Решение № 6780 от 4.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8050/2023 г.

ВАССедмо отделение04.06.2024 г.докладчик т Даниела Мавродиева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 352 от 23.01.2023 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело 4630/2022 г.

ОСЪЖДА Anex Tourism Worldwide DMCC с адрес Обединени Арабски Емирства, Дубай, Джумериа Лейк Тауърс, тяло Суис Тауър 2101, парцел 903, клъстър Y, пощенска кутия 392873 с рег. 34305 на лиценза, представлявано от Й. Арифов да заплати на Патентното ведомство на Република България, седалище и адрес гр. София, бул. "Г. М. Димитров" 52Б, сумата от 100, 00 (сто) лева разноски по делото.

ОСЪЖДА Anex Tourism Worldwide DMCC с адрес Обединени Арабски Емирства, Дубай, Джумериа Лейк Тауърс, тяло Суис Тауър 2101, парцел 903, клъстър Y, пощенска кутия 392873 с рег. 34305 на лиценза, представлявано от Й. Арифов да заплати на А. С. Н., с адрес гр. София, [жк], [адрес], сумата от 300, 00 (триста) лева разноски по делото.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА Членове: /п/ КАЛИНА АРНАУДОВА/п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА

Мотиви

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Anex Tourism Worldwide DMCC", Обединени Арабски Емирства, Дубай, представлявано от Й. Х. А., чрез процесуален представител, срещу Решение 352 от 23.01.2023 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело 4630/2022 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Решение РС-32-

1

от 16.03.2022 г. на председателя на Патентно ведомство (ПВ), с което на основание чл. 75, ал. 10, т. 1 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) е оставена без уважение жалба с вх. BG/N/2019/156066-25/12.08.2021 г. срещу решение от 16.06.2021 г. на състав по опозиция, с което на основание чл. 58, ал. 7 ЗМГО опозиция с вх. 70138023 от 14.02.2020 г. срещу заявка за регистрацията на марка с вх. 156066 Onex tour, комбинирана, е оставена без уважение. Касационният жалбоподател - "Anex Tourism Worldwide DMCC", счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни доводи в полза на защитната си теза и счита, че неправилно, както в обжалваното решение на първоинстанционния съд, така и в административния акт, в противоречие с материално правните разпоредби, е въведено допълнително изискване марката да се използва сред релевантните български потребители, каквото изискване обаче, не се съдържа в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 и 3 ЗМГО. Сочи, че неправилно съдът е възприел изцяло изводите на председателя на Патентно ведомство, че ползването трябва да бъде доказано по отношение на релевантните български потребители, като по този начин поставеното изискване към доказателствата за ползване, което не следва от законовите разпоредби, поставя дружествата, които предоставят услугите си на чуждестранни клиенти в неравнопоставена ситуация, доколкото същите не биха могли да докажат ползването на марката си, независимо че извършват дейност на територията на България. Счита за неправилни изводите на съда, че от представените от дружеството доказателства не се установява, че услугите действително са били реализирани по начин, от който да е осъществена печалба или да е завладян пазарен дял, тъй като от представените в административната преписка документи, се установява, че опонентът има дейност в клас 39 съгласно Класификацията от Ница, на територията на Република България и в рамките на тази дейност се използва регистрираната по-ранна марка, съответно същата се използва от потребителите на територията на страната. Твърди, че изводите на съда относно липсата на доказателства за реално ползване на марката на територията на страната, са неоснователни и необосновани, тъй като от представените фактури се вижда, че дружеството за своя сметка организира настаняване на туристи в различни хотели през релевантния период, за което е и сключило Споразумение за ниво на обслужване (Service Level Agreement) от 30.01.2017 г. с българското дружество Гоу Ту Холидей ООД, като освен това са налице и отделни доказателства, които установяват, че потребителите са възприели марката "Anex Tourism Worldwide DMCC", като впоследствие са сключвали договори с дружеството и са ползвали неговите услуги на територията на Република България за срока на престоя си в страната. Сочи, че всички представени доказателства, в това число - снимки, брошури и данни за провеждане на маркетинг в страната, противно на изводите на съда и на административния орган, доказват че "Anex Tourism Worldwide DMCC" използва реално търговската марка Anex tour с IRN 1150282 на територията на Република България, включително в периода 19.08.2014 г. - 19.08.2019 г. Прави искане решението да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което да се отмени обжалваният административен акт и да се върне преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Касаторът се представлява от адвокат Л. Тодев. Ответникът по касационната жалба - председателят на Патентното ведомство на Република България, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски. Представлява се от юрисконсулт Н. Войнова. Ответникът А. С. Н., изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска съдът да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски по представен списък. Представлява се от адвокат М. Шаламанов. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови решението си съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

–

На 19.08.2019 г. А. С. Н. е подал заявка за регистрация на марка с вх. 156066 Onex tour Светът за вас!, комбинирана, заявена за стоки и услуги от класове 39, 41 и 43 на МКСУ.

–

На 14.02.2020 г. от името на "Anex Tourism Worldwide DMCC" е подадена опозиция срещу регистрацията на марката, за всички стоки и услуги от класове 39, 41 и 43 на МКСУ, за които се търси закрила. Опозицията е подадена на основание чл. 52, ал. 1, във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗМГО. С нея лицето по чл. 52, ал. 1 е претендирало, че е притежател на по-ранни международни регистрации на марки с 1150282 и с 985778, с прието действие на територията на Република България, които са сходни на процесната. Според опонента, между знаците на марките в конфликт е налице визуално, фонетично и смислово сходство, обусловено от сходството на словните Onex Tour (от състава на процесната марка) и anex tour (от състава на по-ранните марки), както и че фонът на процесната марка в оранжев цвят, е сходен на цвета, с който е изписан словният елемент anex от състава на марка с 1150282, поради което и съществува вероятност за объркване на потребителите и възможност за свързване с по-ранните марки.

–

В отговор срещу опозицията, заявителят е поискал "Anex Tourism Worldwide DMCC" да докаже реално използване на по-ранната марка с 1150282.

–

В производството по опозиция, като доказателства за реално използване на по-ранната марка, са представени: Споразумение за ниво на обслужване (Service Level Agreement) от 30.01.2017 г. с българското дружество Гоу Ту Холидей ООД, с превод на български език; Фактура 2000030847 от 04.07.2018 г.; Фактура 1000006057 от 13.03.2019 г.; Фактура 7000003900от 14.02.2019 г.; Фактура 0000032851 от 10.05.2019 г.; Кредитно известие 0100005109 от 30.09.2017 г.; Кредитно известие 300000372 от 24.06.2017 г.; Фактура ТО 7200002151 от 19.04.2017 г.; Фактура 3000000959 от 04.12.2018 г.; Фактура 0300002278 от 06.06.2018 г.; Фактура 2000001260 от 15.06.2018 г.; Фактура 0721902653 от 28.05.2018 г.; Фактура 5000001025 от 11.07.2019 г.; Фактура 1000004990 от 11.09.2019 г.; Фактура 0000020011 от 22.07.2019 г.; Фактура 0000006908 от 30.06.2019 г.; Кредитно известие 300003274 от 12.09.2017 г., с превод на български език; Фактура 5000017925 от 13.06.2017 г., с превод на български език; Фактура 2000004540 от 16.07.2019 г., с превод на български език; Фактура 1500013842 от 24.09.2017 г., с превод на български език; Снимки за използване на марката на територията на Република България; Публикация в novinite.bg от 25.08.2016 г.; Публикация в travelnews.bg от 08.10.2016 г.; Публикация в puntomarinero.сom; Снимки на рекламни материали.

–

Опозиционният състав е приел, че подадената опозиция е частично недопустима по отношение на противопоставената втора марка с IR 985778, чието действие към момента на подаване на опозицията е било прекратено и действието й на територията на Република България не е било подновено.

–

В останалата част по отношение на по-ранната международна регистрация на марка с рег. 1150282, с решение от 16.06.2021 г. опозиционният състав е оставил без уважение опозицията по отношение на всички заявени стоки и услуги класове 39, 41 и 43 на МКСУ, като е приел, че не са представени доказателства, от които да бъде направен извод за действително и ефективно използване на по-ранната марка на релевантната за доказване територия тази на Република България, респ. сред релевантните български потребители, като не са посочени и основателни причини за неизползване на марката.

–

Срещу решението на състава по опозиции от "Anex Tourism Worldwide DMCC" е подадена жалба с вх. BG/N/2019/156066-25 от 12.08.2021 г.

–

С Решение РС-32-/1 от 16.03.2022 г., председателят на Патентно ведомство на Република България, на основание чл. 75, ал. 10, т. 1 ЗМГО, е оставил без уважение жалба с вх. BG/N/2019/156066-25 от 12.08.2021 г. на "Anex Tourism Worldwide DMCC", подадена срещу решение от 16.06.2021 г. на състава по опозиция във връзка с опозиция 70138023 от 14.02.2020 г. срещу заявка за регистрацията на марка с вх. 156066 Onex tour Светът за вас!, комбинирана. В мотивите на оспореното решение, административният орган е приел, че опонентът не е доказал реално използване на по-ранната марка за нито една от услугите от класове 39, 41 и 43 на МКСУ на релевантната за доказване територия Република България в релевантния период 19.08.2014 г. - 18.08.2019 г.

–

Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел.

–

Въз основа на представените доказателства относно използването на по-ранната марка през релевантния период 19.08.2014 г. - 18.08.2019 г. съдът е приел, че както в административното, така и в съдебното производство остава недоказано предлагането на услугите с противопоставимата марка, за които е признато действието на марката на територията на Република България.

–

Позовавайки се на съдебна практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) по сходни казуси, съдът е разгледал по отделно и в тяхната съвкупност всички представени доказателства и е приел, че в релевантния период, не е доказано, че услугите са предлагани на българския пазар с този знак (марка).

–

Приел е, че както от представеното Споразумение за ниво на обслужване за ексклузивни туристически услуги за курортите на България от 30.01.2017 г., така и от представените петнадесет броя фактури, не може по категоричен начин да се установи, че услугите са били предоставени на крайните потребители, тъй като не са били подкрепени с представени договори, сключени с туристи или други доказателства, установяващи предлаганите услуги с противопоставената марка.

–

Отделно от това е приел, че и доказаната пазарна реализация е извън територията на Република България и услугите не са насочени към българския пазар и към българските потребители и е приел, че тази марка за релевантния период не е осъществила основната си търговска функция на територията на страната, а именно да създаде, поддържа или запази дял на българския пазар за услугите, за които е признато действието й на тази територия.

–

По тези съображения съдът е "споделил" извода на председателя на ПВ, че не са налице доказателства за реално използване на по-ранната марка с рег. 1150282 за всички стоки и услуги от класове 39, 41 и 43 на МКСУ, за които е регистрирана и на които се основава опозицията през релевантния период или доказателства за съществуващи основателни причини за неизползването й.

–

Предвид посоченото съдът е направил извод за законосъобразност на оспореното решение и е отхвърлил жалбата.

–

Решението е валидно, допустимо и правилно.

–

Съгласно на § 5, ал. 1 ПЗР на ЗМГО този закон се прилага за заявките за регистрация на марки и географски означения, по които няма влязло в сила решение до влизането му в сила. От представените по делото доказателства се установява, че по процесната заявка няма влязло в сила решение до влизането в сила на закона, поради което правилно първоинстанционният съд и административният орган са приложили новия закон.

–

Предвид разпоредбата на чл. 58, ал. 1 ЗМГО по искане на заявителя на марката обект на опозиция, лицето, подало опозицията, представя доказателства за реално използване на по-ранната марка във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана, и на които се основава опозицията през петте години, предхождащи датата на подаване или датата на приоритета на заявката за регистрация на марка обект на опозиция, или доказателства, че съществуват основателни причини за неизползването й, при условие че по-ранната марка е регистрирана поне 5 години преди датата на заявяване или датата на приоритета на по-късната марка.

–

В случая по - ранната марка е регистрирана на 09.10.2012 г., а по късната е заявена на 19.08.2019 г. Следователно е изпълнено условието за допускане и преценка на искането за доказване на реално използване на по-ранната марка, предвидено в чл. 58, ал. 1 ЗМГО, както правилно са приели съдът и административният орган.

–

Правилно и в съответствие с посочената правна норма, първоинстанционният съд е потвърдил и извода на административния орган, че релевантният период за преценка на реално използване на по-ранната марка е в рамките на петте години преди 19.08.2019 г. (датата на подаване на заявката за регистрация на марката обект на опозиция) или от 19.08.2014 г. до 18.08.2019 г.

–

Позовавайки се на решението на Съда на Европейския съюз (СЕС) за марката Minimax, което е основополагащо за разбирането на Съда за понятието реално използване на марка и начина на неговото оценяване, правилно първоинстанционният съд е приел, че от представените доказателства от страна на опонента, не се доказва реалното използване на по-ранно регистрираната марка.

–

Противно на доводите на касатора, от представените пред административния орган доказателства, не се установява наличието на сключени с български клиенти договори за предлаганите услуги от класовете, за които е регистрирана марката, от които да е видно реализиране на печалба, въз основа на която е завладян и определен пазарен дял.

–

От представеното Споразумение за ниво на обслужване и петнадесетте броя фактури, не може да се направи категоричен извод, че услугите са били предоставяни на крайните потребители, а именно българските потребители, тъй като същите не са придружени с никакви допълнителни доказателства, които да доказват предоставянето на услугите на територията на страната или на български потребители.

–

В този смисъл не доказват реално използване и представените брошури, снимки и данни за провеждане на маркетинг в страната, тъй като от същите не може да се установи, дали са разпространявани на територията на страната, с каква продължителност и в какъв тираж.

–

Изложеното прави неоснователни и доводите на касатора, че от страна на административния орган в постановеното решение са въведени допълнителни изисквания към реалното използване на марката, които не фигурират в чл. 21, ал. 1 и ал. 3 ЗМГО.

–

Съгласно чл. 21, ал. 1 и ал. 3 ЗМГО, когато в срок 5 години от датата на регистрацията притежателят не е започнал реално да използва марката на територията на Република България във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана, или използването е било преустановено за непрекъснат период от 5 години, регистрацията може да бъде отменена, ако не съществува основателна причина за неизползването. За реално използване по смисъла на ал. 1 се счита и: 1. използването на марката от притежателя й във вид, който не се различава съществено от вида, в който е била регистрирана, независимо дали видът, в който се използва, е регистриран като друга марка на същия притежател; 2. поставянето на марката върху стоките или върху тяхната опаковка в Република България, независимо от това че са предназначени само за износ.

–

Изискването за използването на марката на територията на Република България, несъмнено означава, че същата следва да бъде предлагана на потребителите на тази територия, която са именно българските потребители.Видно от изложеното следва, че не е доказано реалното използване на регистрираната марка с peг. 1150282 Anex tour, комбинирана за стоки и услуги от класовете 39, 41 и 43 на МКСУ за релевантния период. Доводите на касатора за неправилност на извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на Решение РС-32-1 от 16.03.2022 г. на председателя на Патентното ведомство, са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи и правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила.

–

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК, на Патентното ведомство на Република България юридическото лице, в чиято структура е органът-ответник, следва да бъдат присъдени разноски в настоящото производство в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

–

Разноски са дължими и на ответната страна - А. С. Н., които видно от представения списък по чл. 80 ГПК са за платено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на 300,00 лева.