Решение № 13761 от 17.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1993/2010 г.

Решение № 13761 от 17.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1993/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Наталия Радкова Дойчева от гр. София срещу решение № 06-00-807-2009/13.01.2010 г. на министъра на образованието, младежта и науката, с което е отказано признаване на придобитото от нея висше образование по специалността "счетоводство и контрол" на образователно - квалификационна степен "бакалавър" от Киевския славистичен университет, Украйна. Твърди се, че решението е незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Иска се отмяната му. Ответникът по жалбата - министърът на образованието, младежта и науката, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: Жалбоподателката е подала заявление с вх. № 693/2009 г. от 08.12.2009 г. до министъра на образованието, младежта и науката за признаване на висше образование, придобито в чуждестранно висше училище - Киевски славистичен университет, Украйна, специалност "счетоводство и контрол" на образователно - квалификационна степен "бакалавър". В заявлението е посочено, че обучението е проведено на територията на Република България, а не в страната издала дипломата. Към заявлението Дойчева е представила диплома на бакалавър, издадена от Киевски славистичен университет, Украйна, приложение към същата, в което са отразени положените изпити и резултатите от тях по време на обучението и от държавния изпит. Заявлението на Дойчева е разгледано от комисията по чл. 7, ал. 2 от Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища (НДИППВОЗПОЧВУ, наредбата) на проведеното на 14.12.2009 г. редовно заседание. С решение по протокол № 73/14.12.2009 г. комисията е приела, че следва да се откаже признаване на дипломата на жалбоподателката С оспореният административен акт, на основание чл. 12, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 2 от наредбата и § 4, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за висшето образование е отказано признаване на придобитото от Дойчева висше образование по специалността "счетоводство и контрол" на образователно - квалификационна степен "бакалавър" от Киевския славистичен университет, Украйна. Административният орган е изложил съображения, че при извършена проверка на документите по реда на чл. 10, ал. 1, т. 1 от наредбата е установено, че обучението е проведено в нарушение на § 4, ал. 1 от ДР на ЗВО, съгласно който чуждестранните висши училища не могат да разкриват свои поделения на територията на Р България. В мотивите на акта е посочено, че според заявлението, подадено от лицето, обучението е проведено на територията на Р България, а не в страната, издала дипломата за висше образование, следователно заявителката се е обучавала в нарушение на § 4, ал. 1 от ДР на ЗВО. Съгласно чл. 10, ал. 2, т. 4 от ЗВО, министърът на образованието и науката организира легализацията и признаването на дипломите на лицата, завършили в чужбина. Редът и условията за признаване на висше образование на лица, завършили в чужбина са регламентирани в Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища, като към настоящия казус е приложима редакцията на наредбата обн. ДВ, бр. 79 от 06.10.2010 г.. В чл. 7, ал. 2 от наредбата е предвидено, че процедурата по признаване на висше образование, придобито в чуждестранни висши училища, се организира и провежда от комисия, назначена със заповед на министъра на образованието и науката. Съобразно функциите й, визирани в чл. 9 от наредбата, комисията е помощен орган към министъра на образованието и науката. Видно от материалите по административната преписка, комисията по чл. 7, ал. 2 от наредбата е провела редовно заседание, при спазване на изискванията за кворум за разглеждане и приемане на решения по заявленията на лицата, завършили в чужбина за признаване на висше образование и професионална квалификация. Изложените доводи във връзка с действието на Конвенцията за признаване на квалификациите, отнасящи се до висшето образование в Европейския регион и приложението на текстовете й към разглеждания казус не са относими към предмета на спора по делото. Разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 3 от наредбата изисква да се установи по безспорен начин, че представеният документ от лицето за завършено висше образование не е издаден от съответното чуждестранно училище. В случая автентичността на дипломата, издадена от Киевски славистичен университет не е била поставена под съмнение, обстоятелства в тази насока не са обсъждани и констатирани от помощния орган, следователно не е налице фактическият състав на чл. 12, ал. 1, т. 3 от наредбата за отказ да се признае придобитото от жалбоподателката висше образование в учебното заведение. Комисията по чл. 7, ал. 2 от наредбата, след като е разгледала документите, подадени от жалбоподателката, в решението си не е изложила съображения по тяхната автентичност в хипотезата на чл. 12, ал. 1, т. 3 от наредбата, на която е основан оспорения отказ. В предложения от комисията отказ фактическите основания сочат нарушение на забраната по § 4, ал. 1 от ДР на ЗВО за провеждане на обучение на територията на страната от поделение на чуждестранно висше училище и на общата разпоредба на чл. 2 от наредбата, която гласи, че право на признаване на придобито висше образование и на завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища имат български граждани, чужденци и лица със статут на бежанци, които са се обучавали във висши училища, създадени и функциониращи по законоустановения ред в страната, в която е придобито висшето образование, или са завършени периодите на обучение. Тези фактически и правни съображения, които са възприети изцяло в обжалваното решение, не се подкрепят от събраните данни по административната преписка. Провеждането на дистанционно обучение от чуждестранно висше училище на територията на страната ни не е равнозначно на разкриването на филиал на чуждестранно учебно заведение в противоречие с изискванията на ЗВО и само по себе си не обективира нарушение на правилото на § 4, ал. 1 от ЗВО. Същностна характеристика на дистанционната форма на обучение е, че ученикът и преподавателят са разделени по местоположение, но не непременно и по време, като създадената дистанция се компенсира с технологични средства: аудио, видео, компютърни и комуникационни технологии и средства. При тази организацията на учебния процес обучаващият се може да се намира във всяка географска точка по време на обучението, в какъвто смисъл то се отличава от традиционното със своята екстериториалност. Ето защо придобиването на висше образование в чуждестранно висше училище по метода на дистанционно обучение, през който период жалбоподателката се е намирала на територията на страната ни, не съставлява нарушение на забраната по § 4, ал. 1 от ДР на ЗВО. Доводите на процесуалния представител на ответника, релевирани в хода на съдебното производство за това, че съгласно ЗВО чуждестранни ВУЗ не могат да извършват дистанционно обучение на територията на Р България чрез споразумения с търговски дружества не са подкрепени с доказателства по делото. Ако компетентният орган е считал, че чрез дистанционното обучение се заобикаля забраната по § 4, ал. 1 от ЗВО като всъщност учебният процес се провежда под формата на класическо присъствено обучение на територията на страната, не е имало пречка да изиска от учебното заведение и от жалбоподателката да представи допълнителна информация за начините, методите и организацията на обучението и оценяването на студентите. При отсъствието на конкретни данни в тази насока, не може да се направи обоснован извод за действително допуснато нарушение на забраната по § 4, ал. 1 от ЗВО от Киевски славистичен университет, което от своя страна да компрометира легитимността на издадената диплома и обуслови отказ да се признае същата. Разпоредбата на чл. 2 от наредбата дава обща регламентация кои лица и при какви условия имат правото на признаване на придобито висше образование в чуждестранни висши училища, също не може да се извлече основание за отказ да се признае такова на жалбоподателката. На първо място, лицето е български гражданин, което се е обучавало в чуждестранно висше училище и на следващо - не е било спорно, че Киевски славистичен университет е създаден и функционира по законоустановения ред на Р Украйна. Предвид изложеното, юридическите факти, на които се е позовал административният орган не покриват елементите на фактическите състави на чл. 12, ал. 1, т. 3 от наредбата и § 4, ал. 1 от ЗВО във вр. чл. 2 от наредбата, поради което постановеният отказ е незаконосъобразен. Оспореното решение следва да се отмени, като преписката се върне на административния орган, който следва да установи начина, методиката и логистиката при провеждане на учебния процес и оценяване на обучаващите се. За прецизност следва да се отбележи, че в действащата редакция на наредбата, след изм. обн. ДВ, бр. 59 от 31.07.2010 г., е предвидена изрична процедура по § 12 ПЗР на ПМС № 150/26.07.2010 г., вр. с чл. 7а, ал. 1, т. 2, която има за цел именно установяване начина на провеждане на обучението и легитимността на структурите, издали съответната диплома за завършена степен на обучение, след провеждането на която административният орган, при спазване на етапите на проверка по чл. 10 от наредбата да реши въпроса по същество дали съответства придобитото от жалбоподателката висше образование в чуждестранно висше училище на националните норми и образователни изисквания и признае дипломата й, издадена от Киевски славистичен университет или постанови отказ. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,