Решение № 5375 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10002/2012 г.

Решение № 5375 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10002/2012 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 237 и следващите от АПК. Образувано е поискане, предявено от Общинска служба по земеделие - Разлог, представлявана от юрисконсулт Загорка Георгиева Иванова за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 2 на решение № 1085 от 28.12.2006 г. по гр. дело № 542/2003 г. на районен съд - Разлог. Правят се доводи, че решението е постановено на базата на съдебна експертиза, изготвена от експерт, който не отговаря на нормативните изисквания - не е включен в списък на експерти, одобрен от министъра на земеделието и горите. На второ място се твърди, че заключението е неистинско и е въвело съда в заблуждение относно стойността на дължимото обезщетение. На трето място, страната се позовава на ново доказателство - отказ от Агенция за приватизация и следприватизационен контрол да анулира партидата, касаеща наследниците на Иван Петров Захов и да открие партида за нов размер на компенсаторните инструменти. Ответната страна - Антон Георгиев Андонов е конституиран по делото в качеството му на наследник по съребрена линия на Петър Иванов Захов - жалбоподател в производството, по което е постановено решението, предмет на отмяна. Той дава писмено становище за неоснователност на искането за отмяна. Искането за отмяна е подадено от надлежна страна в срока по чл. 240 от АПК и е процесуално допустимо, а разгледано по същество е основателно в частта му по чл. 239, т. 1 от АПК. Производството, по което е постановен съдебният акт, предмет на отмяна е по реда на чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. По жалба от Петър Иванов Захов против решение № 2737 от 2.06.2003 г. на ОСЗГ - Разлог, с което на наследниците на Иван Петров Захов е определено обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху 15.700 декара в общ размер от 2512 лева е образувано гр. дело № 542/2003 г. на Разложкия районен съд. По искане на жалбоподателя за изясняване на спора за размера на определеното обезщетение, съдът с протоколно определение от 22.04.2004 г. е допуснал съдебно-техническа експертиза от вещо лице-геодезист. Поставил му е три задачи: да провери съществуват ли в общинския поземлен фонд свободни земи от същата категория; да даде варианти за обезщетяване на процесните имоти, като съобрази определените суми с категорията, площта и местността; да определи действителния размер на обезщетенията, като съобрази пазарните цени на имотите и даде индивидуална оценка за всеки от отказаните за възстановяване имоти. Заключението е изготвено от ниженер Илия Иванов Ангелов. При изпълнение на третата задача, той е определил пазарната стойност на всеки от имотите и е изчислил общата им пазарна стойност на "418,400 лв". С протоколно определение от 21.06.2006 г. заключението е прието и е поставена допълнителна задача за установяване пазарната стойност на имотите в момента на изготвяне на заключението и други две задачи, неотносими към размера на оценката. На 25.09.2006 г. е представено допълнително заключение. В т. 1 от него имотите в общ размер от 15.700 декара са оценени по пазарна оценка, изписана от вещото лице на л. 68 /гърба/ от делото по следния буквално преповторен начин: "2,400 дек. х 65,00 лв. = 156,000 лв; 2,500 дек. х 55.00 лв. =137,500 лв.; 3,000 дек. х 60,00 лв. 6 180,000 лв.; 3,000 дек. х 3,000 лв. = 9,000 лв.; 4,800 х 3,00 лв. =14,000 лв. Общо 15,700 дек. = 496,500 лв. " Допълнителното заключение е прието от съда с протоколно определение от 24.10.2006 г. При постановяване на решение № 1085 от 28.12.2006 г. по адм. дело № 542/2003 г., съдът се е позовал на заключенията на експертизата. В мотивите е посочил, че на наследниците на Иван Петров Захов следва да се определи обезщетение в размер на 496 000 лева. Отменил е оспореното решение на ОСЗ № 2737 от 2.06.2003 г., с което на наследниците на Иван Петров Захов е определено обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху 15.700 декара в общ размер от 2512 лева. С решението е определил на Петър Иванов Захов обезщетение в размер на 496 000 лева. То е съобщено на жалбоподателя на 2.03.2007 г., а на ответната страна на 5.01.2007 г. Не е обжалвано и е влязло в сила. Въз основа на него е издадено от ОСЗ решение № 2760 от 3.09.2007 г., с което е определено обезщетение в размер на 496000 лева. Въз основа на последното е издадено решение № 2764 от 17.10.2007 г., с което на основание чл. 19, ал. 17от ППЗСПЗЗ, наследниците са обезщетени с компенсационни бонове на стойност 496000 лева. При така установените данни по делото, съдът намира, че искането за отмяна, предявено на основание чл. 237, т. 1 от АПК е основателно. Разпоредбата урежда правната възможност за отмяна на влязло в сила решение в случаите, при които са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Като ново писмено доказателство страната представя писмо изх. № 92-00-81-394 от 2.03.2012 г. от заместник-изпълнителния директор на АПСК. То е издадено въз основа на писмено искане от 19.12.2011 г. т. 25 от началника на ОСЗ, с което се връща Депозитарна разписка № 143840000 от 5.09.2003 г. на наследници на Иван Петров Захов. С депозитарната разписка, Централният депозитар удостоверява, че Иван Петров Захов притежава 2512 поименни компенсационни бона с номинал от 1 лев, издадени от Разлог. С писмото се иска изготвяне на Депозитарна разписка по решение на ОСЗ № 2764 от 17.10.2007 г. С представеното писмо от 2.03.2012 г., на което се позовава страната в искането за отмяна, заместник-изпълнителният директор на АПСК уведомява началника на ОСЗ, че не може да анулира партида поименни компенсационни бонове на наследници на Иван Петров Захов, поради факта, че е продадена със сделка на Българска фондова борса. Приложено е и писмо от 20.02.2012 г. от Централния депозитар до АПСК, че не е извършена корекция по партида № 1618139133 на същото лице, поради това, че е продадена. На второ място АПСК е уведомила ОСЗ, че нареждането за въвеждане на информация в Централния регистър на компенсаторните инструменти съгласно решение № 2764 от 17.10.2007 г. за обезщетение с поименни компенсационни бонове на наследниците на Захов на стойност 496000 лева не може да бъде изпълнено. Причината за невъзможността за изпълнение е, че партида по същата преписка вече е бил въведена в ЦРКИ по решение № 2741 от 9.06.2003 г. и вече е продадена. В централния регистър не е постъпвало уведомление съгласно чл. 5а от Закона за сделките с компенсаторни документи за блокиране на партидата по решение № 2741 от 9.06.2003 г. за 2512 лева. Последното решение е издадено на основание чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ само седем дни след издаване на предхождащото го решение № 2737 от 2.06.2003 г. на основание чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ и съответно преди подаване на жалбата срещу него от Петър Иванов Захов. Видно от щемпела на ОСЗ в левия й горен ъгъл, жалбата е постъпила в службата на 23.06.2003 г. с вх. № 201-8-113. При преценката на така представените писма, съдът намира, че с тези писмени писмени доказателства се установяват нови обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Както се приема в практиката на Върховния административен съд, под обстоятелства се имат предвид факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или на доказателствени факти. Фактите трябва да са нови, да не са били включени в доказателствения материал, но не трябва да бъдат новосъздадени, т. е. да са възникнали след приключването на устните състезания. Касае се за новооткрити юридически или доказателствени факти, които са съществували към деня на приключване на устните състезания, но не са били известни на страната, поради което не са и заявени пред съда и не са били взети предвид при постановяване на акта, чиято отмяна се иска. Твърдението за новооткрития факт трябва да е подкрепено с писмено доказателство, което доказва съществуването му. Извършената продажба на компенсаторни инструменти, довела до закриване на партидата на заявителя по реституционната преписка има характер на такова обстоятелство и следва да бъде съобразена от съда при разглеждане на спора за размера на обезщетението. При новото разглеждане, районният съд следва да прецени доводите в искането за отмяна във връзка с начина на изписване на стойностите в заключението и възприетите такива от районния съд. Така в заключението е изписана общата стойност на обезщетението, като 496,400 лв., в решението тя е изписана, като 496000 лв. - цифром и словом. Съдът намира за неоснователно искането за отмяна на решението на районния съд на основание чл. 239, т. 1 от АПК, на основание на обстоятелството, че вещото лице, изготвило първоначалната и допълнителната експертизи по делото е некомпетентно по образование и квалификация, както и че не отговаря на изискванията на чл. 19а, ал. 8 от ЗСПЗЗ в приложимата й редакция на закона, обн. ДВ., бр. 99/2002 г. Ответната страна е била редовно призована за съдебните заседания пред районния съд и е имала правна възможност да провери квалификацията на вещото лице. Видно от данните по делото, ОСЗ е представлявана от заместник-началника си на заседанието на 22.04.2004 г., когато е била допусната задачата за изпълнение от вещо лице - геодезист, вместо от вещо лице, специалист по съдебно-счетоводни експертизи. Представителят й не само, че не се е противопоставил на вида на назначената експертиза, но изрично е заявил, че не се противопоставя на направените искания и предлага да се уважат. В следващите заседания - на 21.06.2006 г., когато е изслушана и приета първоначалната експертиза, както и на заседанието на 24.10.2006 г., когато е изслушана и приета допълнителната експертиза, тя не е била представлявана и съответно не е взела отношение по заключенията. Такова не е взето дори писмено. Особено съществено е бездействието й да подаде касационна жалба срещу постановеното решение на районния съд, за което е била надлежно уведомена на 5.01.2007 г. Така проявеното пълно процесуално бездействие не подлежи на отстраняване по реда на отменителното производство по чл. 239, т. 1 от АПК. Поради това искането за отмяна на това основание въз основа на твърденията за некомпетентност на вещото лице се явява неоснователно. По напълно идентична хипотеза, е формирана богата и безпротиворечива практика на Върховния административен съд - решения на тричленен и петчленен състав, всички те по дела от 2008 г.: адм. дело №3159; адм. дело № 8058; адм. д. № 3152; адм. д. № 4857; адм. д. № 4857; адм. д. № 6670; адм. д. № 3707; адм. д. № 5397; адм. д. № 4100; адм. д. № 4099; адм. д. № 3161; адм. д № 4856; адм. д. № 2906; адм. д. № 3153; адм. д. № 4146; адм. д. № 2908; адм. д. № 2914 и адм. д. № 4287. Следващото отменително основание, посочено в искането за отмяна е по чл. 239, т. 2 от АПК. То се обосновава с твърдения за неистинност на заключението на вещото лице. Не се твърдят, нито са представени каквито и да било доказателства за установяване на твърдяната неистинност по съдебен ред. В практиката си по прилагане на тази разпоредба, съдът е имал възможността да посочи - напр. в решение по адм. дело № 4598/2011 г. на петчленен състав, че разпоредбата на чл. 239 АПК допуска отмяна на влязло в сила решение по извънинстанционния контрол в различните му хипотези, една от които е тази по т. 2, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на заключението на вещо лице, върху което е основан актът. Това според съда не означава, че отмяната по чл. 239, т. 2 АПК може да се допусне и когато страната не е съгласна със заключението на вещото лице, което е било кредитирано от съда, какъвто е и процесният случай. Законодателят, включвайки тази хипотеза в разпоредбата на чл. 239 АПК е имал предвид неистинността на заключението на вещото лице да се установи или по наказателен ред или по реда на чл. 124, ал. 4 ГПК, т. е. при всички случаи това следва да стане по съдебен ред. Такава неистинност на заключението на съдебно-техническата експертиза страната не доказва, а само излага оплаквания, че не е съгласна със заключението на вещото лице, което е оплакване във връзка с правилността на решението, но не и за отмяната му по извънинстанционния контрол. При тези данни по делото, страната не доказва наличие на отменително основание по чл. 239, т. 2 от АПК и искането й се явява неоснователно и на това основание. Останалите сочени в искането пороци на решението съставляват касационни основания и не подлежат на изследване и анализ в отменителното производство. С оглед изхода на делото и направеното искане от представителката на молителя, ще следва да се присъдят 150 лева - юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение