Решение № 130 от 1.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 844/2009 г.

Решение № 130 от 1.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 844/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Любка Илиева Производството по делото е образувано по чл. 290 ГПК. Постъпила е касационна жалба от ЗК [фирма], [населено място] срещу решение № 398 от 30.04.2009 г. по гр. д. № 245/2009 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав, с което са уважени изцяло предявените от ищците Р. Т., Й. И. и Д. И. против касатора преки искове на основание чл. 407, ал. 1 ТЗ отм., за първата ищца за сумата 15 000 лв., а за останалите две- за по 20 000 лв., представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател Т. Т., съпруг на първата и баща на последните две, настъпила на 26.06.2002 г. при ПТП, виновно причинено от водача К. Н., чиято отговорност е застрахована при касатора по застраховка "Гражданска отговорност". Вината на водача е доказана с влязлата в сила присъда в наказателното производство, в което той е осъден по предявените граждански искове да заплати на съпругата на починалия- Р. Т. сумата 15 000 лв., а на децата- Й. и Д. И. - по 20 000 лв., обезщетение за причинените неимуществени вреди. За присъдените суми са издадени и изпълнителни листове. С решение № 90 от 3.11.2008 г. по гр. д. № 2493/2007 г. на Софийския градски съд, I отделение, 1 състав, след като съдът е определил дължимото обезщетение по справедливост по реда на чл. 52 ЗЗД, е приспаднал присъденото такова от делинквента в наказателния процес, като е присъдил допълнително по иска на съпругата Р. Т. още 5 000 лв., а по тези на децата на починалия - още по 10 000 лв. С обжалваното решение № 398 от 30.04.2009 г. по гр. д. № 245/2009 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав, въззивният съд е приел, че силата на присъдено нещо, формирана по гражданския иск в наказателното производство, не е процесуална пречка за предявяване на иска против застрахователя, тъй като вземанията произтичат от различни основания- договорно и деликтно. Единствено, ако се установи плащане на дължимото обезщетение от някои от отговорните лица, и не са налице вреди, които да бъдат репарирани, то претенцията срещу другите ответници би била неоснователна, поради което след отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната част, предявените искове са уважени в пълния им предявен размер. Касаторът ЗК [фирма] [населено място] твърди, че обжалваното решение, с което са уважени предявените искове, е недопустимо, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Подържа, че неправилно Софийският апелативен съд е приел, че не съществува процесуална пречка увреденото лице да предяви претенцията си за обезщетение за причинените неимуществени вреди срещу два различни субекта на различни правни основания. Навежда довода, че правото на деликтно обезщетение и правото на застрахователно обезщетение по прекия иск срещу застрахователя са във функционална връзка, защото независимо че са предявени на различни правни основания, те са насочени към обезщетяване на едни и същи вреди. Ответниците по касационната жалба я оспорват и молят да им бъде присъден адвокатския хонорар за настоящата инстанция. С определение № 98 от 17.02.2010 г. по т. д. № 844/2009 г. на ВКС, I Т. О. на основание чл. 288 във вр. с чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК обжалваното въззивно решение е допуснато до касационно обжалване за произнасяне по правния въпрос дали с уважаване на правото на обезщетение пряко срещу делинквента се преклудира правото на обезщетение срещу застрахователя. С протоколно определение от 13.05.2010 г. производството по делото е спряно до постановяване на ТР по т. д. № 1/2010 г. ОСТК, с предмет, поставения от касатора правен въпрос. С разпореждане от 7.06.2012 г. производството по делото е възобновено. Касационната жалба на [фирма] е неоснователна. На поставения от касатора правен въпрос за допустимостта на предявените искове с правно основание чл. 407, ал. 1 ТЗ отм. при уважен срещу делинквента иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, е отговорено с т. 1 на ТР № 2 от 2.06.2012 г. по т. д. № 1/2010 г. на ВКС, ТК. С него е прието, че при уважен иск срещу делинквента по чл. 45 ЗЗД, е допустим прекият иск на увреденото лице по чл. 407, ал. 1 ТЗ, отм., съответно по действащия чл. 226, ал. 1 КЗ срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Обжалваното решение на Софийския апелативен съд по поставения от касатора правен въпрос не е постановено в противоречие с разрешението, дадено от ВКС в тълкувателното решение. На основание чл. 130, ал. 2 ЗСВ то е задължително за съдилищата. Съгласно т. 2 на посоченото ТР 2-2012 - ОСТК дори плащането на присъдената сума няма значение за допустимостта на иска, а само за неговата основателност. По делото липсват данни присъденото в полза на ищците обезщетение с присъда № 13 от 13.02.2006 г. по нох д. № 2570/2004 г. на СГС, НК, VIII състав да е изплатено, а и не се прави такъв довод от касатора. Съобразно изложеното дотук обжалваното въззивно решение ще следва да бъде потвърдено. С оглед изхода по делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответниците по касационната жалба ще следва да се присъди изплатеното за тази инстанция адвокатско възнаграждение в размер на 5 400 лв. Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд