Решение № 4948 от 18.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 990/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция Митници чрез юрисконсулт Д. Дюлгерска против решение 1094 от 10.11.2023 г., постановено по адм. д. 911/2023 г. по описа на Административен съд гр.Бургас. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът Г. Илчев, чрез процесуалния си представител, в писмено становище оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Бургас отменя заповед 998/12.05.2023 г. на директора на Агенция Митници, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за дължавния служител (ЗДСл) за нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗДСл на Г. Илчев е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител на длъжност инспектор в Териториална дирекция (ТД) на Агенция Митници, ТД Митница Бургас, ранг V-ти младши. С решението Агенция Митници е осъдена да заплати и направените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, но същата е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Констатира, че в хода на дисциплинарното производство е нарушена разпоредбата на чл. 93 ЗДСл, като извършеното изслушване само формално изпълнява изискванията на чл. 93, ал.1 ЗДСл., с което е накърнено правото на защита на жалбоподателя, като на последния не е била предоставена реална възможност да се запознае с резултатите от извършеното дисциплинарно разследване, да вземе становище по събраните доказателства и да ангажира такива. Приема, че жалбоподателя е бил лишен от възможността да изрази по подреден начин становището си по фактите и да изложи съображения относно причините, довели до нарушението. Съдът приема, че заповедта е издадена и в нарушение на чл. 91, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 ЗДСл като в същата не са обсъдени тежестта на нарушението, настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината и цялостното служебно поведение на държавния служител. Посочва, че в заповедта не са изложени никакви мотиви защо е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение. По тези съображения съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Решението е правилно като краен резултат, но по съображения, които не съвпадат изцяло с мотивите на обжалваното решение. Неправилно първоинстанционният съд приема, че при издаване на заповедта за уволнение на Илчев в хода на дисциплинарното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до незаконосъобразност на заповедта. Заповедта, с която на Г. Илчев инспектор в ТД на Агенция Митници, ТД Митница Бургас, е наложено дисциплинарно наказание уволнение, е издадена след проведено производство пред дисциплинарния съвет, съгласно изискването на чл. 96 ЗДСл. Както се сочи и в първоинстанционното решение от представените по делото доказателства е видно, че е образувано дисциплинарно дело, по което е проведено заседание и са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, които не са оспорени от Илчев, а заповедта е издадена след запознаване на служителя със становището на дисциплинарния съвет. Изложените от първоинстанционният съд съображения за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при запознаване на служителя с материалите, събрани в хода на дисциплинарното производство, не се споделят от настоящата инстанция. Видно от събраните по делото доказателства е, че служителя Илчев е информиран за проведената проверка на обработените износни декларации на турски товарни автомобили на МП Лесово и в обясненията си, представени на 16.02.2023г., преди началото на дисциплинарното производство, признава, че на 25.01.2023 г. при работа на трасе 2 - изход в МП Лесово е допуснал пропуск при обработка на разрешителното на товарен автомобил с турска регистрация в системата пътни такси и разрешителен режим (ПТРР), поради неопитност, съчетана с бързане при документалната обработка на преминаващите товарни автомобили, предвид информацията за голям брои, чакащи на паркинга товарни автомобили. Фактът на допуснатото нарушение и обстоятелството, при които е извършено не са оспорени от служителя в хода на дисциплинарното производство, поради което не може да се възприеме доводът на съда, че Илчев не е бил запознат с фактите и с нарушението, за които му е наложено наказанието, поради което правото му на защита да е накърнено. Изпълнени са и императивните изисквания на чл. 93, ал. 1 ЗДСл, изискващи изслушване на държавния служител и приемане на писмените му обяснения, в хипотезата на кумулативност. Държавният служител е санкциониран след като е изслушан от дисциплинарно наказващия орган - протокол П-60/32-158730 от 26.04.2023 г. и са приети писмените му обяснения, представени на 27.04.2023 г. Поради това следва да се приеме, че не са налице основания за отмяна на административния акт съгласно чл. 93, ал. 2 ЗДСл, а направените изводи от административния съд в обратния смисъл са незаконосъобразни. Правилни са изводите на съда, че е допуснато нарушение по отношение на изискването за форма на заповедта по чл. 97, ал.1, т.4 ЗДСл чрез описване на извършеното нарушение и обстоятелствата, при които е било извършено. В заповедта се сочи, че с извършване на описаните действия Г. Илчев, като държавен служител, е нарушил виновно своите задължения, като е извършил дисциплинарни нарушения по чл.89, ал.2, т.1 ЗДСл - неизпълнение на служебните задължения и по чл.89, ал.2, т.5 ЗДСл не е спазил правилата на КПСДА и КПМС. Жалбоподателят е наказан за това, че с поведението си осъществява едновременно състави на две административни нарушения. По отношение на първото нарушение формалните изисквания на чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗДС са спазени - в заповедта са описани поведението на служителя, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и служебните задължения, които виновно са нарушени, но по отношение на второто нарушение заповедта не отговаря на формалните изисквания на закона. Нарушаването на етичните норми, които регламентират правила за поведение на държавния служител при изпълнение на държавната служба, е основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност, но само когато бъде обективирано в конкретни действия или бездействия, които водят до уронване на авторитета на службата. В случая, обаче не е посочено с кои свои действия или бездействия Илчев е нарушил посочените разпоредби от двата кодекса, което означава, че органът приема, че всяко едно от твърдените в заповедта нарушения на служебните задължения е и нарушение на конкретно посочените разпоредби от двата кодекса. Този подход е незаконосъобразен, тъй като органът дължи излагане на фактически обстоятелства, относими към нарушение на установените в двата кодекса етичните правила, тъй като нарушението на чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСл е отделно дисциплинарно нарушение и няма как да бъде приравнено на останалите нарушения, посочени в заповедта. Липсата на съображения в тази насока опорочава издадената заповед, тъй като не е установено в какво се изразява второто нарушение, за което служителят е санкциониран. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че заповедта е издадена в нарушение на императивното изискване на чл. 91 ЗДСл. като съдът правилно е преценил събраните по делото доказателства. При налагане на дисциплинарното наказание и определяне на неговия вид и предвид изискването за мотивиране на акта, съобразно императивното изискване на чл. 91 от ЗДСл, визиращ критериите при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, а именно - тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител, се налага изводът, че в заповедта за уволнение е необходимо да бъде обоснован вида и размера на наложеното наказание, което дисциплинарно наказващият орган не е сторил в конкретния случай. В случая дисциплинарно наказващият орган не е обсъдил нито едно от визираните в нормата на чл. 91 от ЗДСл обстоятелства, както и цялостното служебно поведение на служителя, не е мотивирал вида на наказанието спрямо релевантните обстоятелства, свързани с липсата на доказателства за предходни нарушения и наличието на добра оценка във връзка с изпълнение на служебните задължения за периода, в който е извършено нарушението. Налице са съществени пороци във формата на административния акт, които са достатъчни основания за неговата отмяна. Както е посочил и административният съд липсата на мотиви в тази насока е основание за отмяна на издадения административен акт. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила, а и конкретни такива не се сочат от касатора. С оглед изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди Агенция Митници да заплати на Г. Илчев направените по делото разноски в размер на 1200 лв., представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. По изложените съображения Върховният административен съд и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, второ отделение,