Решение № 307 от 9.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1493/2011 г.

Решение № 307 от 9.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1493/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е образувано по искането на осъдения В. А. И. за възобновяване на внохд № 18/2011 г. на Разградски окръжен съд, като се измени потвърдената по него присъда от 16.12.2011 г. по нохд № 898/2010 г. на Разградски районен съд, и наложеното наказание "пробация" се замени с глоба, или лишаване от свобода, изпълнението на което се отложи за определен срок. В искането осъдения И. намира наложеното му с присъдата наказание "пробация" за несправедливо. По делото е установено, че е с чисто съдебно минало, участието в кражбата е случайно, касае се за недовършен опит с ниска стойност на предмета на посегателство. Иска се то да бъде заменено с глоба, или с условно наказание лишаване от свобода. Производството е проведено по реда на чл. 426, вр. с чл. 353, ал. 3 НПК. Призовката е изпратена от адрес Германия /изписан на плика, с който е изпратено искането до съда/, във върнатата обратната разписка е отбелязано, че адресът е непълен и не може да му бъде връчена и затова осъдения не е уведомен за съдебното заседание. На известния по делото адрес не е намерен и по данни на кмета на селото се намира в чужбина със семейството си и близките му нямат връзка с него. Заключението на прокурора е за неоснователност на искането ВКС на РБ за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 16.12.2011 г. по нохд № 898/2010 г., Разградски районен съд е признал подсъдимия В. А. И. за виновен в извършено престъпление по чл. 194 ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 18, ал. 1 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК е осъден на "пробация" със задължителните пробационни мерки, с минималния продължителен срок. С присъдата е осъдено още едно лице като съизвършител. Въззивната инстанция по жалба на другия подсъдим и служебния защитник на И. е потвърдила присъдата и е влязла в сила. Искането на осъдения И. е процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 421, ал. 3 НПК и разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: С решението си въззивното инстанция е изложили убедителни съображения, защо деянието извършено от осъдения И. не може да бъде преквалифицирано в по-леко наказуемо престъпление по чл. 194, ал. 3 и евентуално по чл. 197, т. 2 НК. Деянието е извършено в съучастие, като съизвършител, с другия осъден. Останало е недовършено по независещи от тях причини-заловени са от органите на полицията на местопрестъплението, когато изнасяли предмета на престъплението от сградата. Осъдения И. е осъждан за престъпление от общ характер, макар и реабилитиран по право. При установените факти квалификацията на деянието по чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 18, ал. 1 НК е законосъобразна. Наказанието е определено при наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. По този престъпен състав не е предвиден специален минимум на наказанието лишаване от свобода. Затова е заменено съгласно чл. 55, ал. 2, б. "б" с наказание "пробация", във възможно най-благоприятния вариант за него-само двете задължителни пробационни мерки и то в минимално предвидения в закона срок. Наказанието "глоба" в случая е неприложимо, а лишаването от свобода, макар и условно е по-тежко наказание, което би отежнило наказателно правното му положение, което е недопустимо съдът да наложи по жалба /искане/ на подсъдимото лице. Не е налице основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК за възобновяване на делото и изменение на присъдата. По изложени съображения и на основание чл. 424, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н. о.,