Решение № 9409 от 2.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2639/2016 г.

Решение № 9409 от 2.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2639/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Виолета Главинова [фирма] [населено място] чрез процесуалния си представител адв. Йорданов прави искане за отмяна по реда на чл. 239, т. 5 АПК на влязлото в сила решение № 11329/28.10.2015 г., по адм. д. № 5329/2015 г., на Върховния административен съд, Второ отделение в частта му, с която е обезсилено допълнително решение от 24.03.2015 г. по адм. д. № 10914/2012 г. по описа на Административен съд София-град. В искането се твърди, че с решението, чиято отмяна се иска, е обезсилено постановеното от първоинстанционния съд допълнително решение от 24.03.2015 г. по адм. д. № 10914/2012 г. на АССГ, 12- ти състав и производството по делото е прекратено. С обезсиленото допълнително решение на първоинстанционния съд са отменени част от констатациите на ревизионен акт № 2900-1200130/18.06.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители", потвърден с решение № 2216 от 10.09.2012 г. на Директора на дирекция "ОУИ" - [населено място] ("РА"). Следователно решение № 11329 от 28.10.2015 г. на ВАС, в частта му, която е предмет на искането за отмяна, се явява неблагоприятно за [фирма], тъй като обезсилва предходен благоприятен за дружеството съдебен акт и заличава неговите последици. Иска се отмяна на решението. Искане за отмяна подава и директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП) на влязлото в сила решение № 2373/06.04.2015 г., постановено по адм. д. № 10914/2012 г. на Административен съд София-град. Искането е на основание чл. 239, т. 3 АПК, а именно-актът е основан на акт на съд, който впоследствие е бил отменен. В искането се твърди, че с влязлото в сила решение дирекцията е осъдена да заплати на [фирма] разноски по делото по съображения, че жалбата на дружеството по цитираното административно дело е уважена в пълен размер. Тъй като с влязлото в сила решение № 11329/28.10.2015 г. ВАС, Второ отделение обезсилва решение от 24.03.2015 г. (допълнително) по адм. д. № 10914/2012 г. по описа на АССГ и прекратява производството по делото, решението, чиято отмяна се иска е неблагоприятно за дирекцията и е основано на акт, който впоследствие е отменен, поради което се иска отмяна на посоченото в молбата правно основание. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като обсъди доводите за отмяна, установи следното: Искането на [фирма] за отмяна на решение № 11329/28.10.2015 г. на ВАС, Второ отделение, постановено по адм. д. № 5329/2015 г. само в частта му, с която е обезсилено допълнително решение от 24.03.2015 г. по адм. д. № 10914/2012 г. на АССГ е основателно. Налице са предпоставките на чл. 239, т. 5 АПК-вследствие на нарушаване на процесуалните правила от тричленния състав на ВАС, Второ отделение, страната е лишена от възможност да участва в делото. За да обезсили допълнителното решение от 24.03.2015 г. по адм. д. № 10914/2012 г. тричленният състав на ВАС приема от една страна, че за периода от постановяване на решението по цитираното дело от 26.02.2014 г. до 24.03.2015 г. (датата на допълнителното решение) Административен съд София - град не предприема никакви процесуални действия във връзка с изразените в мотивите на решението си от 26.02.2014 г. намерения в тази посока, а от друга страна приема, че съгласно чл. 176, ал. 1 АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение. Тъй като срокът по чл. 176, ал. 1 АПК е преклузивен и за страната той тече от датата на съобщаване на решението, а за съда - от постановяването му, след изтичането правото на страната да иска допълване на решението и на съда да го направи по свой почин, се преклудира. На следващо място, като отчита че решението от 26.02.2014 г. е съобщено на [фирма] на 06.03.2014 г., а молбата на [фирма] с искане за допълване на решението е от 19.09.2014 г., то искането е недопустимо като направено извън преклузивния едномесечен срок и постановеното по това искане допълнително решение от 24.03.2015 г. на Административен съд София - град е недопустимо. Съдът не отчита обстоятелството, че административният съд още с постановяване на решението от 26.02.2014 г. си позволява, видно от мотивите на съдебния акт, неопределен срок за допълване на решението с цел да обмисли дали да прави преюдициално запитване до СЕС по конкретизирани от страните въпроси, не отчита също така и факта на подаване в едномесечния срок след постановяването на това решение на молба от страна на молителя за допълване на решението в останалата непроизнесена част по жалбата. Молбата е от 01.04.2014 г., като в нея [фирма] обосновава защо за неразрешената с решение № 1117 от 26.02.2014 г. част, не е необходимо да бъде правено запитване до СЕС, което недвусмислено води до извод за инициатива за разрешаване на спора в срока по чл. 176, ал. 1 от АПК. След като правото на съда за постановяване на допълнително решение, заявено още с постановяване на основното решение не е упражнено в срока по чл. 176, ал. 1 АПК, а молбата на страната по делото е депозирана своевременно в този срок, тричленният състав на ВАС игнорира бездействието на административния съд както и наличието на заявено в срок искане от страна по делото за допълване на решение, поради което допуска нарушаване на процесуалните правила с приетата недопустимост на произнесеното допълнително решение по адм. д. № 10914/2012 г. на АССГ. В резултат на посочените порочни процесуални действия на касационния съд, дружеството е лишено от ефикасни правни средства за защита в касационното производство и от правото си на справедливо изслушване. Нарушаването на правото на защита и лишаването на страната от правни средства за защита съставлява основание за отмяна по реда на чл. 239, т. 5 от АПК. По изложените съображения искането на [фирма] за отмяна следва да бъде уважена. Искането на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП) за отмяна на влязлото в сила решение № 2373/06.04.2015 г., постановено по адм. д. № 10914/2012 г. на Административен съд София-град на основание чл. 239, т. 3 АПК също е основателно. Съгласно цитираната разпоредба основание за отмяна е налице, когато съдебният акт е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В разглеждания казус решението, чиято отмяна се иска е постановено на основание на допълнителното решение от 24.03.2015 г. по адм. д. № 10914/2012 г. на АССГ, което с влязлото в сила решение на ВАС, Второ отделение е обезсилено и производството по него е прекратено, поради което е налице втората, предвидена в посочената норма хипотеза, а именно-съдебният акт да е основан на акт на съд, който впоследствие е отменен и искането за отмяна като основателно следва да бъде уважено. Възстановяването на висящността на спора по жалбата на директора на дирекция "ОДОП" срещу решение № 1975 от 24.03.2015 г. по адм. д. № 10914/2012 г. На АССГ, предвид правния резултат по искането за отмяна на [фирма] ще обуслови и ново произнасяне по въпроса за разноските. Воден от горното, ВАС, петчленен състав на Втора колегия