Решение № 8283 от 11.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16284/2011 г.

Решение № 8283 от 11.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16284/2011 г., III о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Атанас Николов Иванов и Лиляна Йорданова Николова против отхвърлително решение по адм. д. № 376/2011 г. по описа на Административен съд - Ямбол. Искат отмяна и уважаване на иска. Като касационно основание са посочили необоснованост, материална незаконосъобразност и съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в необсъждане на наведени с "жалбата" доводи, едностранно обсъждане на доказателства. Развиват съображения, че последващите заповеди са всъщност изпълнение на заповед № РД 02/0298 от 31.05.2010 г. Твърдят, че е оставено без уважение искането им за "отмяна на предварителното изпълнение" на заповед № РД 02/0298 от 31.05.2010 г. с определение по адм. д. № 212/2010 г., поради което и в нейно изпълнение сградата е съборена, заедно с апартамента им. С касационната жалба са поискали Върховният административен съд служебно да изиска адм. д. № 212/2010 г. по описа на АС - Ямбол. След приключване на съдебно заседание е поискано възобновяване на касационното производство с цел изискване на посоченото дело. Ответната страна Община Ямбол не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Пред първоинстанционния съд е подадена искова молба от двама ищци против община Ямбол с искане за присъждане на общо обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразен административен акт - заповед № РД 02/0298 от 31.05.2010 г., с която е наредено премахване на строеж блок 20, ж. к."Райна княгиня, гр. Ямбол, в който се е намирал собствения им апартамент. Твърдят, че заповедта е изпълнена на 30.09.2010 г., преди влизане в сила на решение № 244/10.11.2010 г. по адм. д. № 212/2010 г. по описа на АС - Ямбол, с което заповедта е отменена поради нарушаване на административнопроизводствените правила по чл. 196, ал. 2 от ЗУТ за изслушване на собствениците като заинтересовани лица. С решение № 275/20.10.2011 г. по адм. д. № 376/2011 г. по описа на Административен съд - Ямбол исковете са отхвърлени като неоснователни по съображения, че жилищният блок е съборен не в изпълнение на посочената от ищците и отменена заповед, а в изпълнение на друга заповед № РД 02/0458/17.09.2010 г. на Кмета на община Ямбол, която не е отменена по надлежния ред. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е исково, като редът е по АПК, в който няма процесуални разпоредби за исковото производство. Поради това и на основание чл. 144 от АПК субсидиарно се прилага ГПК. Основно начало на гражданския процес по чл. 6 от ГПК е диспозитивното начало, като предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Ищците основават претенцията си на незаконосъобразна и отменена със съдебно решение заповед № РД 02/0298 от 31.05.2010 г. на кмета на общината, в изпълнение на която твърдят, че са претърпели имуществени вреди в размер на пазарна оценка на собствения им апартамент, намиращ се в съборената сграда. Ищците се легитимират като собственици на апартамент № 26, вх. "В" от блок 20, въз основа на заповед № I-А-2912 от 19.11.1990 г. на Народен съвет Ямбол по чл. 100 от ЗТСУ (отм.). При така определения предмет на делото основният спорен въпрос е дали са претърпени вреди и налице ли е причинна връзка по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ между тях и отменената като незаконосъобразна заповед № РД 02/0298 от 31.05.2010 г. на кмета на общината, издадена на основание чл. 196, ал. 1 от ЗУТ. Самата заповед, макар и да е описана като приложение към исковата молба, не е представена по делото. Приложено е съдебното решение по адм. д. № 212/2010 г. на АС - Ямбол, от което е видно, че въз основа на констатации на комисия от 12.05.2010 г., със заповедта е разпоредено в срок до 31.08.2010 г. за сметка на собствениците да бъде премахнат блок 20 в ж. к."Райна княгиня", гр. Ямбол, тъй като представлява строеж непосредствено опасен за живота и здравето на гражданите. Съгласно чл. 217, ал. 1, т. 9 от ЗУТ жалбите до съда не спират изпълнението на заповедта, издадена на основание чл. 195 и чл. 196 от ЗУТ. Пред първоинстанционния съд не е спорно, че молбата за спиране допуснатото по силата на закона предварително изпълнение е отхвърлена от съда като неоснователна. Съдът е обосновал решението си с представените писмени и гласни доказателства, като установената фактическа обстановка съответства на тях. Не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът е постановил решението си при обсъждане на релевантните за спора факти и обсъждане на доводите относими за делото. Производството пред административния съд е допустимо и е образувано при спазване на чл. 204, ал. 1 от АПК, предвид наведеното с исковата молба твърдение, че вредите са настъпили от предварително отменен със съдебно решение административен акт. Настоящата инстанция споделя обаче правния извод, че събарянето на сградата не е в резултат на изпълнение на заповедта от 31.05.2010 г., а на друга заповед № РД 02/0458 от 17.09.2010 г. (л. 48) на кмета на общината с правно основание чл. 52, ал. 2, т. 3 от ЗЗБ, издадена след заповед № РД02/0454 от 15.09.2010 г. (л. 46) по чл. 49, ал. 1 от Закона за защита при бедствия за обявяване на бедствено положение на територията на блок 20 и прилежащата площ при посочени граници. Тази заповед от 15.09.2010 г. е издадена поради констатирани действия по разрушаване на отделни елементи от сградата - изкъртване на големи циментови конструкции и решетки, рязане на кабели, огъване на железа, демонтиране на електрически инсталации и замяната им с въздушни необезопасени кабели, които действия не са възложени и съгласувани с компетентните органи и засилват опасността от самосрутване на части или на цялата сграда. Заповед № РД 02/0458 от 17.09.2010 г. (л. 48) на кмета на общината е с правно основание чл. 52, ал. 2, т. 3 от ЗЗБ, за незабавно отстраняване на строеж за намаляване или предотвратяване на заплаха, произтичаща от бедствието. Представлява принудителна административна мярка по този закон, поради което по вид е административен акт, който не е оспорен и не е отменен по съответния ред. Тази заповед е издадена въз основа на обстоятелства, които са различни от фактическите основания на заповед № РД 02/0298 от 31.05.2010 г. Административният орган е посочил писмен доклад на младши инспектор "СПООР" при общината, устни доклади от 15.09.2010 г. и 16.09.2010 г. на служители от "СПООР" и полицейски служители за масово рушене по външната фасада на блока - тераси, стени и във вътрешността на сградата, инцидент с пострадало дете, действия по масово разрушаване на отделни елементи от сградата от група нарушители, проникнали в жилищния блок в ранните часове на 16.09.2010 г. при намален състав на полицейските сили, както и присъствие в непосредствена близост около района на немалобройни групи и отделни граждани, които са с инструменти за разрушаване- чукове, лостове и др. и очевидни намерения при възможност да продължат разрушаването на сградата. Следователно нови обстоятелства и събития, настъпили след 31.05.2010 г. са послужили като фактическо основание за издаване на заповед № РД 02/0458 от 17.09.2010 г., с която е разпоредено незабавно отстраняване на строежа - бл. 20 с използване на механизиран способ, наредено е ограждане на строителна площадка и изпълнението на строителните работи да се извършат от търговец. Въз основа на проведена обществена поръчка и договор № 0504/0052/17.09.2010 г. между община Ямбол и "Ростер" ООД на 17.09.2010 г. заповедта за разрушаване и премахване на сградата на бл. 20 е изпълнена, за което има съставен приемо-предавателен протокол от 16.10.2010 г. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че заповед РД 02/0458 от 17.09.2010 г. представлява изпълнение на № РД 02/0298 от 31.05.2010 г. на кмета на общината. Така е, защото по-късно издадения административен акт е с друго основание и настъпили нови фактически обстоятелства след 31.05.2010 г., издадена е на основание чл. 52, ал. 2, т. 3 предложение 4 от Закона за защита при бедствия и е в изпълнение на заповедта, с която на 15.09.2010 г. е обявено бедственото положение. Законосъобразността на тези заповеди не може да бъде проверена в настоящото съдебно производство, тъй като чл. 204, ал. 1 от АПК изключва възможността за косвен съдебен контрол. Презумира се, че актовете на администрацията са законосъобразни до отмяната им като незаконосъобразни. Освен това диспозитивното начало на исковия процес препятства проверка основателността на иска на други основания, които не са наведени с исковата молба. Следователно при така установените от ответната страна обстоятелства, е правилен извода за липсата на причинна връзка между вредата и заповед № РД 02/0298 от 31.05.2010 г. на кмета на общината, като елемент от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ. Съгласно чл. 4 от този закон вредите трябва да са пряка и непосредствена последица от увреждането, т. е. от изпълнение на незаконната заповед от 31.05.2010 г., както твърдят ищците. В случая такава връзка не е доказана от тях, чиято е тежестта на доказване. Обратно - общината е доказала факти за противоправно поведение на трети лица, които са въздействали върху сградата по начин и до степен негодност, създали с това предпоставки за издаване на заповед по чл. 52, ал. 2, т. 3 от ЗЗБ. Неоснователно е твърдението за съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неприлагането на адм. д. № 212/2010 г. по описа на АС - Ямбол не представлява нарушение на служебното начало, тъй като ищците са имали задължението да представят административни актове и съдебните решения и определения, на които основават исканията си. Искането пред касационната инстанция да бъде служебно изискване същото дело е недопустимо. Касационната инстанция не събира служебно доказателства. Освен това производството по чл. 208 и сл. от АПК не е въззивно и е недопустимо да се представят писмени доказателства, с които се доказват нови факти. Съгласно чл. 219, ал. 2 от АПК не се допускат доказателства, несвързани с касационните основания. Предвид изложеното Върховният административен съд, III отделение на основание чл. 221, ал. 2 от АПК