Решение № 1462 от 4.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6180/2020 г.

Решение № 1462 от 4.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6180/2020 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от Националната агенция за приходите (НАП), чрез упълномощен юрисконсулт, и от "Вурст майстер" ЕООД, чрез адв. Б. Еленков, срещу съответните неблагоприятни за всеки от касационните жалбоподатели части от Решение № 900 от 13.02.2020 г., постановено по адм. д. № 5380 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2019 г. С обжалваното съдебно решение, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), НАП е осъдена да заплати на "Вурст майстер" ЕООД обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи от нереализирана нетна печалба, претърпени в резултат на отменени Заповед № 0325027 и Заповед № 0320140, двете издадени на 21.11.2017 г. от директор на Дирекция "Контрол" в Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) – София общо в размер на 343, 10 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска на 16.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Освен това, предявените, на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, искове от "Вурст майстер" ЕООД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди – загуба в резултат на платен наем общо в размер на 2581, 70 лв. и загуба от заплатено трудово възнаграждение за двама служители общо в размер на 1002, 53 лв., претърпени в резултат на същите заповеди, са отхвърлени, като страните са осъдени да заплатят разноски съобразно изхода на спора по исковете. Предвид изложеното в касационната жалба на НАП, съдебното решение, предмет на проверка, се обжалва в осъдителната този касационен жалбоподател част. Поддържа се становище, че решението в тази част е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че присъдената на "Вурст майстер" ЕООД сума, като имуществена вреда – пропусната полза в размер на 343, 10 лв., не е пряка и непосредствена последица на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган по приходите, в резултат на което дружеството да е лишено от сигурна и доказана облага. Развиват се подробни съображения в насока, че не са налице доказателства, които да обосноват извод, че в неговия патримониум действително е могло сигурно да настъпи положителна промяна чрез реализирането на печалба. Иска се отмяната на решението в обжалваните части и отхвърляне на предявените претенции, които са уважени в тези части. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът по тази касационна жалба не представя писмен отговор в дадения му за това срок. В съдебното заседание пред настоящия съд НАП се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа касационната жалба, а по същество моли да бъде уважена. С касационната жалба на "Вурст майстер" ЕООД съдебното решение, предмет на проверка, се обжалва в частта, с която предявените от него искове са отхвърлени. По отношение на претенцията за вреди от платен наем за периода на запечатване на двата търговски обекта се поддържа становище, че необосновано съдът не кредитирал представените по делото фактури и платежни нареждания. Като такива са определени и изводите на съда по отношение на претенцията на дружеството за настъпили имуществени вреди във връзка с платени трудови възнаграждения на служителите А. Вели и З. Багери. По изложените в жалбата съображения се иска отмяната на решението в така обжалваните части и уважаване на претенциите. Претендират се и сторените по делото разноски. Тази касационна жалба се оспорва от НАП, чрез упълномощен юрисконсулт, по съображения, изложени в представен по делото подробно обоснован писмен отговор на касационната жалба и в съдебното заседание пред настоящия съд. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Представя се списък на разноските. В съдебното заседание пред настоящия съд "Вурст майстер" ЕООД се представлява от адв. Еленков, който от името на дружеството поддържа подадената от него касационна жалба и оспорва тази на НАП. По същество моли първата да бъде уважена, а втората – отхвърлена. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в съответните обжалвани от тях части и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, АССГ направил извод от правна страна, че исковете са допустими предвид наличието на два отменени по съдебен ред административни акта. Определил като основен спорен въпрос дали е налице имуществена облага, която дружеството със сигурност би реализирало, ако не бяха издадени двете заповеди от 21.11.2017 г. за запечатване на търговските обекти. Приел, че търговската дейност на обектите на "Вурст майстер" ЕООД на Коледния базар в гр. София е прекъсната за процесните периоди като резултат от отменените актове. Направил извод, че ако те не бяха издадени, биха работили както Палачинковата къща за периода от 23.11.2017 г. до 28.11.2017 г. (за шест дни), така и Павилионът за бързи закуски (Вурст – къща) за периода от 23.11.2017 г. до 26.11.2017 г. (за четири дни). Посочил, че несъмнено прекъсването на търговската дейност за посочените периоди е неблагоприятно за дружеството, което носи доказателствената тежест относно основанието и размера на претендираните пропуснати ползи с цел да докаже, че в патримониума му е могла да настъпи положителна промяна в пряка и непосредствена причинно – следствена връзка с прекъснатата търговска дейност. Конкретно относно претенцията за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи от нереализиран оборот – нетна печалба общо за двата обекта в размер на 343, 10 лв. съдът се позовал на приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза, което кредитирал. Възприел изчислената обща нетна печалба за двата обекта в този размер, доколкото именно тя характеризира увеличението на имуществото. Счел за неоснователно възражението на НАП, че поради свободния характер на пазарните отношения, свързани с несигурност в търсенето и предлагането, търговската печалба не може да представлява пропусната полза. Съдът отчел местоположението на обектите на Коледния базар в гр. София, който е с изключително висока посещаемост, вкл. предвид кратката му продължителност. Въз основа на таблиците на експертизата, съдът приел, че данните сочат не само на сравнително постоянни, но и на постоянно увеличаващи се обороти, което от своя страна е указание за сигурност при реализираните обороти. Последното счел, че е пряко свързано със сигурна печалба за търговеца, което дава възможност да се направи обоснован извод, че в патримониума на дружеството действително е могло сигурно да настъпи положителна промяна чрез реализирането на печалба. Начинът на осчетоводяване на закупените хранителни стоки, напитки и консумативи, предвид направените от вещото лице констатации, съдът приел, че не може да разколебае извода за сигурността на реализираната печалба от търговските обекти. По така изложените съображения съдът приел, че претенцията на "Вурст майстер" ЕООД за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи от нереализирана нетна печалба на двата обекта е основателна в размер общо на 343, 10 лв. Мотивирал се, че невъзможността за търговеца да реализира сигурно увеличение на имуществената си сфера под формата на печалба е в пряка причинно – следствена връзка с отменените административни актове, разпореждащи запечатването на обектите, респективно прекъсване на дейността им. Ето защо, този иск бил уважен за сумата от 343, 10 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяването му на 16.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от претърпяна загуба в резултат на платен наем общо за двата обекта в размер на 2581, 70 лв. (1032, 68 лв. за четири дни за "Вурст – къща" и 1549, 02 лв. за Палачинковата къща за шест дни) съдът отхвърлил, тъй като приел, че от представените по делото доказателства не се доказват реални плащания на суми по договора за наем от 21.02.2017 г. Като неоснователно е преценено и искането за осъждането на НАП да заплати на "Вурст майстер" ЕООД обезщетение за имуществени вреди от претърпяна загуба в резултат на платени трудови възнаграждения на двама работници в размер на 1002, 53 лв. Съдът приел за основателни възраженията на НАП и като не кредитирал присъствените форми за отчитане на реално отработени часове за тези работници, намерил за логично работната им сила да е била престирана на някой от другите търговски обекти на дружеството. За да направи този извод, съдът съобразил и данните, че основните им трудови договори всъщност били сключени за други търговски обекти, а за работата им на Коледния базар тези двама служители били командировани. По тези съображения съдът направил извод за липсата на реално претърпяна вреда под формата на загуба от заплатено трудово възнаграждение за двама работници, както и за липсата на причинно-следствена връзка между твърдяната вреда и отменените актове. Предвид изхода на спора, разпределил отговорността за разноските. Решението е валидно, допустимо и правилно като резултат. При постановяването му съдът не е допуснал нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Събрал е относимите към спора доказателства, които е анализирал обективно и задълбочено. Въз основа на този подробен анализ на доказателствата по делото, в това число на експертните заключения, съдът е формирал обосновани и верни крайни изводи. Неоснователно е оплакването НАП, че претърпените вреди, изразяващи се в пропуснати ползи да се реализира нетна печалба от двата обекта на дружеството, не били сигурни. Касае се за осъществяването на продажби на тематичен Коледен базар, провеждан в кратък сезонен период, за който ноторна е високата посещаемост и клиентопоток, както правилно е съобразил това и първоинстанционният съд. В този смисъл неоправдани са възраженията на НАП, че по делото не били налице доказателства за текущо и предстоящо изпълнение по поети договорни отношения от страна на "Вурст майстер" ЕООД и на дългосрочни и постоянни търговски взаимоотношения с доставчици, контрагенти и клиенти. Такива доказателства не са необходими с оглед установените по делото факти, заключенията (основно и допълнително) на съдебно – счетоводната експертиза и таблиците към нея, както и това, че при обичайното развитие на нещата напълно обосновано може да се очаква сигурното реализиране на твърдяната нетна печалба, ако не са били издадени незаконосъобразните заповеди за налагане на ПАМ. Затова правилна и в съответствие със закона е преценката на първоинстанционния съд, че претенцията на "Вурст майстер" ЕООД за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи от нереализирана нетна печалба за двата обекта в размер на 343, 10 лв. за исковите периоди е основателна. Решението в тази част е правилно и следва да се остави в сила. Неоснователни са оплакванията на "Вурст Майстер" ЕООД за необоснованост и постановяване на решението в обжалваните от дружеството части в нарушение на материалния закон. На първо място, претендираната от "Вурст майстер" ЕООД сума като обезщетение за претърпени вреди, изразяващи се в платен наем за исковите периоди на двата търговски обекта е във връзка със сключения договор за наем между него и "ДиБи – Ивентс" ООД от 21.02.2017 г. Това плащане не е поставено в зависимост от отменените като незаконосъобразни заповеди за налагане на ПАМ. Следователно не е налице необходимата причинно – следствена връзка между твърдяната вреда и тези заповеди, което е достатъчно основание за отхвърляне на така предявената искова претенция, в каквато насока е и крайният извод на първоинстанционния съд. В този смисъл възраженията на дружеството – касационен жалбоподател, основани на направените от съда изводи във връзка с представените документи за установяване на извършеното плащане на наемната цена не следва да бъдат обсъждани. И в тази част решението като правилно по резултат следва да остане в сила. Не могат да бъдат споделени и възраженията на касационния жалбоподател "Вурст майстер" ЕООД срещу изводите на съда по отношение претенцията за заплащане на обезщетение за вреди във връзка с платените на двама негови служители трудови възнаграждения в исковите периоди. В първата инстанция по делото са приобщени към доказателствата два броя трудови договори за тези служители, от които се установява, че те са сключени за място на работа в гр. София, макар различно от Коледния базар. За работата на двете лица в Палачинковата къща и Вурст - къщата са издадени две нарочни заповеди, но във връзка именно със съществуващите две трудови правоотношения и само относно различно място на работа за определен период, в който се провежда Коледния базар. Във връзка с последните, възнагражденията са били дължими независимо от него и в този смисъл издадените заповеди за налагане на ПАМ нямат отражение върху тези правоотношения, респективно за извършване на плащанията за престиран труд. Затова предвид липсата на причинно – следствена връзка между твърдяната вреда и тези заповеди, е налице достатъчно основание за отхвърляне на така предявената искова претенция, в каквато насока е и изводът на първоинстанционния съд. В този смисъл възраженията на дружеството – касационен жалбоподател са неоснователни, поради което и в тази част решението като правилно следва да остане в сила. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила изцяло. При този изход на спора разноски на страните не се следват. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение