Решение № 489 от 3.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2409/2011 г.

Решение № 489 от 3.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2409/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Петков На основание чл. 420, ал. 1, във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК и чл. 425, ал. 1, т. 2 от НПК, във ВКС на РБ е постъпило искане на главния прокурор на РБ, за отмяна по реда на възобновяването, на присъда от 5.07.2011 г., постановена по НОХД № 449/2011 г. по описа на Районен съд - гр. Лом.. В искането се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт, в частта му, с която по реда на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, е сторено групиране на наложени на осъдения Р. К. А. наказания, е постановен в нарушение на материалния закон. Претендира се възобновяване на НОХД № 449/2011 г. по описа на Районен съд - гр. Лом, отмяна на постановената присъда в посочената в искането част и прекратяване на производството в тази част. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденото лице Р. К. А. не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Върховният касационен съд, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на главния прокурор на РБ за отмяна по реда на възобновяването, е процесуално допустимо, тъй като съдебния акт чиято отмяна се иска по реда на възобновяването, е влязъл в законна сила на 20.07.2011 г., не е проверен по касационен ред, а искането е постъпило във ВКС на РБ - на 7.09.2011 г., т. е. в законоустановения в разпоредбата на чл. 421, ал. 1 от НПК срок. Разгледано по същество, искането е и основателно. Това е така поради следните съображения: С присъда от 5.07.2011 г., постановена по НОХД № 449/2011 г. по описа на Районен съд - гр. Лом, осъденият Р. К. А. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 354в, ал. 1 от НК, като при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК, му е било наложено наказание "пробация" с пробационни мерки "задължителна регистрация по настоящ адрес" с явяване пред пробационен служител два пъти седмично и "задължителни периодични срещи с пробационен служител", за срок от осем месеца, като делото е било разгледано по реда на глава 27-ма от НПК. Със същата присъда, на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, е било извършено групиране на наложени на осъдения А. наказания с присъди по НОХД № 530/2010 г. и по НОХД № 449/2011 г. и двете по описа на Районен съд - гр. Лом, като му е било наложено най - тежкото от тях - "пробация" с пробационни мерки "задължителна регистрация по настоящ адрес" с явяване пред пробационен служител два пъти седмично и "задължителни периодични срещи с пробационен служител", за срок от осем месеца, а основание чл. 25, ал. 2 от НК е била приспадната изтърпяната част от определеното за изтърпяване общо наказание. Присъдата не е била обжалвана, респективно протестирана. С атакувания по реда на възобновяването съдебен акт, в нарушение на материалния закон, районния съд е извършил групиране на наказанията наложени на осъденото лице. Това е така защото, видно от материалите по делото, в частност, справката за съдимост на А. се установява, че извършените от последния престъпления предмет на производствата по НОХД № 530/2010 г. и по НОХД № 449/2011 г. и двете по описа на Районен съд - гр. Лом, не се намират по между си в отношение на реална съвкупност, тъй като престъпното деяние по НОХД № 449/2011 г. е извършено след влизане в сила на присъдата постановена по НОХД № 530/2010 г. В настоящият случай, материалноправната незаконосъобразност на атакувания по реда на възобновяването в посочената част съдебен акт, се изразява в извършеното от районния съд групиране, въпреки липсата на законова възможност за приложението на хипотезата на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, респективно и тази на чл. 25, ал. 2 от НК. Определянето на едно общо най - тежко наказание измежду наложените със съответните съдебни актове по горепосочените наказателни дела от общ характер и последвалото приспадане на търпяната част от наказанието наложено на осъдения А. по НОХД № 530/2010 г., по същество е довело до неоправдано смекчаване на правното положение на осъденото лице. Следователно, при постановяване на атакувания съдебен акт, в частта, касаеща определеното на осъдения А. общо най - тежко наказание измежду тези наложени му по НОХД № 530/2010 г. и по НОХД № 449/2011 г. и двете по описа на Районен съд - гр. Лом, както и приложението на разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от НК, е нарушен материалният закон, обстоятелство, което обуславя отмяната й в тази й част по реда на възобновяването и прекратяване на съдебното производство по делото. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че искането на главния прокурор на РБ следва да бъде уважено, като бъде отменен съдебния акт в атакуваната му част, по реда на възобновяването, а съдебното производство по делото в тази му част, прекратено. Воден от горното, и на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение