Решение № 421 от 21.10.2013 г. на ВКС по н. д. № 1304/2013 г.

Решение № 421 от 21.10.2013 г. на ВКС по н. д. № 1304/2013 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Осъденият И. Й. е отправил по реда на глава тридесет и трета от НПК искане (макар и да го е нарекъл "молба") да бъде възобновено делото му в Софийския районен съд, по което е било извършено групиране (кумулиране) на негови наказания по предишни дела, извършено по предложение на съответния прокурор. Делото в СРС е 3237/2013 г. и с определението, отразено в протокола на съдебното заседание по него на 13.IV. 2013 г., съдът е приел освен друго, че по нохд № 13805/2011 г. и № 7517/2009 г. може да бъде определено общо наказание 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода с реално ("ефективно") изтърпяване при "строг" режим в затвор, въпреки че това наказание е било определено навремето по нохд № 7517 от същия съд като условно (чл. 66 НК) с 3-годишен изпитателен срок. Определението е влязло в сила без да бъде оспорено в следващата съдебна инстанция; оспорва се за първи път сега. Искането ("молбата") по реда на възобновяването е с насоченост тъкмо срещу описаната част от определението на СРС; смята се, че кумулацията на "ефективно" с условно наказание е поначало недопустима, като в подкрепа на това разбиране е цитирана публикация на р. 894 от 23 декември 1968 г. по нд 790/68 на ВС-I н. о. Осъденият иска нарушението, допуснато от СРС, да бъде отстранено чрез отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане. Искането е поддържано чрез защитник и в съдебното заседание на ВКС, а според участващия прокурор е неоснователно. Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила по реда на възобновяването оспореното определение. Оспорването е аргументирано със съдебна практика, която е загубила значението си поради промяната в законодателството. Всъщност възможността за кумулиране на условни с "ефективни" наказания е била предвидена за първи път в процесуалния закон - в чл. 30, ал. 2 на отменения през 2006 г. НПК от 1975 г., а едва впоследствие е намерила място и в материалния - в новата ал. 4 на чл. 25 НК, допълнен с нея през 1982 г. (преурежда я впрочем и действащият НПК - чл. 39, ал. 2). Може да се предположи, че крайната цел на оспорването е да бъде постигнато запазване на условното наказание, т. е. осуетяване на ефективното му изтърпяване като общо наказание. Постигането на тази цел би било обаче не само несправедливо, както е приел СРС, но и в противоречие със закона. Не е възможно законът да допуска определянето на общо условно наказание, дори най-тежкото от отделните наказания да е условно, ако друго от групираните наказания подлежи на задължително изтърпяване - това в случая се отнася за 6-те месеца лишаване от свобода по нохд № 13805/2011 г., и то не защото са били вече изтърпяни към момента на групирането им, а защото са били наложени за престъпление, извършено в изпитателния срок на условното осъждане по нохд № 1832/2011 г. на СРС, също между групираните общо 9 дела (за сходна хипотеза вж. р. 318/02-I, Бюл. 11/02; вж. също р. 475/03-I, Бюл. 12/03, както и позоваването на тях в р. 488/30.I. 2013 г. на I н. о. по нд 1402/23). Ръководен от изложеното и съобразно с останалите приложими по делото разпоредби, ВКС-I наказателно отделение