Решение № 16735 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8920/2011 г.

Решение № 16735 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8920/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Расул Хасуни Мехди, гражданин на Ирак против решение № 7611 от 1.06.2011 г., постановено по адм. д № 5035 по описа за 2011 г., на Върховен административен съд, трето отделение. Иска се отмяната му като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните оплаквания се свеждат до неправилно тълкуване на разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, до нарушение на нормата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС за минималните стандарти за признаване на правното положение гражданите на трети държави или на лица без гражданство като бежанци, както на задължителното тълкуване на нормата, направено в решение по дело С-435/2007 на СЕС. Ответникът по касационната жалба - председател на Държавната агенция за бежанците чрез процесуалния си представител оспорва основателността й. Представителят Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждан е по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Върховният административен съд, действащ като първа съдебна инстанция, е отхвърлил жалбата на Расул Хасуни Мехди, гражданин на Ирак, против решение № 118/29.03.2011 г. на председателя на ДАБ, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут на чужденеца. Съдът приел, че оспореният индивидуален административен акт е законосъобразен, издаден е от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му законови правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила и при спазване на материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и въз основа на тях е извършил преценка на обстановката в страната на произход - Ирак. Обсъдена също така е и личната бежанска история на кандидата и на базата на останалите доказателства е прието, че чужденецът не е бил обект на насилие или репресии. Съдът е възприел за законосъобразни изводите на административния орган, че причината, поради която чужденецът е напуснал Ирак могат да се определят главно като икономически и от битов характер Съдът е изследвал наличието на основания за предоставяне както бежански статут, така и на основанията за предоставяне на хуманитарна закрила. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че обжалваното решение е незаконосъобразно, поради противоречие с разпоредбата на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на Европейската общност. Съгласно § 1а от Допълнителните разпоредби на ЗУБ, този закон въвежда разпоредбите на редица конкретно изброени директиви на Съвета на Европейската общност, включително и Директива 2004/0083 (ЕО) на Съвета. В чл. 15 "в" от същата са посочени като тежки посегателства: "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт". Тази разпоредба е възприета в чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, където се посочва, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като "тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт". Цитираните текстове от Директиватаи от ЗУБ не са различни в смисъла на направеното тълкуване в касационната жалба, поради което възражението се явява неоснователно. Касае се за лични заплахи срещу живота или личността, а не само до обективна характеристика на ситуацията в държавата по произход. От друга страна административният орган се е съобразил и с тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, че предпоставките за предоставяне на сочената закрила изискват заплахите срещу живота или личността на цивилно лице да бъдат разглеждани в по-широк план, а именно при една обща ситуация на "въоръжен вътрешен или международен конфликт". За целта се е позовал на становище на Министерство на външните работи вх. № 2122/20.07.2009 г. на ДАБ, според което "цялостната оценка на ситуацията в Ирак въз основа на общоприетите критерии и дефиниции, не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт". Посочено е, че "в момента отсъстват основания, към който и да било район или провинция на страната да се приложи квалификация за наличие на безогледно насилие, характеризиращо въоръжен конфликт". Въз основа на тези обстоятелства административният орган е приел, че не са налице основания да се счита, че самото присъствие на молителя в Ирак би довело до реална опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице по смисъла на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. Обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Водим от горното Върховният административен съд, в петчленен състав