Решение № 4394 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9969/2019 г.

Решение № 4394 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9969/2019 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс ДОПК във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на А. М., против решение № 1919 от 20.03.2019 г., постановено по адм. дело № 7363/2017 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отменено решение № 276/10.03.2017 г. на началника на М. П., потвърдено с решение № Р-424/05.06.2017 г. на директора на Агенция "Митници" и преписката е върната на началника на Териториална дирекция "Тракийска" при Агенция "Митници" за ново произнасяне по Искане за възстановяване на акциз с вх. № ИВ-27-001/24.01.2017 г. на "Б. олива" АД. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизоводствените правила и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на съда, че производството на шрот не е самостоятелен процес, а като краен остатъчен продукт, с добри характеристики е технологично неизбежен процес при производството на олио. Подробни съображения в тази насока се излагат в жалбата. Иска се отмяна на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "Б. олива" АД, гр. С. Загора, в представен писмен отговор и писмени бележки по същество, чрез адв. Петрова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е било Решение № 276/10.03.2017 г. на началника на М. П., потвърдено с решение № Р-424/05.06.2017 г. на директора на Агенция "Митници", с което на "Б. олива" АД е отказано възстановяване на акциз в размер на 7712. 02 лв. и лихви от 53. 96 лв., тъй като същите били дължимо платени предвид издадено удостоверение рег. № BG003000 Е0122 от 14.03.2012 г. За да отмени обжалвания административен акт съдът е приел за неправилен подходът на митническите органи, в нарушение на принципа за последователност и предвидимост, да не възприемат мотивите на предходното решение на директора на АМ № 4/32-4036 от 06.01.2017 г., с което е отменен издадения на "Б. олива" АД ревизионен акт, само поради това, че касае период предходен на настоящия, при положение, че е постановено по сходен случай, при еднакви условия. Като се е позовал на проведената пред него съдебното-техническа експертиза, при подробен анализ на същата, съдът е приел, че тя изцяло потвърждава мотивите в отменителното решение № 4/32-4036/06.01.2017 г. на директора на АМ относно технологичния процес на производство на слънчогледово олио. Приел е, че шротът е отпадъчен краен продукт от преработката на маслодаен слънчоглед за производството на слънчогледово олио, който е технологично неизбежен. По спорния въпрос, от категоричното заключение на вещото лице, съдът е приел, че не е налице самостоятелен процес на производство на шрот, независимо от производството на слънчогледово олио, при който да се влага органичен разтворител хексан, поради което липсва технологично основание за отделно измерване на разходите на хексан, вложени отделно в производството на олио и в производство на шрот. Посочил е, че този извод не се променя и от факта, че шротът като краен продукт се реализира на пазара, тъй като този продукт е неизбежен и не е целян при производството, поради което няма основание за включването му като самостоятелен предмет на УОАКП. По тези съображения, съдът е приел, че издаденото допълнително УОАКП рег. № BG003000 Е0178 от 24.11.2016 г., в което е включен продукт шрот също не обосновава извод за дължимост на начисления и внесен от дружеството акциз за периода 01.06.2016 г. до 30.11.2016 г. до издаване на удостоверението, тъй като няма промяна в технологичния процес на производство на олио, дружеството няма за цел самостоятелно производство на шрот и хексанът е изпозлван за законопризнатите цели по предходно издаденото удоствоерение от 14.03.2012 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови решението си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Не е спорно, че "Б. олива" АД е освободен от акциз краен потребител и притежава валидно удостоверение рег. № BG003000 Е0122 от 14.03.2012 г. на началника на М. П.. Според него дружеството има право да използва специални бензини – други (хексан) с код по КН 2710 12 25, код на акцизния продукт (АП) Е480, мерна единица LTR, приравнен към 15 о С, за производство на сурово слънчогледово олио, екстрахиране на растителни масла от маслодайни суровини с код КН 1512 11 91. На 24.01.2017 г. дружеството е подало в М. П. искане с вх. № ИВ-27-001 за възстановяване на акциз в размер на 7712. 02 лв. на основание чл. 27, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове и лихва за периода от 01.06.2016 г. до 30.11.2016 г., което е било отхвърлено. Спорът между страните е формиран относно използването на енергийния продукт хексан, който съгласно издаденото удостоверение дружеството има право да използва само за производство на сурово слънчогледово олио, а според митническите органи е използван за производството и на шрот. Неоснователно е възражението на касатора, че производството на шрот има характер на самостоятелен процес, при който се използва хексан. По този въпрос съдът е анализирал подробно заключението на вещото лице по съдебно-технологичната експертиза и е формирал обоснован извод, който се споделя от настоящия състав, в съответствие и с предходен акт на решаващия орган в А. М., постановен по повод сходен случай, при еднакви условия. Правилно съдът е посочил, че несъобразяването с предишното решение на директора на АМ противоречи на принципа на предвидимост и последователност в административното производство, както и засяга оправданите правни очаквания на адресатите. Независимо, че разходът за хексан е бил самоначислен от дружеството за период непосредствено преди издаването на новото удостоверение от 24.11.2016 г., правилно съдът е преценил, че той е недължим и фактът на последващо издаване на удостоверение, в което е добавен нов краен продукт шрот, настоящият състав намира за неотносим, доколкото съдебно-техническата експертиза категорично потвърждава, че слънчогледовият шрот е технологично неизбежен краен продукт, а не самостоятелен производствен процес. С. удостоверение рег. № BG003000 Е0122 от 14.03.2012 г. на началника на М. П. "Б. олива" АД има право да използва хексан за производство на сурово слънчогледово олио, за което не дължи акциз. Вещото лице по съдебно-техническата експертиза е проследило технологичния процес на производство на слънчогледово олио, осъществяван от задълженото дружество и от заключението му се установява, че производството на слънчогледово масло преминава през няколко стадии на обработка на суровината, в резултат на които се получава остатъчна твърда фракция, носеща технологично наименование шрот и която е предпочитан фураж за животновъдството. Въз основа на експертизата, настоящата инстанция приема, че получения на изхода в изследваното производство шрот е отпадъчен краен продукт, неизбежен, който не е резултат на самостоятелно производство с влагане на хексан за него, а е свързан пряко с производството на слънчогледово масло. В подкрепа на това становище е и установеното от експерта, че хексанът, вложен в процеса на преработка на слънчогледовия експелер е съобразен с разходните норми на база добитото количество сурово слънчогледово олио. Вещото лице е дало ясен отговор на спорния въпрос, като е заявило, че не е налице директно влагане на хексан в производството на слънчогледов шрот, което да е самостоятелно и независимо от производството на слънчогледово олио. Реализирането на отпадъчния продукт на пазара, предвид и констатираните от вещото лице добри качествени показатели резултат от използваното от дружеството високотехнологично оборудване, не променя горния извод, доколкото не е установено шротът да е продукт на целенасочено производство, за което се влага отделно хексан. При установеното, правилен е изводът на съда за липса на технологично основание за разделно отчитане на разходите на хексан, вложени в производството на олио и отделно от това – на шрот. Предвид изложеното настоящата инстанция счита, че дружеството използва в производството си хексан за целта, посочена в удостоверение № BG003000 Е0122 от 14.03.2012 г., поради което отказът по искане с вх. № ИВ-27-001/24.01.2017 г. да му бъде възстановен платения акциз, е незаконосъобразен. Като е достигнал до същия извод съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При извършената проверка не се установи наличие на визираните от касатора основания за отмяна. При този изход на спора, на касатора разноски не се дължат. Предвид своевремено заявеното искане и представените доказателства за плащането им, в полза на ответника следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 862 лв. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, осмо отделение, в настоящия състав