Решение № 15956 от 22.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13153/2016 г.

Решение № 15956 от 22.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13153/2016 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Б. Н., чрез процесуалния й представител адвокат Е. Й., срещу решение № 185/30.09.2016 г. по адм. дело № 406/2015 г. на Административен съд-К., с което е отхвърлена жалбата й против уведомително писмо изх. № 02-100-6500/4144/29.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/. Наведени са доводи за неправилност на решението поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон. По подробно изложените в касационната жалба съображения се претендира отмяната на атакувания съдебен акт и постановяване на друг такъв по съществото на спора, с който да се уважи жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, както и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С решение № 185/30.09.2016 г., постановено по адм. дело № 406/2015 г. на Административен съд-К. е отхвърлена жалбата на Д. Н., подадена срещу уведомително писмо изх. № 02-100-6500/4144/29.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което е отказано изцяло финансово подпомагане по СЕПП в размер на 15 394,03 лв; по НР1 в размер на 12 870,14 лв, по СПП е оторизирана сума в размер на 3 967,07 лв, а е отказана 19,93 лв и са наложени санкции за бъдещ период в размер на 6 410,42 лв по СЕПП и 5 359,41 лв по НР1. По същество административният съд е приел, че атакуваният пред него акт е издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия и в предвидената в чл. 59 АПК форма, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон. За изясняване на релевантните за спора факти е допусната съдебно-техническа експертиза, приета от съда като обективно и компетентно дадена. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е отчел, че жалбоподателката не е участвала в административното производство по приемане на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" и не е упражнила правото си да подаде възражение срещу обхвата на слоя, нито е подала жалба срещу заповед № РД 46-287/6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните за одобряване на окончателния специализиран слой, при което последната е влязла в сила по отношение на нея, давайки основание за постановения отказ по СЕПП, НР1 и СПП за имотите заявени за подпомагане по тези мерки, попадащи извън допустимия за подпомагане слой. По отношение на констатираните застъпвания съдът е приел, че процедурата е спазена и административният орган правилно е приложил разпоредбите на чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП и чл. 12, т. 4 от Наредба № 11/3.04.2008 г. Постановеното решение е правилно. Съдебният състав е проверил размера на констатираните при административните проверки, недопустими за подпомагане площи, като направените в тази връзка изводи кореспондират изцяло с данните от приобщените по делото доказателства. В тази връзка правилно е съобразен сложния фактически състав на производството във връзка с подпомагане на земеделските производители и различните административни органи, които участват в него. Според чл. 33, ал. 2 ЗПЗП министърът на земеделието и храните организира създаването и актуализирането на цифрова ортофото карта за територията на страната. А съгласно чл. 33а, ал. 1 от същия закон (в приложимата редакция) министерството създава в системата за идентификация на земеделските парцели специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", включващ тези площи в рамките на всеки физически блок, въз основа на критериите в Наредба № 5/10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища (отм.). Става въпрос за самостоятелно производство, което се развива извън държавния фонд и е уредено на подзаконово ниво с Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. В нейния чл. 16в, ал. 3 /в приложимата редакция/ специално е предвидена възможността на земеделските стопани да подават предложения и възражения до министъра на земеделието и храните по одобрен образец - чрез автоматично генериране от интернет страницата на ДФЗ, за включване или невключване на определени физически блокове или части от тях в специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане". При подаване на предложения и възражения земеделските стопани сами или със съдействието на служител от общинската служба по земеделие посочват идентификаторите на парцели на земеделските стопанства, които желаят да бъдат включени в предложението или възражението. Изпълнението на наредбата е обезпечено с издадената от МЗХ заповед № РД 09-807/5.12.2014 г., в чиято точка II е разпоредено публикуването й, и едновременно с това, публикуване на съобщение до кандидатите, които като се запознаят с актуализирания специализиран слой за кампания 2014 г., могат да подадат възражения срещу конкретни части от него. Това в пълна степен е важало за жалбоподателката, доколкото при извършените автоматични проверки на въведените данни при последното стартиране на 15.05.2015 г. е установена излизаща площ за 2 броя БЗС. З. се е запознала с протокола, видно от положения от нея подпис, при което е известена, че още при подаване на заявлението съществени части от парцелите, излизат извън допустимия слой, изготвен за 2013 г. и послужил при подаването на заявления за подпомагане през 2014 г. Поради това е било необходимо да изясни несъответствията, като подаде възражение по чл. 16в, ал. 3 от Наредбата, от което право Д. Н. не се е възползвала. Със заповед № РД 46-287/6.03.2015 г. министърът е одобрил окончателния специализиран слой на площите, допустими за подпомагане за кампания 2014 г., но Н. не я е оспорила, поради което и административният орган е бил длъжен да се съобрази с този влязъл в сила административен акт. Със заповедта се засягат права на съответните производители, свързани със заявените за подпомагане от тях земеделски земи, които попадат или не в одобрения окончателен специализиран слой. Съгласно чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105/2006 г. /в приложимата редакция/ именно въз основа одобрения от министъра на земеделието и храните, специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", разплащателната агенция извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година. Видно от разпоредбата РА действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година ако парцелът на съответното лице не е включен в заповедта по чл. 16г, ал. 4 от Наредбата. Така, при липсата на спор по делото, че заповед № РД 46-287/6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните не е обжалвана от Д. Н. в законоустановения 14-дневен срок, респективно е влязла в сила в частта отнасяща се до заявените от нея имоти, РА е обвързана от постановеното в този акт. Неоснователно е твърдението, че жалбоподателката не е била уведомена за издадената от министъра заповед, тъй като същата е била публикувана на интернет страниците на МЗХ и на ДФЗ и тя е могла да се запознае със съдържанието й. Неоснователно е и твърдението в касационната жалба, че ортофото картата не е актуална и следва да бъде изключена от доказателствата по делото. Видно от събраните доказателства и заключението на вещото лице за кампания 2014 г. МЗХ не разполага с актуална цифрова ортофото карта на заявените от Д. Н. парцели. Поради това актуализацията на специализирания слой е извършена чрез теренни проверки като протоколите са приложени по делото. Теренните проверки се извършват на база заповед на министъра на земеделието и храните като резултатите от тях се отразяват в контролни доклади, служещи за обновяване на информацията в СИЗП. Теренните проверки не са проверки на място и при тях не се уведомява земеделският производител за извършването им. В случая размерът на недопустимата площ е определен въз основа на административна проверка по данните в ИСАК и СИЗП, а не на извършена проверка на място, каквато съгласно чл. 30 от Регламент 1122/2009 г. /отм., действащ за кампания 2014 г./ се прави на случаен принцип /метод на риск-анализ/ само на 5 % от подадените заявления за подпомагане, в кръга на която извадка жалбоподателят не е попаднал. Съгласно чл. 28, ал. 2 от Регламента данните за наличието на нередности, получени в резултат от провеждането на кръстосани проверки могат да бъдат следвани от всякаква друга подходяща административна процедура и, ако това е целесъобразно, от проверка на място. Разпоредбата урежда правна възможност, а не задължение на административния орган при констатирани нередности в резултат кръстосаните проверки, да проведе други административни проверки и ако това е целесъобразно - проверка на място, а оттам и обстоятелството, че такава проверка не е извършена, не сочи на закононарушение. Наред с горното, при извършените кръстосани проверки на заявлението е констатирано застъпване, за отстраняване на което е създаден национален правен ред. В тази връзка на земеделския стопанин е изпратено писмо изх. № 02-100-6500/3796/8.08.2014 г., с което са изискани доказателства за налично правно основание за ползване на площите по смисъла на чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5/2009 г. В законоустановения срок Н. е представила доказателства - договори за наем за част от имотите, а за други се е отказала. След решаване на застъпванията въз основа на представените документи за ползване и двамата кандидати са били санкционирани съгласно правилото на чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5 /в приложимата редакция/, че когато за една и съща площ, за която е установено застъпване, са предоставени документи по чл. 2а, ал. 2, доказващи правото на ползване от двама или повече от кандидатите, и когато никой от кандидатите не е предоставил такива документи, Разплащателната агенция им налага санкции съгласно чл. 19 от Д. Р. (ЕС) № 640/2014, след прилагане на процедурата за съпоставяне на заявена и допустима площ във физическия блок, когато общата допустима за подпомагане площ на физическия блок е по-малка от общата площ на заявените блокове на земеделските стопанства, отказва изплащането на субсидии за застъпената площ на всички кандидати. За имотите, за които Н. се е отказала е приложена разпоредбата на чл. 17, ал. 8 от Наредбата. От данните по делото се установява, че е спазена процедурата по Наредба № 5/2009 г. в приложимата редакция, в т. ч. като са извършени проверките, визирани от чл. 17 от Наредбата, необходими в случаите на констатирани при кръстосани проверки на заявленията за подпомагане на отделните бенефициенти, застъпвания, и представени от последните, по повод изпратените им уведомителни писма за площи, заявени от повече от един кандидат документи, удостоверяващи правото им на ползване върху заявените земеделски земи. Поради това правилно първоинстанционният съд е приел, че са спазени разпоредбите на Наредба № 5/2009 г. и на основание чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП и чл. 12, т. 4 от Наредба № 11/3.04.2008 г. от ДФЗ е отказана финансова помощ за площта, за която не са предоставени документи по чл. 2а, ал. 2 от Наредбата или са представени и от друг кандидат, участващ в застъпването. Неоснователен се явява наведеният с касационната жалба довод относно обстоятелството, че Административен съд-К. не е взел предвид неотчетена допусната грешка при очертаването на БЗС от друг земеделски производител - С. П.. Видно от процесното решение, административният съд е обсъдил относимите писмените доказателства по предприетите действия от страна на П. по корекция на заявлението й, като правилно е посочил, че след редакцията на заявлението при извършените автоматични проверки резултатът е идентичен с първоначалния, с което ДФЗ се е съобразил при издаването на уведомителното писмо. Не намира основание и оплакването на касатора за необоснованост на съдебното решение. Съдът е установил вярно фактите по спора, съпоставил ги е с приложимото материално право, при което извел правилни правни изводи. Още при подаване на общото заявление за подпомагане, Д. Н. е бил уведомена, че заявени от нея БЗС излизат извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", но независимо от това, тя не е направила изменение на заявлението си, нито се е възползвала от възможността да обжалва заповедта на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. По изложените съображения съдът приема, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора разноски на касатора не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение