Решение № 5634 от 4.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14435/2016 г.

Решение № 5634 от 4.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14435/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане от Т. П. Т. от с. Ч. море, Бургаска област, заведено с вх. № 7789/1.08.2016 г. по регистъра на Административен съд гр. Б., за отмяна на влязлото в сила решение № 432/17.03.2014 г., постановено по адм. дело № 1778/2013 г. по описа на Административен съд гр. Б., както и на решение № 9807/11.07.2014 г. по адм. дело № 5817/2014 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, с което първото е оставено в сила. По разпореждане на председателя на втора колегия на Върховния административен съд от 20.10.2016 г. искането за отмяна е оставено без движение, като са дадени указания до подателя му в 7-дневен срок от съобщението да посочи конкретното правно основание по чл. 239 АПК и точно и мотивирано да изложи и обоснове соченото от него правно основание за отмяна. Във връзка с тези указания, от Т. Т. е подадена молба с вх. № 10052/1.11.2016 г. по входящия регистър на Административен съд гр. Б., в която същият е посочил, че подава искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1, 2 и 3 АПК. Основанията по т. 1 и т. 2 на чл. 239 АПК искателят Т. Т. обосновава с това, че при разглеждането на адм. дело № 620/2016 г. по описа на Административен съд гр. Б. са му станали известни обстоятелства, които не са му били известни при разглеждане на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска /адм. дело № 1778/2013 г./. При изслушване на заключението на вещо лице по адм. дело № 620/2016 г. искателят установил, че е допусната грешка при изчисляване на индивидуалния му коефициент, като този извод формирал въз основа на изявлението на вещото лице при разпита му. В молбата развива съображения относно реда, по който се изчислява индивидуалния коефициент за определяне размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст и въз основа на тях прави извод, че при определянето й с разпореждането, което е било предмет на обжалване по адм. дело № 1778/2013 г. на Административен съд гр. Б., коефициентът не е изчислен правилно. Основанието за отмяна по т. 3 на чл. 239 АПК искателят обосновава с отмяната на чл. 127, ал. 3 КСО, обн. ДВ, бр. 61/11.08.2015 г., в сила от 15.08.2015 г. В искането се претендира посочените решения да бъдат отменени, а делото да се върне на първоинстанционния съд за ново решаване със задължителни указания за законосъобразност и назначаване на ново вещо лице или спорът да бъде решен по същество от петчленния състав. В искането се претендира и присъждане на разноски в размер общо на 880 лв., представляващи разходи за инстанционните производства и за производството за отмяна. Към искането за отмяна са приложени разпореждания, издадени от ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ гр. Б. с № 6710305127 /ЕГН/, издадени на 7.02.2013 г., 13.03.2013 г. и 27.11.2015 г., както и документи за транспортни разходи и за нощувка в хотел. Ответникът по искането за отмяна - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Б., не е изразил становище. Върховният административен съд, петчленен състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите, изложени в искането за отмяна и допълнителната уточняваща молба от 01.11.2016 г., приема за установено следното: С решение № 432/17.03.2014 г. по адм. дело № 1778/2013 г. по описа на Административен съд гр. Б., чиято отмяна се претендира, е отхвърлена жалбата на Т. П. Т. против решение № 94Т-2619-2/10.06.2013 г. на директора на ТП на НОИ гр. Б., с което е потвърдено разпореждане № 263/13.03.2013 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване", с което е изменен размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Т. П. Т.. Това съдебно решение е оставено в сила с решение № 9807/11.07.2014 г. по адм. дело № 5817/2014 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, което също е предмет на искането за отмяна. От правна страна, приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК отменителни основания. В случая се твърди наличието на основания по чл. 239, т. 1, 2 и 3 АПК. Според т. 1, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Основание за отмяна представлява непълнотата на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Фактите трябва да са нови, т. е. да не са били включени във фактическия материал, но те не трябва да са новосъздадени, т. е. да не са възникнали след приключване на устните състезания по делото, завършили с влязло в сила решение. Отменително основание са и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Наред с това новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Според т. 2 на чл. 239 АПК, съдебният акт подлежи на отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото. Под "надлежен съдебен ред" се има предвид влязла в сила присъда или споразумение по наказателно дело по глава двадесет и девета от Наказателнопроцесуалния кодекс или влязло в сила съдебно решение по чл. 124, ал. 5 ГПК. Във всички случаи се касае до извършване на престъпление, което следва да е установено по надлежния съдебен ред. Престъпното обстоятелство, което се сочи като основание за отмяна следва да е установено преди подаване на искането за отмяна, недопустимо е неговото установяване в производството за отмяна. Както се посочи по-горе, наличието на основания по чл. 239, т. 1 и т. 2 АПК се обосновава от искателя с обясненията на вещото лице по съдебната експертиза, назначена и изслушана по адм. дело № 620/2016 г. по описа на Административен съд гр. Б., от които подателят на искането за отмяна Т. Т. достигнал до извода, че заключението по адм. дело № 1778/2013 г. по описа на Административен съд гр. Б., чиято отмяна се претендира, е било сгрешено и не е било прецизно. Виждането на искателя за съдържанието на основанията за отмяна по т. 1 и т. 2 на чл. 239 АПК не съответства на тълкуването на тези разпоредби, което е установено в правната доктрина и последователно е поддържано в съдебната практика. Въпросното заключение на вещото лице по адм. дело 620/2016 г. не е представено по делото, а в производство за отмяна искателят е длъжен да представи новите доказателства, на които основава искането си. Непредставянето на заключението освен това е без значение, тъй като то не би могло да представлява ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. По правилото на чл. 195, ал. 1 ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 144 АПК, вещо лице се изслушва, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания, каквито съдът не притежава. Заключението се изслушва по конкретно дело и има значение на доказателствено средство по това дело. Затова заключение, което е изготвено и изслушано по друго дело не може да бъде използвано като доказателствено средство за целите на отмяната по чл. 239, т. 1 АПК, съответно - такова заключение не може да бъде използвано като доказателствено средство за установяване съществуването на факти, които са били твърдяни в хода на висящото производство, но не са били доказани. На следващо място, доколкото от твърденията на искателя става ясно, че се касае до прилагане на правни норми и обусловеното от това изчисляване на индивидуалния коефициент за определяне на размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, то очевидно не става въпрос за ново обстоятелство. Представените разпореждания на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ гр. Б. от 7.02.2013 г. и 13.03.2013 г. са част от административната преписка, тоест те са били приобщени към доказателствения материал по делото, поради което не представляват нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Представеното разпореждане от 27.11.2015 г. е издадено след приключване на съдебното производство и с него е направено изменение на личната пенсия на Т. Т. на основание § 51, ал. 1 ПЗР ЗИД КСО /обн. ДВ, бр. 61/2015 г./. Това разпореждане е нововъзникнал факт, но той няма значение за правилността на постановените преди това съдебни актове, чиято отмяна се иска и затова не е ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Основанието по чл. 239, т. 2 АПК не е налице, тъй като разпоредбата поставя изискването по съдебен ред да е установена неистинността на заключението, което е обусловило съдържанието на съдебния акт. В случая, за да е налице основание за отмяна, би следвало по надлежния съдебен ред да е установена неистинността на заключението на вещото лице по адм. дело 1778/2013 г. по описа на Административен съд гр. Б., по което е постановено решение № 432/17.03.2014 г., чиято отмяна се иска. И. Т. Т. не твърди, че по надлежния съдебен ред е установена неистинността на заключението на вещото лице по съдебната експертиза, назначена и изслушана по адм. дело № 1778/2013 г., съответно не са и представени доказателства в тази връзка. Личното разбиране на искателя за неистинността на това заключение не е меродавно. Както вече се посочи, тълкуването на искателя за съдържанието на основанията за отмяна по чл. 239, т. 1 и 2 АПК не съответства на тяхното действително съдържание и не може да бъде споделено. Не е налице и другото посочено основание за отмяна - по чл. 239, т. 3 АПК. Разпоредбата предвижда, че съдебният акт подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Изменението на нормативен акт, респективно отмяната на законова норма, на която е основан съдебният акт, не представлява основание за отмяна по чл. 239, т. 3 АПК. По общите правила за действие на правните норми във времето, когато се касае до материалноправни норми - прилагат се тези, които са действали към момента на осъществяване на фактическия състав, а когато се касае до процесуалноправни - прилагат се тези, които са действали към момента на осъществяването на съответното процесуално действие. Нормативният акт не представлява "акт на друго държавно учреждение" по смисъла на чл. 239, т. 3 АПК. Разпоредбата има предвид административни или съдебни актове, на които е основано съдебното решение и които впоследствие са били отменени по надлежния ред. В конкретния случай искането за отмяна по чл. 239, т. 3 АПК, което искателят основава на отмяната на чл. 127, ал. 3 КСО, обн. ДВ, бр. 61/11.08.2015 г., в сила от 15.08.2015 г., е неоснователно. Вярно е, че при постановяване на съдебния акт съдът се е позовал на тази правна норма, както и че тя е отменена на посочената дата. Нормата обаче е била действаща към момента на постановяване на съдебния акт. Последващата й отмяна може да представлява основание за издаване на нов административен акт, който /предвид предмета на конкретното материално правоотношение/ евентуално да доведе до промяна на размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Т. Т., за което същият следва да подаде съответна молба. При действието на § 51, ал. 1 ПЗР ЗИД КСО /обн., ДВ, бр. 61/2015 г./ е издадено обсъденото по-горе разпореждане от 27.11.2015 г., с което е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Т. Т.. По изложените съображения искането за отмяна е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Предвид съдържанието на искането за отмяна и изложените съображения в уточняващата молба, както и в съдебно заседание, по същество претенцията на искателя Т. Т. представлява искане за преразглеждане на решенията на Административен съд гр. Б., постановено по адм. дело № 1778/2013 г. и на решението на Върховния административен съд, шесто отделение по адм. дело № 5817/2014 г., с което първото е оставено в сила при осъществения касационен контрол по реда на чл. 208 и сл. АПК. Изложените доводи и съображения се определят като касационни основания по чл. 209 АПК, които не представляват основания за отмяна по чл. 239 АПК и затова изобщо не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство. При този изход на спора, искането за присъждане на разноски в полза на искателя Т. Т., направени от него в хода на производствата пред първата и касационната инстанция, както и по настоящото дело, е неоснователно. Следва само за яснота на страната да се посочи, че дори и при основателност на искането за отмяна, присъждането на разноските се преценява при окончателното решаване на спора. В производство за отмяна по чл. 237 и сл. АПК съдът не решава спора по същество, а преценява единствено наличието на основание за отмяна и ако го приеме за основателно - връща делото за ново разглеждане /с изключение на отмяната на основание по чл. 239, т. 4 АПК, което в случая не се поддържа/. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия