Решение № 8908 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12645/2012 г.

Решение № 8908 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12645/2012 г., VIII о., докладчик съдията Калин Куманов Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника юк. Господинова, срещу Решение № 4298 от 23.07.2012 г., постановено от Административен съд - София град по адм. д. № 3879 по описа на същия съд за 2010 г., в частта, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 2250900179/17.09.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Средни данъкоплатци и осигурители гр. София срещу "Минханг интертрейд България" ЕООД със седалище в гр. София и адрес на управление ул. "Загоре" № 10, вх. А, ет. 1, ап. 3, ЕИК по Булстат: 175092259, представлявано от Панайотис Дамяну, който акт е потвърден с Решение № 145/29.01.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП, в частта относно определения резултат за данъчен период м. декември 2006 г. - ДДС за внасяне в размер на 3500935,50 лв. и лихва от 1290196,97 лв. Касаторът навежда довод за неправилност и недопустимост на съдебния акт. Оспорва постановения от административния съд резултат, като настоява, че за посочения данъчен период на ревизираното лице не е извършена корекция относно извършените доставки и начисления данък. Подчертава, че извършените от ревизираното лице облагаеми доставки не могат категорично да се обвържат с отказаното право на данъчен кредит. Претендира отмяна на съдебния акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В с. з. касационният жалбоподател чрез юк. Арнаудова поддържа жалбата. Ответникът по жалбата - "Минханг интертрейд България" ЕООД - не взема становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е основателна. Съдът е описал изключително подробно фактическата обстановка. Релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от решаващия състав и са последователно възпроизведени в мотивите на обжалваното решение. Възприетата от Съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Съдът е установил, че с оспорения пред него РА на ответника по касация е отказано правото на данъчен кредит в размер на 6943196.50 лв. по следните фактури за химически вещества, издадени от "Ламда Дитърджънт" ЕООД: № 296/23.12.2006 г. с предмет 70 т Зероксид 003, № 297/26.12.2006 г. с предмет 120 т Зероксид 008 и № 299/31.12.2006 г. с предмет 150 т Зероксид 015. В резултат на отказа за м. декември 2006 г. е определено задължение за ДДС за внасяне в размер на 3500935,50 лв., като е начислена и лихва за забава. Отказът на спорното право е бил мотивиран от ревизиращия орган с недоказано реално осъществяване на доставки по посочените фактури. Административен съд - София град е формирал извода, че оспореният пред него РА е издаден от компетентен административен орган, както и че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават акта, поради което същият е допустим и валиден административен акт. Съдът е споделил възприетата от органа по приходите недействителност на доставките на стоки по горните фактури, като е приел, че не е доказано кой е производител, респ. вносител на стоки от вида и количеството на фактурираните; приел е за недоказано да е извършено смесване на различните видове Зероксид; отчел е, че доставчикът и получателят са свързани лица и извън процесните доставките не са извършвали друга дейност, както и че не е извършено плащане на данъка по ДДС-сметка на доставчика. До тези изводи съдът е достигнал след обстоен анализ на събраните доказателства, включително обсъждане заключенията на изслушаните експертизи (съдебно- химическа и съдебно-счетоводна, последната с основно и допълнително заключение). Административният съд е приел, че не е доказано прехвърляне правото на собственост върху стоките - химически препарати, поради което са налице основанията за отказ от спорното право преди ненастъпило данъчно събитие съгласно чл. 25, ал. 1 ЗДДС (отм.) и неосъществена доставка на стоки по смисъла на чл. 6 от същия закон. Така постановеното решение в обжалваната част е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Административният съд правилно е очертал спорния по делото предмет в сега обжалваната част - налице ли са действително извършени доставки на стоки като предпоставка за възникване правото на данъчен кредит за жалбоподателя и настоящ ответник по касация. На първо място касационната инстанция следва да подчертае, че споделя разсъжденията на първоинстанционния съд по отношение реалността на спорните доставки. След като същата не е доказана при доказателствена тежест на ревизираното лице, за последното не възниква правото на приспадане на данъчен кредит. Ето защо Съдът правилно е приел, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли. Незаконосъобразно обаче административният съд е приел, че след като не се признава правото на данъчен кредит поради липса на реални доставки на стоки, то с РА е следвало да се извърши и корекция на начисления данък по последващите доставки в същия данъчен период. В закона не съществува правно основание за обвръзка на непризнатото право на данъчен кредит с начисляване или неначисляване на данъка. Предвид родовоопределения характер на стоките не може да се установи твърдяната от жалбоподателя и възприета от Съда последваща реализация. Не се установява кои именно количества са реализирани впоследствие и какъв е произходът им, като нищо не доказва, че именно продадените стоки са закупени от дружеството, посочено за доставчик. Не са изследвани всички доставчици на ревизираното лице, нито пък складовите наличности преди спорния ревизиран период, не са установени всички клиенти на жалбоподателя и настоящ ответник. От съществено значение за спора обаче е следното обстоятелство, което определя недопустимостта на съдебния акт. По силата на чл. 156, ал. 2 ДОПК ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред. В жалбата си до Д "ОУИ" жалбоподателят не е изложил никакви оплаквания във връзка с начислен от ревизията ДДС за спорния данъчен период. И това е логично, тъй като на с. 16 от РД, където са обективирани констатациите за м. декември 2006 г., органът по приходите изрично е записал, че при ревизията не са установени основания за корекция на данъчната основа на извършените доставки и на начисления данък. След като не е имало начислен от ревизията данък (поради което и такъв не е обжалван), липсва произнасяне на административната инстанция по този въпрос. Ето защо Съдът не е имал право да се занимава с въпроса за начисления ДДС от ревизираното лице, защото пределите на съдебния контрол се определят от параметрите на оспорването пред по-горестоящия административен орган. Освен това административният съд не е бил сезиран с оплакване за начислен данък поради липса на такъв. На практика в решението има произнасяне свръхпетитум, което обуславя неговата недопустимост в обжалваната част. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да се уважи, като в полза на Д "ОДОП" - гр. София следва да се присъди такова възнаграждение, изчислено на базата на чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизащо на 96272,65 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, Осмо отделение,