Решение № 2952 от 8.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8537/2016 г.

Решение № 2952 от 8.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8537/2016 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на А. А. С., гр. К., против решение по адм. д. № 2319/2015 г. по описа на АС-Б.. И. отмяна на решението с доводи за необоснованост и материална незаконосъобразност. Твърди, че формата на административния акт не е спазена поради липсата на мотиви. Липсват данни за съпричастност на задържаното лице към престъпление, за което е образувано досъдебно производство № 237-ЗМ-368/2015 г. по описа на РУ А., вх. № 1252/2015 г. на РП-А., поради което приложената принудителна административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е материално незаконосъобразна. Ответната страна младши разузнавач при РУ А. към ОД на МВР -Б. не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С решение № 1000/25.05.2016 г. по адм. д. № 2319/2015 г. по описа на АС-Б. е отхвърлена жалбата на А. А. С. против заповед за задържане УРИ 237зз-168/10.11.РР.2015 г. на младши разузнавач при РУ "Полиция" гр. А.. За да постанови този резултат съдът е приел, че принудителната административна мярка е приложена във връзка с досъдебно производство № 237 ЗМ-368/2015 г. по описа на РУ Полиция гр. А., вх. № 1225/2015 г. по описа на Районна прокуратура гр. А., като в заповедта е посочено, че лицето е заподозряно за извършване на престъпление по чл. 194 от НК кражба. Решението е необосновано и материално незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено като неправилно. Принудителната административна мярка е приложена със заповед за задържане от 10.11.2015 г., в която единственото фактическо основание, което е посочено за задържането е "заподозрян в извършване на престъпление по чл. 194 от НК - кражба". По делото няма представени доказателства, от които да може да се заключи обосновано, че полицейският орган е разполагал с данни, от които да направи извод, че са налице данни за извършено престъпление от задържаното лице и това да налага задържането на заподозрения. Едва в съдебното заседание от 1.03.2016 г. ответникът при даване на обяснения е посочил, че задържането е извършено във връзка с досъдебно производство № 368/2015 г. по описа на РУ-А.. О. представеното обаче писмо на Районна прокуратура А. до АС-Б. изх. № 1252/15-22.03.2016 г. е посочено, че в РП-А. срещу А. С. няма образувано досъдебно производство. Такова се води в РП-Б., но не е посочен номер и не става ясно във връзка с какво и откога. В хода на ДП № 1252/15 рег. № 237 Зм-368/15 на РУ-А. А. С. не е привличан като обвиняем и негови сведения не са снимани, разпитван е само като свидетел и е участвал в провеждане на следствен експеримент. В съдебното заседание на 1.03.2016 г. ответникът е обяснил, че след задържането на лицето на 10.11.2015 г. и след проведени беседи е уведомен дознател, работил по досъдебно производство във връзка с кражби, а задържаното лице е разпитан като свидетел на следващия ден 11.11.2015 г. и е извършен следствен експеримент с негово участие. Така установените факти не доказват наличието на данни за извършено престъпление от А. С., което да послужи като основание за задържането му. Наличието на висящо досъдебно производство в РП-Б., за което няма информация за номер и основание, не представлява основание за задържането на 10.11.2015 г. и не е посочено в заповедта като основание за прилагане на принудителна административна мярка. Съдебната практика е постоянна в разбирането си, че в административното производство по издаване на заповед за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е необходимо да се извършва цялостно доказване на противоправното поведение. Но в тежест на административния орган е, съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК и чл. 72, ал. 2, т. 2 от ЗМВР да посочи и докаже наличието на данни за престъпление като основание за задържане. В случая е посочено само правно основание на престъпление, но не са посочени данни по смисъла на закона. Принудително довеждане на свидетел се извършва по реда на НПК, а не по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, в какъвто смисъл за обясненията на ответника. Като е приел друго съдът е постановил необосновано и материално незаконосъобразно решение. Същото следва да бъде отменено, а по същество да бъде отменена и оспорената заповед. Предвид изхода на спора е основателно искането на жалбоподателя за присъждане на направени разноски за две съдебни инстанции в размер на 15 лв. държавни такси, 1200 лв. адвокатско възнаграждение, платено в брой по договорите от 29.12.2015 г. - л. 27 по адм. д. № 2319/2015 г. на АС-Б. и договор от 3.10.2016 г. - л. 11 от настоящото дело, пътни разноски от 114 лв. за касационно производство, предвид представен касов бон от 20.01.2018 г., издаден от бензиностанция в гр. Б.. Ответникът не е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение