Решение № 1618 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11179/2018 г.

Решение № 1618 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11179/2018 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Божинов, чрез адв. Е. Йошев, с адрес: гр. [населено място], [адрес], срещу решение № 4738 от 11.07.2018 г., постановено по адм. д. № 1165 по описа за 2018 г. на Административен съд – София-град (АССГ). С атакуваното решение е отхвърлена жалбата му против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 17-4332-008754 от 13.12.2017 г. на заместник началник отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, считано от датата на отнемане". Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Решаващият състав е подходил повърхностно при постановяване на съдебния акт. Не е извършил съответния правен анализ на разпоредбите на закона и на изложените в жалбата пред него доводи. Не са обсъдени твърденията за нищожност на ЗПАМ, поддържани в първоначалната жалба. Навежда аргументи, че, ако наказателното постановление (НП) влезе в сила, то спрямо него ще бъдат приложени две наказания за едно нарушение. Твърди, че не е допустимо налагане на ПАМ за максимално предвидения от законодателя срок, в случай че предвидения срок на наказанието е по-малък. Иска обжалваното решение да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което да се отмени и приложената ПАМ като незаконосъобразна. Ответникът – Заместник началника на отдел "Пътна полиция" при СДВР, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба. Върховна административна прокуратура, чрез своя представител по делото, дава заключение, че касационната жалба е допустима и редовна, но неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Със заповед № 17-4332-008754 от 13.12.2017 г. на Зам. Началника на отдел "ПП" при СДВР, на А. Божинов е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП – "временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от датата на отнемане". За да наложи принудителната мярка, органът е приел, че на 3.12.2017 г. около 12: 00 ч в гр. София, ж. к. "Младост", касаторът е управлявал лек автомобил "Пежо" с рег. [рег. номер на МПС], по улица без име от бл. 356 към ул. "Ген. Радко Димитров". МПС-то е регистрирано на А. Златанов, като на кръстовище на равнозначни пътища срещу бл. 359 поради отнемане на предимство реализирал пътнотранспортно произшествие (ПТП) с намиращия се отдясно лек автомобил, с рег. [рег. номер на МПС]. На водача е извършена проверка за алкохол с техническо средство "Алкотест Дрегер" 7410+№ 0003, проба № 493, е бил отчетен положителен резултат от 1, 12 промила. Издаден му е и талон за медицинско изследване № 0014578 за МБАЛ "Св. Анна". По време на проверката не е представено поисканото СУМПС. Посочената заповед е обжалвана пред АССГ, който с решение, предмет на проверка в настоящото производство, е отхвърлил жалбата с мотива, че актът е издаден от компетентен орган в предписаната от закона форма и при наличие на законоустановените в ЗДвП предпоставки. Решаващият състав подробно е обсъдил оплакването на жалбоподателя за нищожност на издадената заповед поради липса на компетентност на органа, който я е издал, като е стигнал до извода, че последната е издадена от полицейски орган по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка със заповед № 513 з-347/20.01.2017 г. на директора на СДВР, с която полицейските органи по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5, б. "а" и т. 6 от ЗДвП. С мотива, че фактическите констатации в АУАН не са оспорени, съдът е приел, че щом изпълват фактическия състав на нарушението, във връзка с което е наложена принудителната мярка, то издадената заповед е законосъобразна. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП урежда материалноправните предпоставки, при установяването на които административният орган при условията на обвързана компетентност прилага ПАМ. Съгласно текста на цитираната норма, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установени с там посочените методи и/или средства, се прилага принудителна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. При съобразяване с материалния закон и след цялостен анализ на доказателствата по делото, правилно първоинстанционният съд е приел, че установените по делото фактически обстоятелства изпълват фактическия състав на цитираната разпоредба, както и че административният орган е спазил всички процесуални и материални разпоредби при издаването на заповедта, поради което е стигнал до верния извод, че последната е законосъобразен административен акт. Обосновани са мотивите на първоинстанционният съд, че заповедта е издадена от компетентен орган. Със заповед № 8121 з-1524/9.12.2016 г. издадена от Министъра на вътрешните работи по реда на чл. 165 от ЗДвП, която е служебно известна на решаващият състав се определят компетентните органи по осъществяване контрол по ЗДвП. Сред тези органи е и Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/. На това основание е издадената от директора на СДВР заповед № 513 з-347/20.01.2017 г., с която полицейските органи по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2 а, 4 и т. 5, б. "а" и т. 6 от ЗДвП, какъвто е органът, издал процесната ЗППАМ. В разглеждания случай от доказателствата по делото се установява, че е налице първата хипотеза от посочената по-горе разпоредба - управление моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, а именно 1, 12 промила, което е установено чрез доказателствен анализатор, определящ съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух (л. 8 и 9 от делото). Посоченото нарушение е установено с АУАН, който, съставен по реда на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, има доказателствена сила до установяване на противното. Касаторът нито в жалбата си пред АССГ, нито в касационната жалба оспорва констатациите, отразени в АУАН и в обжалваната заповед, т. е. касаторът не твърди, че не е извършил нарушението, заради осъществяването на което му е наложена процесната ПАМ, нито представя доказателства в този смисъл, поради което установяването на посочените предпоставки е достатъчно основание посочената заповед да бъде издадена. Не може да бъде споделено оплакването, че ако наказателното постановление (НП) влезе в сила, то спрямо него ще бъдат приложени две наказания за едно нарушение. Производството по налагане на ПАМ е самостоятелно по своя характер. Ангажирането на административно-наказателната или наказателна отговорност на водача за допуснатото нарушение на чл. 174, ал. 1 ЗДвП, респ. - наказателната му отговорност по чл. 343б, ал. 1 НК, е неотносимо към издаването и законосъобразността на заповедта по чл. 171, т. 1, б. " б" ЗДвП. Налагането на принудителна мярка само по себе си не представлява налагане на административнонаказателна санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН, поради което не може да се приеме, че за едно нарушение се налагат две наказания. Оплакването, че не е допустимо налагане на ПАМ за максимално предвидения от законодателя срок, в случай че предвидения срок на наказанието е по-малък, също е неоснователно. Целта на тази мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание. Именно затова тя се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца". При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на предвидения в закона срок, принудителната мярка се счита за отпаднала. Въз основа на събраните по делото доказателства и след като е изложил мотиви относно законосъобразността на ЗПАМ, АССГ е постановил решение, което не страда от посочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените по-горе съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение