Решение № 3244 от 14.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11611/2017 г.

Решение № 3244 от 14.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11611/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на р-н "Младост", СО, чрез процесуалният му представител - ст. юрисконсулт Андреев, против решение № 4910/20.07.2017 г. по адм. дело № 3275/2017 г. на Административен съд С. - град, с искане за обезсилването му като недопустимо и евентуално за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. В с. з. касационната жалба се поддържа от юрисконсулт Занкова, която прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответниците: И. С. С., лично и "И. С." ЕООД, гр. С., чрез пълномощника му - адв. Ножарова, оспорват касационната жалба като неоснователна. От дружеството, чрез адв. Ножарова, се претендират разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил като незаконосъобразна Заповед № РМЛ17-РД09-26/06.02.2017 г. на кмета на р-н "Младост", СО, с която на основание чл. 224а, ал. 1, вр. с чл. 224, ал. 1, т. 2 и чл. 154, ал. 2, т. 5 ЗУТ, е наредено спиране изпълнението на всички видове СМР и е забранен достъпа до строеж: "Триетажна офис сграда с магазини и кафене", находящ се в УПИ XII-494, кв. 24, м."Младост 1", гр. С.. За да постанови този правен резултат е прието от съда, че не са налице материалноправните предпоставки за издаване на заповедта по чл. 224, ал. 1, т. 2 ЗУТ, тъй като не са налице съществени отклонения по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5 ЗУТ, а само несъществени такива, които не дават основание за спиране на строежа. Отхвърлено е искането за прекратяване на производството, поради оттегляне на заповедта, с последваща заповед от 19.06.2017 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е оплакването за недопустимост на обжалваното решение, поради недопустимост на подадената жалба, предвид настъпилото оттегляне на оспорената заповед, с последваща такава от 19.06.2017 г. Правилни са изводите на съда, че в случая втората заповед от 19.06.2017 г. представлява индивидуален административен акт, с който не е налице оттегляне на оспорената заповед. Тази втора заповед е издадена на основание чл. 224а, ал. 4 ЗУТ, поради отстраняване на причините, довели до спиране на строежа и не съдържа волеизявление на органа за оттегляне на заповедта от 06.02.2017 г., в хода на висящото съдебно производство по чл. 156, ал. 1 АПК. Тя не може да се счита и за отзив по чл. 91, ал. 1 АПК, с който актът е оттеглен, тъй като е с друго съдържание, не е по повод постъпилата чрез органа до съда жалба на ответниците и е далеч след преклузивния 7-дневен срок за постановяването й. Ето защо обжалваното решение не е недопустимо на това основание. Обжалваното решение не е неправилно. Спрямо установените факти изводите на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед, са правилни. По делото е установено, че не са налице съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 5 ЗУТ, на каквито се позовава заповедта и спрямо които е наредено спиране изпълнението на всички СМР по строежа. Решаващият съд подробно е описал констатациите по съставения КА и в заповедта, представляващи според органа такива съществени отклонения. При правилно тълкуване на разпоредбата е прието, че отклонението от проектните коти на основите, а именно по-ниско ниво на кота цокъл, с най-малка разлика от 0,17 м. и най-голяма от 0,29 м. не обосновава хипотезата съществено отклонение по т. 5, защото не водят до промяна в строителната конструкция и вида на конструктивните елементи и /или натоварванията. Че не е налице такова съществено отклонение от одобрените проекти по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5 ЗУТ е видно от писмо на главният архитект на СО до ответницата С., от 24.02.2017 г., както и от приетите като доказателства екзекутиви на проекти на спрения строеж по чл. 175, ал. 2 ЗУТ, от 25.04.2017 г. В цитираното писмо на главния архитект на СО изрично е посочено, че визираната в заповедта Наредба № 3/1994 г. за контрол и приемане на бетонни и стоманобетонни конструкции визира други отклонения при изпълнение на фундаментите - начина на изпълнение при кофриране, при армиране и при монтиране на готови стоманобетонни елементи, а не дълбочината на фундиране. Ето защо като е приел, че заповедта е незаконосъобразна поради това, че органът не е доказал наличието на съществени отклонения в одобрените за строежа инвестиционни проекти по чл. 154, ал. 2, т. 5 ЗУТ, а оттук и предпоставките за спиране на строежа по чл. 224а, ал. 1, вр. с чл. 224, ал. 1, т. 2 ЗУТ, съдът е приложил правилно закона. Като валидно, допустимо и правилно обжалваното решение следва да се остави в сила. При този резултат на ответното дружество се дължат разноски пред касационната инстанция, в размер на 600 лева адвокатско възнаграждение, съобразно представените доказателства за направата им - договор за правна защита и съдействие, на стр. 15. Този размер не е прекомерен спрямо действителната фактическата и правна сложност на делото и е минимален спрямо посочения такъв по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение