Решение № 2583 от 21.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4358/2018 г.

Решение № 2583 от 21.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4358/2018 г., VI о., докладчик председателят Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Диагностично-консултативен център – 17 – София", гр. София срещу Решение № 1100 от 21.02.2018 г. по адм. д. № 3207/2017 г. по описа на Административен съд София град. С решението е отхвърлена жалбата на "Диагностично-консултативен център -17-София" ЕООД /"ДКЦ-17-София" ЕООД/ срещу писмена покана изх. № 29-07-37/16.02.2017 г. издадена от директора на СЗОК, за възстановяване на суми, представляващи превишение на определените стойности за медико-диагностични дейности /МДД бл. МЗ-НЗОК № 4 за ІV-то тримесечие на 2015 г., за сумата от 2931, 24 лева. В касационната жалба се иска прогласяване нищожността на писмената покана като подписана от неоправомощено лице. Излагат се съображения и за незаконосъобразност на акта поради неспазване на процедурата по издаването му, тъй като не е издадена в двумесечния срок по чл. 24, ал. 7, изр. второ от Инструкция № РД-16-31/23.06.2016 г. за условията и реда за осъществяване контрол по чл. 72, ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от ЗЗО на Управителя на НЗОК. Моли да се постанови отмяната на съдебното решение и вместо него да се отмени обжалваната писмена покана. Претендира разноски. Ответникът – директорът на Столичната здравноосигурителна каса, редовно призован, не се явява, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Процесната писмена покана е издадена във връзка с извършена проверка въз основа на издадени заповед №РД-18-1569/06.12.2016 г. и заповед №РД-25-441/02.12.2016 г. от директора на СЗОК, на "ДКЦ-17-София" ЕООД, като изпълнител по индивидуален договор /ИД/ с НЗОК с № 22-2252/2015 г. за оказване на специализирана медицинска помощ /СИМП/. При проверката е установено превишение на определената с ИД стойност на МДД бл. МЗ-НЗОК № 4 за ІV-то тримесечие на 2015 г. за тип 1, 2, 4, 6, 7, 8, 9 и 10. Към докладна записка с вх. № 93-00-672/15.04.2016 г. на началник отдел ИП на СЗОК е приложена подробна справка за превишението. Съставен е протокол за неоснователно получени суми №РД-18-1569-1/06.12.2016 г., връчен на ДКЦ на 06.12.2016 г. В срока по чл. 76а, ал. 2 ДКЦ е подало възражение с вх. № 22-2252-368/12.12.2016 г., което не е прието от административния орган. С процесната писмена покана е наредено възстановяването от "ДКЦ-17-София" ЕООД на 2931, 24 лева за ІV-то тримесечие на 2015 г. поради надвишение на определената за тримесечието стойност на медико-диагностичните дейности /МДД/, бл. МЗ-НЗОК № 4 за този период /стойност/. С решение № 1100 от 21.02.2018 г. по адм. д. № 3207/2017 г. по описа на Административен съд София град, по жалба на "ДКЦ-17-София" ЕООД е било отхвърлено оспорването срещу писмената покана на директора на СЗОК като законосъобразна. В подкрепа на твърденията си за нищожност на писмената покана, касаторът е приложил към жалбата си решение № 150/08.01.2014 г. по адм. д. № 11223/2012 г. и решение 2332/08.04.2014 г. по адм. д. № 9392/2013 г., с които се обявяват за нищожни писмени покани издадени от зам. директора на СЗОК поради липса на компетентност на издателя им, тъй като са подписани "за директора на СЗОК" без запетая, без да се посочва, че заповедта е издадена от друго лице и кое е то, и правопораждащото компетентността му основание. Касационният състав намира за неоснователно твърдението на касатора за нищожност на процесната писмена покана. Актът е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма. В случая писмената покана е издадена от заместник директора на СЗОК, в хипотеза по заместване. В акта се посочват имената и основанието за издаването му – Заповед №РД-09-51/01.04.2016 г. на директора на СЗОК, с която се упълномощава зам-директорът да издава писмени покани. Следователно, заместник директорът на СЗОК е бил надлежно оправомощен да издава писмени покани за възстановяване на неоснователно получени суми от изпълнители на медицинска помощ, в случаите на отсъствие на директора на СЗОК. В такива случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период от време заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. Отсъствието на титуляра за определен период от време обикновено се дължи на някаква уважителна обективна причина - командировка, заболяване или друг вид законоустановен отпуск, поради която причина той не може да изпълнява задълженията си, като заместването по принцип от лице, което по щат и длъжност е негов заместник, е само за времето на отсъствието. В този смисъл е и съдебната практика - решение № 11373 от 27.09.2018 г. по адм. д. № 8604/2018 г., ІV отд. на ВАС, решение № 7696 от 11.06.2018 г. по адм. д. № 14011/2017 г., VІ отд. на ВАС. От "ДКЦ-17-София" ЕООД в касационната жалба не са направени възражения по отношение на установените с писмената покана превишения в предвидените суми за ІV-тото тримесечие на 2015 г., както и срещу представените по делото от СЗОК електронни отчети за процесния период. По повод такива възражения пред първата инстанция, от АССГ е била назначена съдебно-счетоводна експертиза от вещо лице, притежаващо специални в областта знания, която би могло да установи какви са определените за проверявания изпълнител на медицинска помощ стойности на МДД /бл. МЗ-НЗОК № 4 за проверяваното тримесечие, какви са назначените и изпълнени, съответно платени направления, съответно стойността на МДД, какви са рамките на допустимите превишения и задължението за компенсиране от предходното тримесечие. Въз основа на установените данни съдът може да направи извод дали е налице превишение на стойността на МДД, което следва да бъде възстановено на НЗОК, поради това че е извън разрешените регулативни стандарти. В съдебно заседание от 23.11.2017 г. жалбоподателят е помолил да бъде заличено определението, с което е назначена експертизата, като съдът му е указал своевременно, че при неустановяване на фактите, изложени в жалбата, неблагоприятните последици ще бъдат за страната, като за назначената от съда експертиза не е бил внесен депозит и същата не е изпълнена. Касационният състав намира, че решението на Административен съд София град е валидно, допустимо и правилно, при правилно прилагане на материалния и процесуалния закон към приетата за установена фактическа обстановка. Гореизложеното налага решението да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,