Решение № 9680 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15428/2011 г.

Решение № 9680 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15428/2011 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Велико Търново при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ") против решение № 401/19.10.2011 г., постановено по адм. д. 212/2011 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 900145/23.07.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Враца, потвърден с Решение № 434/28.09.2009 г. на ДД "ОУИ". Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необосновано и в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение, включително и относно присъдените разноски, по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът "Фаустина Груп" ООД оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 401/19.10.2011 г., постановено по адм. д. 212/2011 г. по описа на Административен съд - Велико Търново е отменен ревизионен акт (РА) № 900145/23.07.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Враца, потвърден с Решение № 434/28.09.2009 г. на ДД "ОУИ" в частта, с която на "Фаустина Груп" ООД за данъчни период по ЗДДС месеци 09.2007 г. и 11.2007 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 120 107,52 лв. по фактури, издадени от "Сан Марко 2007" ЕООД. Административният съд е приел, че РА е действителен данъчен акт, но при издаването му е допуснато нарушение на материалния закон. Съдът е обсъдил събраните доказателства и е приел за доказано, че спорните фактури отразяват реални облагаеми доставки, по които законосъобразно ревизираното лице е упражнило възникнало в негова полза право на данъчен кредит, който незаконосъобразно му е отказан с РА. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Касационната жалба е изключително подробна, но фактическите и правни доводи, които се съдържат в нея са поддържани и в производството пред двете първи инстанции, а решаващият съд в атакуваното съдебно решение ги е обсъдил задълбочено и последователно, поради което не е необходимо да бъдат възпроизвеждани и от настоящата инстанция, която ги споделя изцяло. Решението на АС - Велико Търново е постановено при разглеждане на спора за втори път пред първата инстанция. С решение № 196/11.05.2010 г., постановено по адм. д. 768/2009 г. по описа на АС - Велико Търново е отменен РА № 900145/23.07.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Враца, потвърден с Решение № 434/28.09.2009 г. на ДД "ОУИ" в частта, с която на "Фаустина Груп" ООД за данъчни период по ЗДДС месеци 09.2007 г. и 11.2007 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 120 107,52 лв. по фактури, издадени от "Сан Марко 2007" ЕООД и е отхвърлена жалбата на дружеството против друга част на същия РА. С решение № 3196/7.03.2011 г., постановено по адм. д. 8536/2010 г. по описа на Върховния административен съд е отменено частично това съдебно решение и е върнато делото за ново разглеждане на жалбата на "Фаустина Груп" ООД против РА, в частта, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Сан Марко 2007" ЕООД. При новото разглеждане на спора са приети допълнителни писмени доказателства (справка за доставени и извозени количества слънчоглед, хронологичен опис на кантарните документи на по контрагенти на предходен доставчик "Атрико" ЕАД), както и е допусната съдебно-икономическа експертиза и е прието заключението на вещото лице Даниел Дончев, което не е оспорено от страните. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че АС - Велико Търново при постановяване на обжалваната част на съдебното решение е игнорирал съществени доказателства и факти от обективната действителност, при което се е стигнало до изопачаване на действителната фактическа обстановка. Съдът правилно е установил спорните по делото факти и като е обсъдил всички събрани доказателства правилно е приел за доказано, че спорните доставки са реално осъществени. Събраните са достатъчно доказателства, от които се установяват и предходните доставчици на прекия доставчик "Сан Марко 2007" ЕООД. Съдът законосъобразно е обосновал правните си изводи, че от правно значение за признаване на правото на данъчен кредит е наличието на предпоставките на чл. 68 от ЗДДС по отношение на доставките, по които се претендира, в което се включва и установяване дали те са облагаеми и реални. Други факти, осъществени извън правоотношението между доставчик и получател по доставката, подлежат на установяване в производство по проверка законосъобразността на РА, с който е отказано право на приспадане на декларирано право на данъчен кредит, само доколкото имат връзка с възникването и признаването на това право. Според трайната съдебна практика произходът на прехвърлената стока не е елемент от фактическия състав, обуславящ възникването на право на данъчен кредит. В конкретния случай е доказано по несъмнен начин обстоятелството, че прекият доставчик "Сан Марко 2007" ЕООД е издал данъчни фактури за доставка на стока, която е получена от ревизираното лице, като след това е използвана от "Фаустина Груп" ООД за извършване на последващи облагаеми доставки. При съобразяване с процесуалните правила АС - Велико Търново е направил точен анализ на всички доказателства, от което е установил правилно относимите към спора факти. При установяване фактическата обстановка по спора в мотивите на съдебното решение са обсъдени всички твърдения на двете страни относно правното значение на отделни документи, тяхната доказателствена стойност, както и връзката по между им. Съдът е преценил доказателствата по делото, включително и с оглед направените оспорвания и времето, когато са представени. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът е формирал правните си изводи въз основа на предположения и хипотези. Решаващият съд е обсъдил всички доказателства и фактите, които се установяват от тях в тяхната взаимовръзка като е използвал правилата на обикновената логика и обичайната търговска практика. При установяване на отделните връзки между фактите съдът е съобразил обичайните и нормално развиващите отношения, а не извънредни ситуации. Допълнително следва да бъде посочено, че данъчният субект следва да проведе пълно доказване на всички факти, от които черпи права (включително и осъществяване на реални облагаеми доставки), но не и при условията на насрещно доказване, както се твърди касационната жалба. Фактическите констатациите в РА, отразяващ резултатите от ревизия, проведена по общия ред, не се ползват от презумтивната доказателствена стойност по чл. 124 от ДОПК, за да подлежат на опровергаване. Всъщност данъчните органи по принцип са тези, които трябва да осъществят необходимите проверки по отношение на данъчнозадължените лица, за да установят нарушения и измами с ДДС и да наложат санкции на извършилото ги данъчнозадължено лице (т. 62 от решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на Съда на Европейския съюз). В конкретния случай в РА не се съдържат констатации за извършени данъчни измами, а само за липса на реалност на доставките на стоки от "Сан Марко 2007" ЕООД и неправомерност на начисляването на данъка от този доставчик, което рефлектира върху възникването на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по фактурата, но на практика се описва евентуално неправомерно поведение, за което не са събирани и обсъждани обективни данни и не е направена съответната правна квалификация. При наличие на пряко доказване на всички факти от значение за осъществяване на доставките по данъчните фактури, по които ревизираният субект е декларирал право на данъчен кредит, не е налице законово основание да му бъде отказано това право. Като е достигнал до същите правни изводи административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. По отношение решението в частта относно присъдените разноски касационната инстанция не констатира допуснати нарушения, поради което също следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане ответната страна има право на разноски в размер на 3650 лв., за които са представени доказателства, че са направени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,