Решение № 16054 от 29.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10013/2010 г.

Решение № 16054 от 29.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10013/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл. 87 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ е образувано по жалбата на Сейфолах Мирфендерски, роден на х.хх.хххх г. в гр. Горган, Иран, гражданин на Иран, народност - персиец, семейно положение - неженен против решение № 264 от 22.06.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което поради липса на основания по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Твърди, че решението е незаконосъобразно и моли за отмяната му. Развива подробни съображения в жалбата. Ответникът - председател на Държавна агенция за бежанците чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 149 от АПК от надлежна страна, адресат на обжалвания индивидуален административен акт, поради което е допустима за разглеждане по същество. С оглед събраните в преписката доказателства, съдът намира жалбата за основателна. Производството пред Държавната агенция за бежанците е започнало по молба за закрила по реда на ЗУБ № 4045 от 14.09.2009 г. на ДАБ. молбата е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от РД на ЗУБ. На 1.08.2000 г. е подал молба за статут по реда на ЗУБ, като с решение № 3499 от 12.03.2001 г. на председателя на Агенцията за бежанците му е предоставен хуманитарен статут за срок от 6 месеца. С молба от 4.10.2001 г. чужденецът е поискал продължаване на хуманитарната закрила. Последвал е мълчалив отказ, обжалван от него и отменен с решение № 15/2004 г. След връщане на преписката на административния орган, той отново не се е произнесъл в законния срок и новият мълчалив отказ е бил обжалван по съдебен ред, но с определение 10249/22.11.2005 г. на ВАС, III отделение, жалбата е оставена без разглеждане като просрочена. По последваща молба за закрила, с решение № Б-41 от 3.11.2009 г. председателят на ДАБ е отказал възобновяване на производството по реда на ЗУБ за отмяна на влезлия в сила мълчалив отказ, Същият е отменен с определение № 108/18.12.2009 г. на Административен съд - София град и преписката е върната на административния орган. за провеждане на производство по общия ред, по което е постановен обжалвания в настоящото производство индивидуален административен акт. Със заявителя е проведено интервю от интервюиращ орган, събрани са изискуемите по ЗУБ доказателства за обстановката на страната по произход, представени и приети в административната преписка са становище относно обстановката в Иран. В писмено становище № 4045/12.03.2010 г. главният експерт в РПЦ София дава становище за неоснователност на молбата за закрила и на двете, посочени в ЗУБ основания - хуманитарен статут и статут на бежанец С обжалваното решение председателят на Държавната агенция за бежанците на жалбоподателя е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут поради липса на основания, визирани в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Решението на председателя на Държавната агенция за бежанците е постановено от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените с чл. 75 от ЗУБ правомощия, решението е издадено в изискуемата форма и съдържание. Решението съдържа мотиви, като административният орган е изследвал наличието на основания за предоставяне на бежански статут по чл. 8 и хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ. И двете посочени за закона възможности за закрила са обсъдени в светлината на изнесените от жалбоподателя обстоятелства, формиращи личната му бежанска история. Те са приети за недостоверни от административния орган. Видно от посочената бежанска история, жалбоподателят е пристигнал в Република България през 1989 г. с фалшив ирански паспорт от Турция. Иран е напуснал нелегално и е заминал за Турция през 1985 г. и от там нелегално се е прехвърлил в България. Представил е документ за самоличност - ирански паспорт, издаден от посолството в София. В България живее във фактическо съжителство с българска гражданка, от която има родени две деца, ненавършили пълнолетие. Понастоящем, жената, с която живее на съпружески начала, децата им, неговата майка и един от братята му, живеят в Испания, където и работят. Декларира, че от месец декември 2009 г. е приел християнско изповедание. В бежанската си история жалбоподателят е посочил, че причина за напускане на страната си по произход - Иран е обстоятелството, че като офицер на служба при шаха, след ислямската революция е бил разжалван от лейтенант в сержантски чин и е бил изпратен на фронта в започналата война с Ирак. Дезертирал е от войната, което го е накарало да напусне Иран и да отиде в Турция, а впоследствие и в България. Заявява, че официално е бил чл. на партията "Махдус", което е било задължително по онова време. В решението на председателя на ДАБ за недостоверни се приемат твърденията, че е бил чл. на политическа партия "Махдус" и твърденията за приемане на християнско изповедание. Приема се, че липсват доказателства причината да напусне Иран не е страх от тежки посегателства, унизително отнасяне или екзекуция. развити са съображения относно смекчаване на режима по отношение на дезертьорите от войната с Ирак чрез откупуване, както и че кандидатстването за закрила в друга страна не се счита за престъпление в Иран. Формиран е извод, че е налице предпоставка по чл. 8, ал. 6 от ЗУБ, т. е. дейността на чужденеца е развивана единствено с цел получаване на закрила по този закон. Изследвайки възможността на предоставяне на закрила по реда на ЗУБ, административният орган е достигнал до извод за липса на основания за предоставяне както на бежански статут, така и на хуманитарен статут. Така постановеното решение е незаконосъобразно, поради противоречието му с чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. - съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. В решението не е обсъдена обстановката в страната по произход - Иран, включително и спазването на човешките права, въпреки, че доказателства в тази насока са събрани в хода на административното производство. Това представлява нарушение на изискването на чл. 75, ал. 2, изр. първо от ЗУБ. Изискването на тази разпоредба е да се преценят всички относими факти, свързани с личното положение на молителя и с държавата му произход, едва след това да се формира извод относно наличието на основания за предоставяне на закрила. В хипотезата, когато молбата за закрила се възприеме за неоснователна, поради липса на конкретните основания по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, даващи право на бежански или хуманитарен статут, административният орган е длъжен да се мотивира и относно принципа "non refoulement" /забрана за връщане/, залегнал в чл. 4, ал. 3 от ЗУБ, въведен с чл. 33, ал. 1 от Конвенцията за статута на бежанците, който е длъжен да спазва. В конкретното административно производство председателят на ДАБ е следвало да извърши преценка дали в случай на връщане на чужденеца в страната му произход, той е изложен на опасност от изтезания или друга форма на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Изследване за нарушение на този принцип се извършва въз основа на представените в хода на производството доказателства относно обстановката в страната. Видно от представената справка, съществуват данни, че положението на човешките права в Иран се влошава, Продължават нарушения като екзекуции по бърза процедура, изчезвания, мъчение или друго унизително отнасяне, произволни арести и задържания, продължителен арест и задържане в изолация, лоши условия в затворите, липса на справедлив и честен процес и т. н. В съдебната власт съществуват обществени съдилища, които се занимават с граждански и наказателни дела, има революционни трибунали, в които се водят процеси за престъпления срещу сигурността, контрабанда на наркотици и действия, подкопаващи Ислямската република. Присъдите, издадени в тях са окончателни и не подлежат на обжалване. Изложеното, данните за което се съдържат в преписката, налагат задължително на административния орган да обсъди последствията, които биха били налице, в случай на връщане на чужденеца в страната му произход. Задължението, което административният орган има в този случай произтича не само от нормата на чл. 4, ал. 4 от ЗУБ, но то директно и пряко следва от примата в действието на разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз по отношение на всички административни и съдебни органи и гражданите на Европейския съюз. Нарушавайки изискването да съобрази административния си акт с изискванията на чл. 19, ал. 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз и с нормата на чл. 4, ал. 4 от ЗУБ, председателят на ДАБ е постановил административния си акт в противоречие с материалния закон, поради което решението следва да се отмени, а преписката да се върне за ново произнасяне от административния орган. водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение,