Решение № 2372 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14807/2012 г.

Решение № 2372 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14807/2012 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационни жалби на Георги Николов Георгиев и на Снежана Асенова Софияди срещу решения № 198/12.01.2012 г. и № 5191 от 2.10.2012 г. по адм. д. № 4521/2011 г. на Административен съд София-град. Считат обжалваните решения за неправилни като постановени в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновани. Претендират отмяната им. Ответникът по касационните жалби началникът на ДНСК - София чрез своя пълномощник намира касационните жалби за неоснователни. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото на касационните жалби, разгледани съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалби от касаторите срещу заповед № № РД-14-27/8.04.2011 г. на началника на ДНСК, с която им е наредено да премахнат незаконен строеж "навес от каменна зидария с дървена покривна конструкция и обособено помещение за живеене в имот ПИ 1383, "Ренов дол", язовир Искър. С обжалваните решения съдът е отхвърлил жалбите. Така постановените решения са обосновани. В този смисъл съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, като приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че изграденото е строеж, извършен през 2003 - 2004 г. Обстоятелството, че към актуалния момент касаторите не са собственици, не опровергава качеството им на извършители на строежа. Последният е без строителни книжа, което го прави незаконен. Тази му характеристика е основание за административния орган за издаде заповед със съдържание като оспорената, която да предизвика правната последица премахване. С оглед времеизвършването на строежа същият не може да бъде и търпим. Предвид изложеното, като е приел обжалвания акт за валиден и законосъобразен такъв, съдът правилно е приложил материалния закон. В този аспект неоснователно е твърдението в касационните жалби за неправилно прилагане на разпоредбата на § 4, ДР ЗУТ. В случая нормата на чл. 225а, ал. 2 ЗУТ не изисква изрично съобщаване по реда на АПК, поради което § 4 ДР ЗУТ е директно приложим. При постановяване на съдебните решения съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми. С оглед изтъкнатото спрямо обжалваните решения не са налице твърдяните касационни основания за отмяна и същите като правилни следва да се оставят в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,