Решение № 12235 от 15.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15695/2013 г.

Решение № 12235 от 15.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15695/2013 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на началника на митнически пункт (МП) "Пристанище Леспорт" при Митница Варна, чрез юрк. Шулева, срещу Решение № 2593 от 22.10.2013 г., по адм. дело № 2030/2013 г. по описа на Административния съд - Варна, с което по жалба на "Челик 9" ЕООД, ЕИК 200588153, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, е отменено Решение към единният административен документ (ЕАД) № 11BG002006H000628712052011, издадено от началника на МП "Пристанище Леспорт" при Митница Варна, с което е коригирана митническата стойност на посочените в ЕАД стоки и са начислени допълнително дължими държавни вземания за данък върху добавената стойност (ДДС) в размер на 7623.60 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в несъобразяване на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Турция за сътрудничество и взаимопомощ в митническата дейност, в сила от 10.06.1998 г., съгласно чл. 12 и чл. 16 от която, вместо документи може да се представи компютъризирана информация, която може да се използва вместо тях като доказателство в административните и съдебни процедури. Съдът неправилно е преценил доказателствата, както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Иска се отмяна на решението, оставяне в сила на обжалваното Решение вх. № 9300-149 от 13.02.2013 г. и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Челик 09" ЕООД гр. Шумен не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е било решение на митнически орган за промяна на декларирана митническа стойност на внесена стока и определяне въз основа на това на допълнителен размер задължения за ДДС. За да се произнесе по спора, съдът е осъществил подробен и прецизен анализ на събраните доказателства поотделно и в съвкупност, въз основа на които е извел кореспондиращи и логически обосновани фактически констатации. Съдът е констатирал, че в производството по последваща проверка на декларацията, митническите органи не са събрали никакви доказателства в подкрепа на извода, че посочената в износната декларация стойност е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката. Първоинстанционният съд е направил извод, че само от наличието на две фактури с различни посочени в тях стойности, не може да се обоснове извод, че фактурата на износителя документира действително договорената и подлежаща на плащане цена, а фактурата на вносителя е с неистинска стойност. Административният орган не е успял да докаже, че митническата стойност на стоката е по-висока от декларираната - 30251.41 EUR вместо 10762 EUR, декларирана при вноса. Твърдението на органа се обосновава само с проверката и постъпилите отговори от митническата администрация на Република Турция. Отговорите на турските митнически власти са официални документи, но в тях никъде не се посочва, че фактурата, представена при митническото деклариране на стоката от вносителя е неистинска, а само се обръща внимание, че е налице несъответствие в стойностите на двете фактури. Митническите органи не са извършили никакви други действия за изследване на въпроса каква е действителната митническа стойност, а само на база декларираните стойности при износа са приели, че фактурата при вноса не удостоверява действителната митническа стойност. Търговското дружество е представило пред първоинстанционният съд договор № 122 от 10.04.2011 г., в който вписаните единични цени, съответстват на стойността по фактура № 15223 от 26.04.2011 г., представена при вноса. Представени са счетоводни справки относно извършените счетоводни записвания, във връзка с процесния ЕАД, от които е видно, че стоката е заведена със стойността по декларацията за внос, съответно същата сума е изплатена и по банков път на продавача. Въз основа на представените доказателства по делото, решаващият състав на първоинстанционния съд е приложил релевантната материалноправна норма на чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митническия кодекс на Общността, в резултат на което е достигнал до извода, че оспореното решение е постановено при липса на мотиви и при неправилно прилагане на материалния закон. Настоящият касационен състав намира, че обжалваният съдебен акт е валиден, допустим и правилен. Основният спорен въпрос между страните се концентрира върху размера на митническата облагаема стойност на внесените стоки при насрещни твърдения, че същата възлиза на сумата, декларирана от вносителя на база на представената с ЕАД фактура от една страна, респективно - на сумата, посочена в износната митническа декларация, изпратена по линия на международното сътрудничество от турската митническа администрация. В тази връзка, първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които напълно се споделят от настоящия съдебен състав. Съгласно чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митническия кодекс на Общността, съответно чл. 35 от Закона за митниците (ЗМ), митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на чл. 32 и чл. 33 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митническия кодекс на Общността. При наличието на две фактури и две ЕАД - износна и вносна, с различна стойност на стоките, правилен е изводът на съда, че тяхната доказателствена стойност е идентична и в тежест на административният орган е да установи по категоричен начин, че митническата стойност, определена по реда на чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митническия кодекс на Общността е различна от декларираната от вносителя. Неоснователен е доводът на касатора, че придружителното писмо, издадено от турските митнически органи, в което е описана износната ЕАД, придава на същата материална доказателствена сила, тъй като вписването й в официален документ или заверката на изпратеното копие не удостоверяват верността на данните в частния документ, а само свидетелстват, че той е представен пред турските власти и е идентичен с оригинала. В писмото е посочено, че освен разпечатката на износната ЕАД не може да бъдат представени други документи. При така събраните доказателства, правилно е прието, че подлежащата на плащане цена, представляваща договорната цена и съответно митническата стойност по чл. 29 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митническия кодекс на Общността е именно цената, декларирана от вносителя. Неоснователно е касационното оплакване за несъобразяване на първоинстанционния съд с цитираната по-горе Спогодба между правителствата на Република България и Република Турция. Възможността за представяне на компютъризирана информация, събрана по линия на посоченото международно сътрудничество, която може да се използва вместо документи като доказателство в административните и съдебни процедури не означава, че въпросната информация има приоритет пред всички останали, събрани в съответното производство доказателства, както поддържа неоснователно касаторът. Осчетоводяването на декларираната митническа стойност на стоката в счетоводството на вносителя е относимо към спорния по делото фактически въпрос и е косвено доказателство за направените от първоинстанционния съд фактически изводи. Относно липсата на съобразяване на противоречия в представените от страна на адресата на митническия акт доказателства, съдът правилно е приел, че доказателствена тежест относно фактическите констатации на административния акт носи неговият издател и при липса на такова доказване за негова сметка са последиците от това недоказване. Предвид на гореизложеното, решението на Административния съд - Варна не страда от пороците, посочени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Отделно от това, по аналогични спорове между същите страни са постановени окончателни съдебни решения на Върховния административен съд - Решение № 2528 от 21.02.2012 г. по адм. дело № 9318/2012 г.; Решение № 10255 от 12.07.2012 г. по адм. дело № 1905/2012 г.; Решение № 9797 от 5.07.2012 г. по адм. дело № 15314/2011 г.; Решение № 2316 от 18.02.2013 г. по адм. дело № 7638/2012 г.; Решение № 906 от 18.01.2013 г. по адм. дело № 7838/2012 г.; Решение № 7424 от 28.05.2013 г. по адм. дело № 12457/2011 г.; Решение № 7288 от 29.05.2013 г. по адм. дело № 11025/2012 г.; Решение № 3067 от 5.03.2014 г. по адм. дело № 8822/2013 г. и др. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение