оспорения митнически акт. От друга страна съдът е длъжен да реши спора по същество, което предполага да отговори на поставения по-горе основен спорен въпрос за това кой е водещият материал на внесената стока, след като няма спор относно кои правила за тарифиране следва да бъдат приложени. При условията на чл. 195, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, съдът при проявена процесуална пасивност от ответната администрация е бил длъжен да назначи служебно техническа експертиза, която да се произнесе по този въпрос. За точност следва да се посочи, че жалбоподателят чрез адв. Петър Стамов с молба е поискал назначаването на съдебно-химическа експертиза, съдът е приел, че то е основателно, като по повод възражение на процесуалния представител на митническата администрация е дал указания за конкретизиране на задачите на експерта, поради некоректното им формулиране, представляващо искане на отговор по правни въпроси. В следващото съдебно заседание от 31.03.2014 г. съдът е дал повторни указания на жалбоподателя, като поради неизпълнението им е следвало служебно да формулира задачите. Обжалваното решение следва да се отмени и делото върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд - Варна. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат, като те ще бъдат преценявани с оглед на чл. 226, ал. 3 от АПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение