Решение № 17375 от 18.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4490/2019 г.

Решение № 17375 от 18.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4490/2019 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на "Център за градска мобилност" ЕАД ЕИК 202218375 срещу Решение № 1178 от 25.02.2019 г. по адм. д. № 13098/2018 г. на Административен съд София-град, с което е отменен отказ изх. № 2772/20.11.2018 г. за издаване на винетен стикер за локално платено паркиране на пътно превозно средство. В касационната жалба има оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Според касационния жалбоподател, когато заявителят за издаване на винетен стикер не е собственик на ППС, необходимо е да докаже, че управлява и ползва ППС по силата на договор за лизинг или автомобилът му е предоставен от работодател не само за служебно, но и за лично ползване. Иска се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, като касационната инстанция отхвърли жалбата срещу оспорения отказ. Претендират се разноските за двете инстанции. Ответникът – Л. Марина, представя писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила, а в случай на основателност на касационната жалба – прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от другата страна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е отказ изх. № 2772/20.11.2018 г. за издаване на винетен стикер за локално платено паркиране на ППС, постановен от изпълнителния директор на "Център за градска мобилност" ЕАД. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че административното производство е започнало по заявление вх. № ВС 101088/05.11.2018 г. на Л. Марина за издаване на винетен стикер за локално платено паркиране на пътно превозно средство (ППС). Към него било приложено свидетелство за регистрация на ППС, видно от което ППС е собственост на трето лице, и пълномощно, с което заявителят е упълномощен от собственика на процесното МПС да го управлява, стопанисва и ползва в страната и в чужбина, както и да извършва всякакви действия по управление и ползване на същото. Административният орган е отказал издаването на стикер по съображения, че разпоредбата на чл. 72 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община (НОДТСО) е приложима само спрямо собственици на МПС и лица, които управляват и ползват ППС по силата на сключен финансов лизингов договор или служебно предоставен автомобил от техния работодател. Административният орган е констатирал, че към заявлението не е приложен договор за лизинг със собственика на ППС, нито документ от работодателя, удостоверяващ, че лицето е в трудово или служебно правоотношение и служебният автомобил му е предоставен и за лично ползване, освен за служебно. При така установените факти и обстоятелства административният орган е обосновал, че не са изпълнени материалноправните предпоставки за издаване на стикера. От правна страна съдът е приел, че отказът е постановен в нарушение на материалния закон, отменил е отказа като незаконосъобразен и е изпратил преписката за произнасяне на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 72 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община, правото на локално платено паркиране на ППС се предоставя на физически лица, които управляват ППС по силата на право на собственост, или на правно основание, различно от правото на собственост, и са с постоянен адрес, идентичен с адреса на обособения жилищен имот, който използват за жилищни нужди. От нейното граматическо и систематично тълкуване предвид връзката й с чл. 71 следва, че спорното право се предоставя на ползватели на ППС и че една от основните предпоставки за упражняването му е физическите лица да управляват ППС по силата на право на собственост върху превозното средство или на друго, различно от него, правно основание. Видно от приложеното към заявлението пълномощно, заявителят Л. Марина е упълномощена от собственика на процесното ППС да го управлява, стопанисва и ползва в страната и в чужбина, както и да извършва всякакви действия по управление и ползване на същото. От представеното пълномощно се установява наличието на правно основание по смисъла на чл. 72 от НОДТСО, като не е необходимо заявителят да установява наличието на вещно право на ползване върху автомобила. В тази връзка прокурорът правилно уточнява, че за разлика от упълномощаването, учредяването на вещно право на ползване е двустранна сделка, която изисква волеизявление и на двете страни по нея, поради което неправилно първоинстанционният съд е приел, че тъй като в случая пълномощното било с нотариална заверка, с него се учредявало вещно право на ползване. Независимо обаче от неправилната квалификация на основанието, по силата на което заявителят управлява и ползва автомобила, съдът правилно е приел, че от заявителя е установено, че управлява ППС на правно основание по смисъла на чл. 72 от НОДТСО. Предвид изложеното по-горе и при липса на спор относно изпълнението на другото условие по чл. 72, а именно, че лицето е с постоянен адрес, идентичен с адреса на обособения жилищен имот, който използва за жилищни нужди, то правилен е крайният извод на съда, че са изпълнени нормативните изисквания за издаване на заявения винетен стикер за локално платено паркиране и съответно, че оспореният отказ е незаконосъобразен. Административният орган е извършил неправилно стеснително тълкуване на приложимата разпоредба, като посочените в административния акт две хипотези, касаещи лица, които управляват и ползват ППС по силата на сключен финансов лизингов договор или служебно предоставен автомобил от техния работодател, не са изрично и изчерпателно предвидени в наредбата и приложението на последната не може да се ограничи само до посочените два случая. По изложените съображения не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение