Решение № 2949 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5443/2011 г.

Решение № 2949 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5443/2011 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Ди Вен" ЕООД гр. Лом против Решение № 432/02.02.2011 г., постановено по адм. дело № 7774/2010 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РД-01-812/04.10.2010 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Твърди се, че обжалваното решение е неправилно. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което обжалваната заповед бъде отменена. Ответникът - изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", редовно призован, представител не се явява и не е ангажирано становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Ди Вен" ЕООД гр. Лом срещу Заповед № РД-01-812/04.10.2010 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която на основание чл. 11, т. 1, б. "б", във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), са прекратени правата произтичащи от лиценз на Общността № 1005 за международен превоз на товари, издаден на 16.01.2008 г. на "Ди Вен" ЕООД гр. Лом. За да постанови този резултат съдът е приел, че към момента на издаване на оспорената заповед и в срока по чл. 6, ал. 7 (предишна ал. 6) от Наредба № 11/2002 г. не са представени изискуемите документи, установяващи финансовата стабилност на дружеството. Изложени са съображения, че установяване наличието на финансова стабилност към определен момент е в тежест на превозвача и непредставянето на документите пред административния орган е обусловило правото му да постанови прекратяване действието на лицензията. Крайният извод на съда е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма и при наличие на основанията за това. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Първоинстанционният съд е направил обосновани изводи, след преценка на доказателствата по делото, относими към предмета на спора, за което е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. По делото е установено, че към момента на издаване на оспорената заповед на изпълнителния директор на ИА "Автомобилна администрация" за прекратяване на правата на жалбоподателя "Ди Вен" ЕООД гр. Лом по лиценз на общността за международен превоз на товари, дружеството не е отговаряло на изискванията по чл. 7, ал. 2 от ЗАвтП, касаещи финансовата му стабилност. В тази връзка не са били представени пред административния орган документите по чл. 6, ал. 8 (предишна ал. 7) от Наредба № 11/2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари. Правилно съдът е приел, че предвиденият за доказването на този факт срок е с преклузивен характер, поради което административният орган законосъобразно е предприел действия за прекратяване на лиценза на оспорващия търговец, съгласно разпоредбата на чл. 11, т. 1, б. "б" от ЗАвтП и чл. 14 от цитираната наредба. Срокът по чл. 6, ал. 9 (предишна ал. 8) от Наредбата е задължителен за представяне на документи за финансова стабилност на превозвача и неговото нарушаване има за последица прекратяване на правата за международен превоз на товари. Представянето на документите в съдебното производство е без значение за изхода на правния спор, тъй като установения срок е преклузивен. Неоснователни са изложените доводи, че жалбоподателят не е уведомен за започване на процедура по прекратяване на правата му, произтичащи от предоставения лиценз. По делото е установено по категоричен начин, че на интернет страницата на административния орган, преди датата на издаване на оспорената заповед, са публикувани нарочни съобщения, с които на притежателите на лицензии на общността са напомнени задълженията и сроковете за представяне на доказателства за финансова стабилност и последиците от непредставянето на такива. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София-град съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,