Решение № 547 от 15.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6330/2016 г.

Решение № 547 от 15.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6330/2016 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) срещу решение № 1608 от 9.03.2016 г., постановено по административно дело № 3697/2015 г. от Административен съд С.-град, с което е отменено нейно Решение № П-5484/2014/16.03.2015 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбите против административния акт бъдат отхвърлени. Ответникът по касационната жалба - "С. Г. Груп и партньори" ООД в представен писмен отговор от процесуален представител оспорва жалбата моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Ответникът "Т. Б." ЕАД в представен писмен отговор и чрез процесуален представител в съдебно заседание също излага подробно становище за неоснователност на жалбата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. О. Г. К. Влахов, "К. Б." ЕООД и "Иновативни финанси" ООД не вземат становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: С оспореното решение АССг отменя решение № П-5484/16.03.2015 г. на КЗЛД в частите, с което приета за основателна жалбата на Г. В. против "Т. Б." ЕАД и "С. Г. Груп и партньори" ООД и на основание чл. 42, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) са им наложени административни наказания - имуществени санкции в размер на 21 000 лв. на първото дружество за извършено нарушение по чл. 4, ал. 1 ЗЗЛД, на второто в размер на 12 000 лв. за извършено нарушение по чл. 4, ал. 1 ЗЗЛД и в размер на 7000 лв. за извършено нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗЗЛД. При извършената проверка за законосъобразност по реда на чл. 168, ал. 1 АПК на всички основания по чл. 146 АПК съдът приема, че оспореното решение е постановено от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на предвидените административнопроизводствени правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Неправилен е само последния извод, по отношение на който са и наведените доводи в касационната жалба. Съдът е изяснил спорна по същество, като е събрал необходимите доказателства, но въз основа на тях е извел неправилен извод, че в случая не налице извършено нарушение от страна на "С. Г. Груп и партньори" ООД и "Т. Б." ЕАД при обработването на личните данни на жалбодателя, тъй като посочените дружества са администратори на лични данни и са обработвали същите законосъобразно. Този извод е базиран на установените факти, че Влахов не е изпълнил пълно и точно задълженията си по договора с праводателя на "Т. Б." ЕАД и е дължал сума в размер на 344,87 лв. за предоставени му по договора услуги. Задължението е цедирано от дружеството на "Иновативни финанси" ООД съгласно договор, сключен на 17.12.2012 г., което от своя страна сключва на 25.03.2014 г. договор за цесия с "С. Г. Груп и партньори" ООД, който предприема действия по изпълнението на задължението. При тези факти при наличие на сключен между "Т. Б." ЕАД договор за цесия с " Иновативни финанси"ООД тях договор за цесия. При така установените факти съдът е изследвал правоотношенията свързани с така сключените цесии, което обаче не е предмет на производството. Тези правоотношения са гражданско правни и са неотносими към предмета на настоящето производство. Релевантните за случая обстоятелства, които е следвало да обсъди първоинстанционния съд е дали поведението на посочените дружества, в качеството им на администратори на лични данни е съобразено с нормите на ЗЗЛД. Действително при наличие на нормативно установено задължение, каквото е задължението да се заплати предоставена услуга, с настъпване на юридически факт на прехвърляне на вземането обработването на лични данни е допустимо предвид разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗЛД, но за целите на защита на личните данни за това е необходимо изричното съгласие на физическото лице, чийто данни се обработват (арг. чл. 4, ал. 2 ЗЗЛД). При това за дружествата "К. Б." ЕООД, "Иновативни финанси" ООД и "С. Г. Груп и партньори" ООД, които не са получили личните данни от физическото лице, за което те се отнасят, в качеството им на администратори на същите съгласно чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗЗЛД е възникнало и задължение не по-късно от момента на получаването им да предоставят на това физическо лице 1. данните, които идентифицират администратора и неговия представител; 2. целите на обработването на личните данни; 3. категориите лични данни, отнасящи се до съответното физическо лице; 4. получателите или категориите получатели, на които могат да бъдат разкрити данните; 5. информация за правото на достъп и правото на коригиране на събраните данни. По делото липсват каквито и да било доказателства, че тези задължения са изпълнени. При това уведомяването на физическото лице за цедиране на вземанията на "Т. Б." ЕАД не могат да бъдат възприети като изпълнение на задълженията по чл. 4, ал. 1 и чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗЗЛД, още повече, че това е направено едва след образуване на административното производство пред КЗЛД. Неправилен е и изводът на съда, че в случая Влахов със запознаването и съгласяването с Общите условия на "Т. Б." ЕАД (към момента на сключване на договор "К. Б. М." ЕАД), в които е посочено, че потребителят се съгласява дружеството да предоставя данни от документите му за самоличност по смисъла на Закона за българските граждани на други физически и юридически лица за целите на събиране на вземания, както и за изготвяне на кредитна оценка (чл. 43) по никакъв начин не изпълнява изискването на чл. 4, ал. 1, т. 2 във вр. с § 1, т. 13 ДР ЗЗЛД и чл. 2, буква "з" от Директива 95/46/ЕО на ЕП и на Съвета 24 октомври 1995 г. За защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (консолидирана версия), предвиждащи наличие на свободно изразено, конкретно и информирано волеизявление, с което физическото лице, за което се отнасят личните данни, недвусмислено се съгласява те да бъдат обработвани. Анализа на цитираните разпоредби води до еднозначен извод, че съгласието на физическото лице, чийто данни се предоставят за обработване на трето лица - администратор на лични данни в следва да бъде дадено преди предоставянето или едновременно с него за да е налице изискуемата информираност, конкретност и недвусмисленост на същото. Предвид изложеното настоящият състав намира, че решението следва да бъде отменено като постановено при неправилно приложение на закона вместо което следва да бъде постановено ново по съществото на спора, с което жалбите на "Т. Б." ЕАД и "С. Г. Груп и партньори" ООД бъде отхвърлени като неоснователни. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение