Решение № 2769 от 23.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4846/2010 г.

Решение № 2769 от 23.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4846/2010 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ), гр. Бургас против решение № 57/27.01.2010 г., постановено по адм. дело № 1084/2009 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - Община Царево не е взела становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, съдът взе предвид следното: С първоинстанционното решение е отменена заповед № РД-71/6.07.2009 г. на директора на РИОСВ гр. Бургас, с която е спряна експлоатацията на общинско депо за неопасни отпадъци, находящо се в землището на Китен, местността "Ешмерите", собственост на община Приморско, с оператор "Чистота 98" ООД - град Царево, считано от 16.07.2009 г. Съдът е установил, че Община Приморско е собственик на депо за битови отпадъци, находящо се в имот № 000155 по КВС, като оператор на депото е "Чистота 98" ООД - град Царево. С писмо изх. № УО-1277/10.03.2009 г. директорът на РИОСВ - град Бургас е уведомил кметовете на Община Приморско и на Община Царево за необходимостта от решение на Общинския съвет, с което да се определи начина на управление на отпадъците на регионален принцип по отношение на претоварената станция в Китен и да се започне процедура по закриване на депото за неопасни отпадъци. На 6.07.2009 г. е издадена оспорената заповед, а на 21.07.2009 г. е извършена проверка, за която е съставен констативен протокол № 0-2-29 от същата дата. В мотивите на заповедта е посочено, че спирането на експлоатацията на депото се извършва в съответствие с Националната програма за управление на дейностите с отпадъци. Съдът е изложил мотиви за незаконосъобразност на решението, като издадено в противоречие с процесуалните и материалноправните разпоредби и с целта на закона. Касационната инстанция намира оспореното решение за правилно. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неспазване на разпоредбите на чл. 26, ал. 1, чл. 34, ал. 1 и чл. 35 от АПК, както липса на конкретни факти, въз основа на които административния орган е приел, че следва да упражни предоставената му от закона компетентност. Липсата на мотиви е основание за отмяна на административния акт. Законосъобразен е изводът на съда, че заповедта е издадена в противоречие с материалноправните норми на Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и Наредба № 8 от 24.08.2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци (наредбата). Административният орган се е позовал на нормите на чл. 101, ал. 2, т. 3 от ЗУО на § 5, ал. 6 от Преходните и Заключителни разпоредби на наредбата, уреждащи закриване на депата за отпадъци. В правомощията на директора на РИОСВ е или да наложи, предвидената в закона принудителна административна мярка или да закрие депото при наличие на законоустановените условия за това. Изложените фактически обстоятелства за издаване на заповедта не обосновават налагането на принудителните административни мерки, регламентирани в чл. 101, ал. 2, т. 3 от ЗУО. В оспорената заповед не са изложени каквито и да било фактически обстоятелства, сочещи на наличие на хипотезата на цитираната норма. Хипотезата на чл. 101, ал. 2, т. 3 от ЗУО, предвижда директорът на РИОСВ да спира експлоатацията на инсталации за третиране на отпадъци, а понятието "третиране на отпадъци" е дефинирано в § 1, т. 7 от Допълнителната разпоредба на ЗУО и представлява събирането, съхранението, оползотворяването и обезвреждането на отпадъците и всички междинни операции, както и повторното им използване, рециклиране и възстановяване или производството на енергия и материали от отпадъци. Нормата на чл. 101, ал. 2, т. 3 от ЗУО е свързана с издаването на ПАМ относно спирането дейностите по третиране и транспортиране на отпадъците, докато с разпоредбите на § 5, ал. 6 от Преходните и Заключителни разпоредби на наредбата, урежда преустановяването експлоатацията на съществуващи депа. От посочените фактическите и правни основания в административния акт не може да се направи категоричен извод дали органът е наложил принудителна административна мярка спиране или е постановил закриване на депото за неопасни отпадъци в Китен. Не става ясно в какво следва да се изразяват мерките, които следва да извърши кмета на Общината. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Разноски от касационния ответник не са претендирани, поради което такива не се присъждат. Воден от горното, Върховният административен съд, пето отделение,