Решение № 7969 от 16.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4122/2009 г.

Решение № 7969 от 16.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4122/2009 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 от АПК. Касаторът Андрей Пенев Андреев от гр. Хасково е обжалвал решението от 21.01.2009 г. постановено по адм. д. № 277/2008 г. на Административен съд гр. Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-02-Х- 13/2.09.2008 г. на началника на РДНСК гр. Хасково за премахване на незаконен строеж "масивна стена - киноекран" находящ се в поземлен имот с идентификатор 77195.742.4 от КК на гр. Хасково. Ответниците РДНСК гр. Хасково и Община - Хасково не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мнение за правилност на решението. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените доводи по чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултат, съдът е приел заповедта, предмет на обжалване за законосъобразна. Съответни на доказателствата по делото са съображенията на наличие на незаконен строеж, извършен от касатора при отсъствие на издадени строителни книжа- разрешение за строеж, инвестиционни проекти и в противоречие с подробния устройствен план и в нарушение на разпоредбите на чл. 137, ал. 3 и чл. 148 ЗУТ, реализиран през 1987 г. по който факт страните не спорят. Липсват данни да е проведено производство по узаконяване на строежа по реда на 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Незаконността на строежа е констатирана с констативни актове, които са послужили като основание за издаване на акта. Възражението на касатора, че констативния протокол е издаден на името на ЕТ "Андрей Пенев - АСПИ", а процесната заповед на физическото лице Анрей Пенев не могат да обосноват извод различен от приетия за законосъобразност на същата. Във всички случаи извършителя на строеж може да бъде задължен да премахне, а в случая безспорно е установено, че той е физическото лице. Оплакването за нарушение на чл. 57а ЗУТ по отношение на връчването на констативните протоколи е неоснователно, тъй като този срок има инструктивен характер. Приемайки изводите за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, решаващият състав на съда е постановил решението си в съответствие с материалния закон. Същото е обосновано. Изводите му кореспондират със събраните и обсъдени в цялост доказателства по делото и е постановено въз основа на тях и закона. Не са налице отменителните основания посочени в чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 решението следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, II отд.