Решение № 12008 от 1.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5685/2012 г.

Решение № 12008 от 1.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5685/2012 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Пловдив срещу решение № 651 от 16.03.2012 г. по адм. дело № 2509/2011 г. на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отменено негово решение № 385 от 29.08.2011 г. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. От данните по делото е видно, че с разпореждане № О-15-000-00-00424513 от 27.07.2011 г. длъжностното лице по чл. 40, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при РУСО - гр. Пловдив е отказало да отпусне исканото от Петя Йосифова Павлова-Стефанова, самоосигуряващо се лице от гр. Пловдив, парично обезщетение за временна неработоспособност поради бременност и раждане със следните мотиви: "Съгласно писмо от ТД на НАП Пловдив изх. № 05-00-581#1 от 18.07.2011 г. декларацията за заявяване вида на осигуряване е подадена в ТД на НАП Пловдив на 08.10.2007 г. с вх. № 1600011225 и осигуряване от 26.09.2007 г. Лицето се счита осигурено за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт и няма право на парично обезщетение за бременност по б. л. № 1365179. Седемдневният срок изтича на 03.10.2007 г." С решение № 385 от 29.08.2011 г. касационният жалбоподател е отхвърлил жалбата на Петя Йосифова Павлова-Стефанова срещу това разпореждане със следните мотиви: "Съгласно чл. 1, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ в редакцията до 31.12.2008 г.) видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. Г-жа Павлова-Стефанова е упражнила правото си на избор по чл. 4, ал. 4 КСО, като е избрала да се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица, но не е спазила установения 7-дневен срок от възобновяване на дейността си като упражняваща свободна професия за деклариране на вида на осигуряването си съгласно чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ (в редакцията до 31.12.2008 г.). Предвид горното и с оглед преклузивния характер на цитирания срок, г-жа Павлова-Стефанова не се счита осигурена за риска общо заболяване и майчинство." За да отмени това решение, Пловдивският административен съд е приел, че правилото, на което са се позовали длъжностното лице и касационният жалбоподател, е въведено в посочената наредба в началото на 2010 г. (ДВ, бр. 2 от 08.01.2010 г.) и тъй като не му придадена обратна сила, то действа в бъдеще. При липса на такова правило на 08.10.2007 г. (когато самоосигуряващото се лице е подало декларация за избрания от него вид на осигуряване) правото му да избере друг вид осигуряване не е преклудирано (прекъснато). Това становище е законосъобразно и съответства на трайно установената съдебна практика. Както е посочил Пловдивският административен съд, с множество решения Върховният административен съд е изразил становище, че правилото на чл. 1, ал. 3, изречение последно от цитираната наредба е създадено с § 2, т. 2 от ПМС № 332 от 30.12.2009 г., има материалноправен характер и не му е придадено обратно действие, поради което не следва да се прилага за декларациите по чл. 1, ал. 1 от наредбата, подадени преди 01.01.2010 г. Като е съобразил константната съдебна практика по тълкуването и прилагането на чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ, Пловдивският административен съд не е нарушил, а правилно е приложил тази разпоредба, поради което постановеното от него решение следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, шесто отделение,