Решение № 13798 от 18.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1135/2014 г.

Решение № 13798 от 18.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1135/2014 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Съдебното производство е по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС), образувано по жалба на Венцислав Христов Беров от с. Райковци, област В. Търново, подадена чрез пълномощник адвокат Станислава Николова Петкова, срещу решение № 814 от 21.12.2013 г. на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-55 "Велико Търново-Гурково" от км 11+170 до км 31+561,10 - реконструкция, окончателно преоткосиране и укрепване" на територията на област Велико Търново, постановено на основание чл. 34а, ал. 1 във връзка с чл. 34б от Закона за държавната собственост (ЗДС) и § 1 ДР на ЗДС и обн. ДВ, бр. 2 от 7.01.2014 г. Жалбоподателят релевира доводи за неправилност на решението поради което иска същото да бъде изменено в частта, с която е определено дължимото парично обезщетение за отчуждения имот № 105, с начин на трайно ползване "за автоспирка", представляващ навес без огради и стени и други нежилищни търговски обекти, с площ 165 кв. м., собствени на Венцислав Христов Беров от с. Райковци, област В. Търново. В жалбите са изложени твърдения, че определения размер на обезщетението не е равностоен по смисъла на закона и не е съобразен със свободно действащите пазарни цени и е крайно несправедлив. Претендира се присъждане на направени по делото разноски. Ответникът по жалбата - Министерски съвет на Република България и заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура" чрез пълномощниците си по делото поддържат становище, че оценката на дължимото обезщетение за отчуждените навес и други чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, е обективна и е съобразена с изискването на закона за равностойно парично обезщетение, което е определено в съответствие с предназначението на имота - урбанизирана територия. Върховният административен съд, трето отделение намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оглед задължението, произтичащо от разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът е длъжен да провери законосъобразността на административния акт в оспорената му част на всички основания по чл. 146 от АПК относно компетентност на органа, формата на акта, спазването на административно-производствените правила за издаването на акта, материалноправната законосъобразност на акта и целта на закона. Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти - частна собственост предназначени за изграждането на национални обекти се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В конкретния случай решението е издадено от Министерски съвет, т.е. от компетентен орган. Същото е със съдържанието, определено в чл. 34б от ЗДС - посочени са държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът, стойността на обезщетението и собствениците им. Спазени са и административнопроизводствените правила за вземане на решението посочени в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Министърът на регионалното развитие и министърът на финансите са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. Решението на МС за отчуждаване на имотите е съгласувано и е обнародвано в ДВ, бр. 2 от 7.01.2014 г. Предвид изложеното процесното решение е издадено в изискуемата се форма и при законоустановеното съдържание, както и при спазване на административнопроизводствените правила за издаването му. С оспореното Решение № 814 на Министерски съвет на Република България от 21.12.2013 г. е отчужден имот № 105, попадащ в урбанизирана територия, с площ от 165 кв. м., заедно с прилежащите постройки - навес без оградни стени и търговски обект, находящ се в землището на с. Райковки, община Велико Търново, собственост на Венцислав Христов Беров като е определен и размера на паричното обезщетение общо на 2098 лв. /435 лв. за земята, 262 лв. за навес без оградни стени и 1401 лв. за търговския обект/. По искане на жалбоподателя по делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждения имот и прилежащите постройки съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Експертизата е извършена от вещо лице, което съответства на изискванията за "оценител на имоти", посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. Вещото лице е изготвило експертна оценка съгласно която е оценка на имота общо вразмер на 2098,40 лв., при размер на оценката определена от административния орган - 2098 лв. Експертното заключение не са оспорено от страните и е прието от съда, като обективно и безпристрастно дадено. Съдът намира, че жалбата е неоснователна. Оценката на административния орган е изпълнена съобразно изискванията на чл. 32, ал. 2 от ЗДС и обезщетението е правилно определено. В този смисъл е и заключението на изслушаната по делото съдебно-оценителна експертиза, която е обективно и безпристрастно дадена. С оглед гореизложените съображения решението на МС в обжалваната му част е законосъобразно, жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли. При този изход на делото претендираните от жалбоподателя разноски не следва да се присъждат. Водим от горното Върховният административен съд, трето отделение,