Решение № 10923 от 19.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9195/2015 г.

Решение № 10923 от 19.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9195/2015 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Стед 88" ООД, представено от адв. Х. М., срещу решение № 1121/1.06.2015 г. на Административен съд П. по адм. д. № 3443/2013 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 131301749/30.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. П. Доводите на касатора са за допуснато от съда нарушение на съдопроизводствените правила при преценката на писмените доказателствени средства - фактури и счетоводни регистри при формиране на фактическия му извод за неосъществяване на доставките, по които с РА е отречено съществуването на правото на приспадане на данъчен кредит на дружеството. Иска отмяна на обжалваното решение и на РА. Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П., в писмена защита отрича основателността на жалбата. Претендира деловодни разноски. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АС П. ревизионен акт са установените в тежест на "Стед 88" ООД задължения за ДДС в общ размер 42 404.35 лева и за закъснителна лихва в размер 13 069.29 в резултат на извършена корекция на декларираните от РЛ резултати по ЗДДС за данъчни периоди м. 11 и 12.2009; м. 05, 06, 07, 08, 09, 11 и 12.2010 и м. 01, 03, 06, 07 и 09.2011 г. заради отказ на приходната администрация да признае правото на приспадане на данъчен кредит на търговеца, упражнено в тези данъчни периоди. Отреченото данъчно право е в размера на определеното данъчно задължение по фактури, издадени от "Еврофууд 2010" ЕООД, "Еврофууд 2009" ЕООД, "Уни стийл" ЕООД, "Аляска 2008" ЕООД, "Е. С. Е. груп 209" ЕООД и "Ацо и Си" ЕООД с предмет на доставките стоки - пилешки бутчета, пилешко филе, захар, олио, яйца, мариновани маслини, замразен свински джолан, свински бекон, свински котлет, свинска пържола, свинска обрезка, пилешки хапки и др. Според органите по приходите доставките не са осъществени. Установяванията на администрацията се основават на резултатите от насрещни проверки на доставчиците, както и на представените от РЛ писмени доказателствени средства. Сходни са упреците отправени към доказването по всички доставки. Доставчиците не са открити на посочените от тях адреси за кореспонденция и не са представили поисканите им по реда на чл. 32 ДОПК обяснения и писмени доказателствени средства. С изключение на "Е. С. Е. груп 209" ЕООД не притежават трудов ресурс; не своят складове и превозни средства; нямат регистрирани фискални устройства или са издали фискални бонове от нерегистрирани устройства. Правно основание за разпоредения отказ на правото на данъчен кредит е разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. С първоинстанционното решение спорът за съществуването на правото на приспадане на данъчен кредит с последиците за съществуването на установеното с РА данъчно задължение и законосъобразността на утежняващия акт е разрешен в полза на администрацията. Прието е, че административният акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма и в съответствие с административнопроизводствените правила. Описан е динамичният фактически състав по издаването на РА. Съдът е възпроизвел констатациите на органите по приходите. Направил е и собствени установявания, основани на преценка на събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателствени средства - заключението на ССЕ, документи, съпътстващи доставките от "Евро фууд 2009" ЕООД и "Евро фууд 2010" ЕООД /стокови разписки, търговски документи, ЧМР, сертификати и др./, както и тези на "Ацо и Си" ООД. По мотивите на съдебния акт фактурите, по които е отказано правото на приспадане са редовни от външна страна, отразени са в дневника за покупките на жалбоподателя и за плащането /в брой или по банков път/ са взети съответните счетоводни операции по сметки 501 и 503. Според първостепенния съд механизмът на доставките включва придобиване на стоките от предходни на преките доставчици, документиране на продажби от преките доставчици на РЛ, който ги препродава на негови клиенти, като транспортът до склад на жалбоподателя е за сметка на доставчиците. Спорът по фактите е концентриран до придобиването от РЛ на правото да се разпорежда фактически като собственик с процесните вещи, като съдът е отрекъл да съществуват преки информационни източници за транспорт на стоките, което при действието на правилата за разпределение на доказателствената тежест изключвало възникването на обусловеното от осъществяването на правопораждащия фактически състав право на приспадане. Оспореният съдебен акт е правилен. Неоснователни са упреците на касатора за опущения на първостепенния съд при преценката на писмените доказателствени средства, които според него установяват осъществяването на пораждащия правото на приспадане на данъчен кредит фактически състав. Възникването на правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС е обусловено от качествата данъчнозадължено лице на доставчика и на получателя /вж. т. 25 от решението на СЕС по дело С-18/13/, своенето на данъчния документ от получателя - чл. 71, т. 1 ЗДДС, получаването на стоките/услугите по доставката /"... действителното извършване на облагаемата сделка..." според т. 30 от решението на СЕС по дело С-642/11/ и отреждането на полученото за икономическата дейност на ДЗЛ /така т. 36 от решението на СЕС по дело С-153/11/. Отсъствието на който и да елемент от пораждащия правото на приспадане фактически състав изключва възникването на правото. Щом придобиването на правото на разпореждане като собственик със стоката /вж. чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 6 от ЗДДС/ и получаването на услугата /чл. 9 от ЗДДС/ са елементи от фактическия състав, пораждащ правото на приспадане, то за претендиращото данъчно предимство ДЗЛ е бремето да установи с убедителността на пълното доказване осъществяването на тези правно релевантни факти - чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Притежаването на фактурата не е достатъчно условие за възникване на правото на приспадане. Като частен свидетелстващ документ фактурата е писмено доказателствено средство. От релевантните за правото на приспадане факти, обаче, тя установява единствено количеството и вида на стоката, вида на услугата и датата на възникване на данъчното събитие - чл. 114, ал. 1, т. т. 9 и 10 от ЗДДС. З. и по хипотеза индивидуализирането на вещите, за които получателят е придобил правото да се разпорежда фактически като собственик и на получените услуги следва да се извърши по друг начин, а не чрез посочването на вида им в данъчния документ. Съдът правилно е ценил заключението на ССЕ наред с другите доказателствени източници по правилото на чл. 202 ГПК и като е съобразил ползваните от вещото лице информационни източници. Заключението на експерта е писмено доказателствено средство за установяване на правно и доказателствено релевантни факти, за което е нужно притежаване на специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и др. /вж. чл. 195, ал. 1 от ГПК/. Дали с установените с източника на специални знания факти се обвързва съществуването на материалните предпоставки на спорното данъчно предимство е същината на отнесения пред съда данъчноправен спор. С арг. от чл. 6, ал. 1, т. 3 от Закона за счетоводството счетоводните регистри на жалбоподателя и доставчиците, на записванията в които се основава заключението на вещото лице, са производни доказателствени средства, отразяващи систематизирана информация за стопанските операции от първични и/или вторични счетоводни документи. Затова и по хипотеза отразената в регистрите информация следва да съответства на тази за стопанската операция по първичните и/или вторичните счетоводни документи. Счетоводната информация се цени в контекста на другите обстоятелства по делото - чл. 182, изр. 1 ГПК. Към тези други обстоятелства в случая следва да се отнесе отсъствието на информационна следа за пространствено придвижване на стоките, а видът им предполага създаването на множество информационни следи за превозване и предаване. Освен складови записи за получаването на стоките в склада на касатора не съществуват други доказателствени средства. Убеждаващото въздействие на тези записи е ниска, тъй като са създадени от представилата ги страна и са отредени за установяване на благоприятен за нея факт. Плащането по фактурите е с характер на индиция за получаването на стоките по данъчните документи заради двустранния и възмезден характер на договора за продажба, но изводът за получаване на насрещната престация при извършено плащане не е единствено възможен и затова доказването с индициите не е убедително. Съгласието на касационния съдебен състав с изводите на първостепенния съд мотивира оставянето в сила на обжалваното решение. При този изход на ответника по касация се дължат деловодни разноски в размер 1 645.64 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 и по аналогията на § 1 от ДР във вр. с чл. 9, ал. 1 по от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение