Решение № 180 от 9.1.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция по вписванията, чрез процесуалния й представител, против решение 5228/08.10.2020 г., постановено по адм. дело 6478/2020 г. на Административен съд - София - град, с което Агенция по вписванията е осъдена по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да заплати на "МИП България" ЕООД обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 1007,50 лв. /адвокатско възнаграждение и държавна такса/, ответникът е осъден да заплати на ищеца и разноски по процесното дело в размер на 325,53 лв. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли, решението да бъде отменено като незаконосъобразно, като се постанови друго решение по същество на спора, с което предявеният от "МИП България" ЕООД иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да бъде отхвърлен като неоснователен. Ответникът - "МИП България" ЕООД, в представена молба за даване ход по същество, изразява становище за неоснователност на същата. Моли обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за недопустимост на решението. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. По делото е безспорно установено, че с повторен отказ 20100117143857-2/23.01.2020 г. на Агенцията по вписванията по заявление Г2 с вх. 20200117143857-2/23.01.2020 г., подадено на основание чл. 13 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/ е отказано вписване в Търговския регистър на промени, а именно на седалище и адрес на управление и телефон по партидата на "МИП България" ЕООД. Отказът е отменен с решение 28/25.02.2020 г. по търговско дело 17/2020 г. по описа на Окръжен съд Ловеч, влязло в сила на 25.02.2020 г. Като доказателство по делото е прието за послужване търг. дело 17/2020 г. по описа на Окръжен съд Ловеч. В кориците на делото е приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, сключен между дружеството и адв. Т. Томов за изготвяне и подаване на жалба против сочения отказ. Договорено е възнаграждение в размер на 1000 лева, като изрично е посочено, че договора служи за разписка за плащане в брой. По делото е приложено и преводно нареждане за заплатена държавна такса в размер на 7,50 лева. От правна страна съдът е приел, че отказът от вписване в Търговския регистър не е административна дейност и не се осъществява от административен орган в изпълнение на нормативно възложени му правомощия, но е приравнен на административен акт по силата на чл. 28, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ. Същевременно е приел, че на ищеца са причинени имуществени вреди, изразяващи се в разноски за защита и процесуално представителство от адвокат, направени в съдебното производство по обжалване на постановения отказ от вписване в Търговския регистър. След анализ на относимите разпореди и приложените по делото доказателства съдът е приел иска за доказан по основание и размер. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, Агенцията по вписванията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, по реда на ЗОДОВ. Дейността на Агенция по вписванията се характеризира като административна. Съгласно мотивите на законодателя, Законът за Търговския регистър, в сила от 1.01.2008 г. е приет, за да преуреди производството по регистрация на търговците от съдебно-охранително /каквото беше до този момент и се водеше от окръжните съдилища/, в административна дейност, осъществявана от административни органи. Дейността е възложена на специализиран административен орган Агенция по вписванията, която е администрация към Министъра на правосъдието /чл. 2 от Устройствения й правилник/, организирана е в Обща и Специализирана администрация, звено "Сигурност на информацията" и финансов контрольор /чл. 3, ал. 1 и се ръководи и представлява от изпълнителен директор /чл. 6, ал. 1/. Действията по вписванията, обявяванията и заличаванията в Търговския регистър се извършват от служители в Дирекция "Длъжностни лица по регистрацията", чиито правомощия са регламентирани в чл. 15 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията. Агенцията и длъжностните лица по регистрацията са административни органи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, защото принадлежат към системата на изпълнителната власт и са носители на административни правомощия, овластени със закон. В подкрепа на този извод е и изменението на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, който препраща към ЗОДОВ за реда за репариране на вредите, причинени от Агенция по вписванията на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията. Висящият правен спор попада в хипотезата на чл. 6, § 1 вр. чл. 13 от Европейската конвенция за защита правата на човека в неговия гражданско-правен аспект, доколкото касае обезщетение за вреди от незаконосъобразен акт на администрацията. Терминът "граждански" има автономно значение по Конвенцията. Съгласно подхода си по делото Кonig срещу Германия, при определяне дали се прилага чл. 6, Съдът разглежда единствено характера на правото или задължението, предмет на делото. Освен това в юриспруденцията на Съда правото на обезщетение от държавата за вреди в резултат от нейни незаконосъобразни действия /при това независимо дали са осъществени от административен или друг държавен орган или длъжностно лице/ е прието за гражданско, въз основа на имуществения му характер. Под права и задължения в чл. 6 се има предвид такива, които са признати от вътрешното право, независимо дали са защитени от Конвенцията/. В този смисъл Харис, О'Бойл, Уорбрик, Бейтс, Бъкли, Право на Европейската конвенция за правата на човека, Сиела Норма АД, 2015/. Както правото на съдебни разноски /признато както по АПК, така и по ГПК/, така и правото на обезщетение за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на Агенция по вписванията, са признати от вътрешното право. В момента обаче разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и трайната съдебна практика на гражданските съдилища не представляват ефективно вътрешноправно средство за защита в случаите на заварени правоотношения, а именно при приключили съдебни производства по обжалване отказите за регистрация в Търговския регистър. Константно разноските в производствата пред гражданските съдилища не се присъждат с мотиви, че се касае за едностранно охранително производство. В този смисъл е абсолютно цялата трайна практика на търговските състави на окръжните съдилища. Следователно, обстоятелството, че ищецът принципно е имал възможност да претендира разноските в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, при разгледаната по-горе съдебна практика и вътрешноправна уредба, включително и в конкретния случай, не представлява гаранция за това, че той е разполагал с достъп до съд и с ефективно правно средство за защита на своите имуществени права, попадащи в обхвата на защита по ЕКПЧ. При това следва да се има предвид, че под "ефективни/ефикасни средства за защита" практиката на Европейския съд по правата на човека има предвид както съществуващата вътрешноправна нормативна уредба, така и трайната съдебна практика. Правото на ефективен достъп предполага, че има последователна система, регламентираща сезирането на съд, която е достатъчно сигурна от гледна точка на изискванията си страните по съдебни производства да имат ясна, практическа и ефективна възможност да се обърнат към съд. В случая ищецът има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд и в тази връзка следва да има на разположение ефикасни вътрешноправни средства за защита на претендираното от него право. Ето защо, в конкретния случай ефективното средство за защита е именно искът по чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 1 ЗОДОВ. Да се приеме, че искът е недопустим и да се откаже разглеждането му по същество, би означавало отказ от достъп до съд и до ефикасни вътрешноправни средства за защита. Съгласно решението по делото Ротару срещу Румъния, чл. 13 ЕКПЧ гарантира наличието на национално ниво на средство за прилагане на същността на правата и свободите по Конвенцията в каквато и форма да са обезпечени те във вътрешния правен ред. Затова тази разпоредба изисква предвиждането на вътрешноправно средство за защита, която да позволява на компетентния национален орган както да разгледа съответното оплакване по Конвенцията по същество, така и да присъди подходящо обезщетение. Средството трябва да е ефективно, както на практика, така и по закон. Не на последно място, въпреки редакцията на текста на чл. 13, констатирането на евентуално нарушение на този текст не зависи от това действително да има нарушение на друго право по Конвенцията. Достатъчно в настоящия случай е наличието на вероятно защитимо имуществено право. Законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че искът е доказан по основание. Относно размера на обезщетението, същото е редуцирано от съда до минимално предвидения такъв, с оглед фактическата и правна сложност на делото, което не е оспорено от ищеца и настоящ ответник по касация. По тази причина размерът на присъденото обезщетение е извън предмета на касационен контрол. Обосновано административният съд е приел, че са налице елементите от фактическия състав за възникване отговорността на Агенция по вписванията отменен по предвидения в закона ред незаконосъобразен акт, настъпила имуществена вреда и причинна връзка между настъпилата вреда и акта. Правилно решаващият съд е приел, че е доказано заплащане на адвокатско възнаграждение за изготвяне и подаване на жалба срещу цитирания отказ /според представените договори за правна защита и съдействие, неоспорени от ответника и служещи като разписка за изплащането му в брой/. Доколкото вредите се изразяват в платена сума за обжалване на отказа за регистрация, който е отменен от съда като незаконосъобразен, следва въпросът дали направените разноски имат характер на пряка и непосредствена последица от този отказ и дали е налице причинно-следствена връзка между постановения отказ за вписване на обстоятелствата по партидата на дружеството и настъпването на вредите, като последните следва да бъдат неизменен, обективно и закономерно настъпил резултат от незаконосъобразния акт. Причинна връзка е налице, когато може да се отговори положително, че без постановяване на незаконосъобразния акт претендираните вреди не биха настъпили. В конкретната хипотеза се установява, че заплатените разноски следват по време постановения незаконосъобразен акт на длъжностното лице по регистрация. Адвокатското възнаграждение и държавната такса са вреда за ищеца доколкото плащането им намалява фактически неговото имущество. Процесуалното представителство осъществявано от адвокат в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ не е задължително, но това е призната и гарантирана от закона възможност за всеки участник в съдебно производство, за която услуга страната в охранителното производство дължи плащане в минимален размер от 200 лв. при закрито съдебно заседание и 300 лв. при проведено открито съдебно заседание по жалба, съгласно чл. 11 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Освен това обжалването на отказа, постановен от длъжностното лице при ответника по съдебен ред, е свързано със задължителното заплащане на държавна такса в размера предвиден в Тарифата към ГПК, която в случая е 7,50 лв. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС намира, че се доказва по несъмнен начин, че е налице съдебна отмяна като незаконосъобразен акт на длъжностно лице от Агенция по вписванията, в резултат на който за ищеца има произтекли имуществени вреди, изразяващи се в направени от него разходи за адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса по сметка на Окръжен съд Ловеч. Освен това съдът намира, за обоснован и правилен направения от съда извод, че в случая се доказва и другата кумулативна предпоставка причинна връзка между вредата и незаконосъобразния акт на длъжностното лице при ответника, защото без постановяването на този незаконосъобразен отказ на длъжностното лице по регистрация, разноските за адвокатско възнаграждение и държавна такса, нямаше да бъдат сторени. Ето защо относно тази сума, пряка и непосредствена причинна връзка несъмнено е налице. Сторените разноски следват пряко от упражняване правото на ищеца за обжалване отказа на длъжностното лице по регистрация и са такива, които не биха били реализирани, ако такъв акт не бе постановен. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на ответника по касацията се следват разноски, предвид фактическата и правна сложност на делото и своевременно направеното възражение за прекомерност, размерът следва да бъде редуциран до размера от 400 лв. предвид разпоредбата на чл. 9 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,