Решение № 14002 от 12.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4710/2020 г.

Решение № 14002 от 12.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4710/2020 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "С. -Куманови" ЕООД против решение № 311 от 05.02.2020 г., постановено по адм. д. № 2759/2019 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – кметът на Община Пловдив, чрез процесуалния си представител, в писмено становище оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пловдив отхвърля жалбата на "С. -Куманови" ЕООД против отказ, обективиран в писмо, изх. № 18 Ф2903-14 от 19.08.2019 г. на кмета на Община Пловдив, за издаване на разрешение за ползване на място – общинска собственост, на територията на СК "Отдих и култура" за поставяне на преместваем обект – детска люлка с монети на площ от 3 кв. м., съгласно заявление с вх. № 18 Ф2903-14/25.07.2019 г. За да постанови този резултат съдът приема, че оспореният отказ, обективиран в писмо, изх. № 18 Ф2903-14 от 19.08.2019 г., е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същият е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за неговата законосъобразност. Приема, че в случая основанието за издаване на процесния отказ е наличие на обществена нужда – увеличен брой на мероприятията, провеждани в обхвата на Спортен комплекс "Отдих и култура", а именно дейности от културния календар на община Пловдив и програмата на Общинска фондация "Пловдив 2019", международни и национални спортни събития, потвърдени с приложени към делото писмени доказателства, подробно описани в решението. Посочва, че територията на комплекса е активно място за отдих на граждани и гости на гр. Пловдив и потокът от хора е концентриран и активен с разнородни индивидуални превозни средства за придвижване. Съдът приема, че обстоятелството, че веднъж е издадено разрешение за ползване не дерогира възможността на административния орган да откаже издаването на разрешение за ползване или да отнеме издадено разрешение за ползване, стига да е налице обществена нужда, налагаща това. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Безспорно е установено по делото, че касаторът е поискал със заявление от 25.07.2019 г. издаване на разрешение за ползване на място – общинска собственост за поставяне на преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ - детска люлка с монети на площ от 3 кв. м. за периода 01.09.2019 – 30.09.2019 г., съгласно Наредбата за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на Община Пловдив. Не е спорно, че на "С. -Куманови" ЕООД е издадено предходно разрешение за ползване на общинско място от 3 кв. м. в СК "Отдих и култура" със срок до 31.08.2019 г. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт – отказ, обективиран в писмо, изх. № 18 Ф2903-14 от 19.08.2019 г. на кмета на Община Пловдив, за издаване на разрешение за ползване на място – общинска собственост, на територията на СК "Отдих и култура" за поставяне на преместваем обект – детска люлка с монети на площ от 3 кв. м., съгласно заявление с вх. № 18 Ф2903-14/25.07.2019 г. е издаден от компетентен орган, съгласно чл. 44, ал. 2 от Закона за месното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) във връзка с чл. 6, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на община Пловдив (НРУИРПМОбСТОП, Наредбата), а именно кмета на общината, предвид факта, че той е компетентен да издава съответните разрешения за ползване на място общинска собственост, както и предвид мястото, за което се иска издаване на разрешение за ползване, намиращо се в обхвата на Спортен комплекс "Отдих и култура", от което следва, че щом той е компетентен да издаде съответното разрешение е компетентен и да направи отказ за издаването му. Правилно съдът приема, че отказът е в предписаната от закона форма, като същият съдържа подробна фактическа обосновка и са обсъдени предпоставките, довели до издаването на акта. В рамките на оперативната самостоятелност на административният орган е да откаже издаване на разрешение за ползване на място – общинска собственост, като изложи съответно съображения за това. В случая в оспорения отказ изрично е посочено, че административният орган счита за нецелесъобразно издаването на повторно разрешение за ползване на мястото – общинска собственост на територията на СК "Отдих и култура" за поставяне на преместваем обект – детска люлка с монети на площ от 3 кв. м. като изтъква, че това се дължи на увеличения брой на мероприятията, провеждани в обхвата на СК "Отдих и култура", а именно: дейности от културния календар на община Пловдив и програмата на Общинска фондация "Пловдив 2019 г.", международни и национални спортни събития и др., а също така и че територията на комплекса е активно място за отдих на граждани и гости на гр. Пловдив и потокът на хора е концентриран и активен с разнородни индивидуални превозни средства за придвижване, което се установява от приложените по делото доказателства. От изложеното следва, че отказът е мотивиран и е посочено защо органът избира едно от няколкото възможни законосъобразни решения, което отговаря и на Тълкувателно решение № 4/2004 г. на Върховния административен съд. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон като настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд за обществения интерес като на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, не намира за нужно да ги повтаря. Обстоятелство, че на касатора е било издадено предходно разрешение за ползване на общински имот за предходния месец не му гарантира на всяка цена издаване на последващо разрешение. В случая доводите за направени сериозни по размер инвестиции и наети служители на трудови договори се явяват ирелевантни за случая, а също така и недоказани от касатора. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъди "С. -Куманови" ЕООД да заплати на Община Пловдив сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,