Решение № 9817 от 3.11.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика" / ОДОП"/ Пловдив при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП/, чрез юрк. Димитрова, против Решение 411/10.03.2022 г., постановено по адм. дело 1058/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив /АС-Пловдив/, с което е отменен ревизионен акт /РА/ Р-16001619006759-091-001/26.10.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на НАП - гр.Пловдив, в частта потвърдена с Решение 116 от 11.02.2021г. на директора на дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Развива съображения, че първоинстанционният съд е подходил формално и едностранчиво към правния спор, като напълно е игнорирал възраженията на приходната администрация. Излага доводи, че съдът не е формирал никакви самостоятелни изводи на база приетите по делото доказателства. Твърди се, че изводът, че става въпрос за комплексно обслужване, не е подкрепен от доказателствата по делото. Развива подробни съображения в касационната жалба. Иска се отмяна на решението и постановяване на решение, с което РА да бъде потвърден. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Маламос П.М. ЕООД, чрез процесуалният си представител адв. Маламов, оспорва касационната жалба в писмен отговор и в съдебно заседание. Иска оставяне в сила на решението. Претендира разноски за две инстанции. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред АС-Пловдив е законосъобразността на РА Р-16001619006759-091-001/26.10.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр.Пловдив, в частта потвърдена с Решение 116 от 11.02.2021г. на директора на дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Маламос П.М. ЕООД са установени допълнителни задължения по ЗКПО и ЗДДС за периода 2016-2018г. на обща стойност главница 12 239,92 лв. с прилежащи лихви 3 475,26лв. С решението си първоинстанционният съд е отменил РА, като е осъдил НАП да заплати разноските по делото. От фактическа страна съдът е установил, че Маламос П. М. ЕООД ползва под наем редица недвижими имоти, като един от тях е на адрес гр.Пловдив, [улица], [адрес]. Същевременно дружествата Алкор 2016 ЕООД, Ривеланд ЕООД, Техно трейд хеллас ЕООД, Агроарс 2015 ЕООД, Пери 2014 ЕООД и Екопринт 2017 ЕООД са клиенти на дружеството за извършвани счетоводни услуги и са регистрирани със седалище и адрес на управление на същият адрес. Направена е констатацията, че за описаните дружества не са били издавани фактури от ревизираното дружество за редица периоди, като същевременно те са регистрирани по ЗДДС и са им подавани месечни справки-декларации по реда на чл.125 от ЗДДС, ведно с регистрите по реда на чл.124 от същия закон, както и ГДД по чл.92 от ЗКПО, ведно с ГФО, публикувани в ТР. Органите по приходите са установили основание по чл. 122, ал.1, т.2 от ДОПК данни за укрити приходи и ревизията е протекла по чл. 122 и сл. от ДОПК. Във връзка с горното е начислен допълнително данък по ЗКПО и ЗДДС. Маламос П. М. ЕООД е осчетоводило като разход и е ползвало право на пълен ДК по фактури за покупки на стоки, които не са свързани с икономическата дейност на дружеството. Така за 2017г. по фактура 2010208739/06.06.2017г., издадена от Юск Бул ЕООД и за 2018г. по два броя издадени от Колос 2000 ЕООД фактури. За да не признаят посочените разходи, органите по приходите приели, че ревизираното лице не притежава собствени недвижими имоти, а стоките, предмет на фактурите предполагат основен ремонт на помещения в големи размери, поради което отчетените разходи не са свързани с дейността и не могат да участват при определяне на данъчната основа за облагане с корпоративен данък. С оглед на горното им е отказан и данъчен кредит по тези фактури. Органите по приходите са констатирали, че Маламос П. М. ЕООД притежава лек автомобил [Марка], модел Веркруз IX55 с рег. [рег. номер], променен на [рег. номер], който се е ползвал в стопанската му дейност. От страна на РЛ не са представени изисканите документи, с изключение на фактури за покупка на гориво, смазочни материали, резервни части и ремонт на МПС. С обяснение вх. 17229/10.09.2020г. е посочено, че за процесния лек автомобил е възприета практиката да се прилага съотношение на ползването му за служебни и лични нужди 85 към 15. Установено е, че Маламос П. М. ЕООД е упражнило правото си на приспадане на пълен ДК по всички представени фактури за покупка на гориво, резервни части, гуми и ремонт, но от негова страна, не са съставени задължителни протоколи по реда на чл.117 ал.1 т.3 от ЗДДС, касаещи предоставянето на автомобила за лични нужди, съобразно декларираната пропорция за това ползване 85:15 и определянето на дължимия ДДС. Предвид така установеното, органите по приходите са изградили извода, че на дружеството следва да бъде признато правото на приспадане на ДК по фактури за стоки и услуги, свързани с поддръжката, ремонта и експлоатацията на въпросния лек автомобил до размера на възприетата от дружеството пропорция за служебно ползване 85%. При тази фактическа обстановка, описана подробно в РД, решението на данъчния орган и първоинстанционното решение, АС-Пловдив е стигнал до извод, че РА е незаконосъобразен. Според съда не са били налице предпоставките за провеждане на ревизия по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК. Стигнал е до извод, че не е доказано от органите по приходите РЛ да е реализирало икономическа изгода за извършена услуга, която да подлежи на осчетоводяване. С оглед на това не е било налице и задължение за дружеството да начисли ДДС по безвъзмездно предоставените услуги с незначителна стойност. Съдът е стигнал до извод, че по посочените фактури по-горе в решението не се касае за покупки на стоки, които да не са свързани с икономическата дейност на дружеството. Според АС липсват основания да не бъдат признати разходите по тях и незаконосъобразно е отказано също право на данъчен кредит. По отношение на използваното МПС първоинстанционният съд е приел, че от страна на дружеството са представени всички необходими документи за реалност на стопанските операции касаещи извършените разходи. Решението е правилно. Настоящият касационен състав констатира, че РА е издаден от компетентен орган в изискуемата от закона форма. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, включително на приетата съдебна експертиза, като е постановено в съответствие с приложимите за предмета на спора материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Разпоредбата на чл. 122, ал.1 от ДОПК изрично предвижда правната възможност ревизиращите органи да приложат установения от съответния данъчен закон размер на данъка към определена от тях основа, но само когато е налице някое от изброените основания от т.1 до т.8 на чл.122, ал.1 от ДОПК. При изчерпателно посочените предпоставки на чл.122, ал.1 от ДОПК е невъзможно да се определи данъчната основа по друг начин освен, чрез анализ на обстоятелствата визирани в ал.2 на същата разпоредба, което е в съответствие с разпоредбата на чл.273 от Директивата за ДДС и установените в него условия държавите членки да предвидят други задължения, за да предотвратят данъчни измами. В случая органите по приходите не са установили безспорно основанието по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК а именно да са налице данни за укрити приходи или доходи. Данъчната администрация, както правилно е посочил съдът, е използвала индиции за установяване на правнорелевантните факти и по този начин ревизията по особения ред е протекла незаконосъобразно. По отношение на останалите установени при ревизията обстоятелства, послужили за допълнително начисляване на корпоративен данък по ЗКПО за 2016-2018г. са налице доказателства, оборващи изводите на органите по приходите. По отношение на непризнатите покупки на строителни материали по фактура 0000028599/10.05.2018г. и фактура 0000028722/28.06.2018г. и двете с доставчик Колос -2000 ЕООД, са представени 4 бр. протоколи за влагане на тези материали в извършени СМР в ползваните от РЛ офиси. С тях по безспорен начин се установява действителност на извършените разходи, като се касае за материали, необходими с оглед дейността на дружеството. С оглед на горното и незаконосъобразно е бил отказан данъчен кредит по тях. По отношение на изводите за разходи на дружеството без съответното основание за тях, касаещи заплатен наем за офис в гр.Пловдив [улица], същите се явяват оборени от събраните по делото гласни доказателства, касаещи показанията на свидетеля В. Мишева. Същите са подкрепени и от представените Договор за наем от 12.11.2014г. и Анекс 1 от 14.11.2017г. Установява се, че помещението се ползва за нуждите на дружеството като архивно. Ето защо заплатеният за периода 2016-2018година наем за офис се явява обоснован разход за дружеството. По отношение начисляване на дължимия ДДС за услуги към Алкор 2016" ЕООД, Риверланд БГ" ЕООД, Техно трейд Хеллас" ЕООД, Агроарс 2015" ЕООД, Пери 2014" ЕООД и Екопринт 2017"ЕООД. Безспорно се установи, че за част от контрахентите са предоставяни безвъзмездни услуги по подаване на справки декларации и дневници и не съставляват укрити приходи от ревизираното дружество. Извършената услуга попада в хипотезата на чл.9, ал.4, т.4 от ЗДДС, която норма определя, че не се счита за възмездна услуга безвъзмездно извършване на услуга с незначителна стойност с рекламна цел. Ето защо за ревизираното дружество не е съществувало задължение да начисли за процесните периоди ДДС по безвъзмездно предоставени услуги с незначителна стойност, които е предоставило с рекламна цел. Процесните разходи по МПС безспорно са били действително извършени и са във връзка с дейността само на РЛ през ревизирания период. Правилно е приетото от съда, че са необосновани и немотивирани направените изводи в РА за липса на документална обоснованост за 15% от тях и дължимо ДДС във връзка с ползване за лични нужди от управителя на дружеството. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,