Решение № 15019 от 28.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14087/2011 г.

Решение № 15019 от 28.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14087/2011 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по жалба на Кънчо Петков Бонев от гр. Варна, като представляващ "Обединено гражданско сдружение - Варна" (ОГСВ) и в качеството му на физическо лице, против мълчалив отказ на Висшия съдебен съвет (ВСС, Съвета) по негово заявление за достъп до обществена информация рег. индекс (вх. №) 94-00-314/16.09.2011 г. на ВСС. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по жалбата, Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), установи следното: Със заявление вх. № 94-00-314/16.09.2011 г. на ВСС, Бонев, действащ като представляващ ОГСВ и като физическо лице, е поискал от Съвета и в частност от председателя на Постоянната комисия "Професионална етика и превенция на корупцията" (ПКПЕПК, Комисията), на основание на ЗДОИ, да получи информация по няколко въпроса, формулирани и редактирани в 4 точки: т. 1) Какви решения е взела комисията по протокол № 19 за 5.2011 г. и кой е извършил проверката? 2) Счита ли, че изводите, които прави Ап. прок. Големанова в нейно писмо № 725/28.06.2011 г. са обосновани и подкрепени с фактически материал (наличен)? 3) Твърдението на съдията от Адм. съд Варна по а. д. 4178/2010 г. е оспорено във ВАС с касационна жалба и добива друг смисъл, ако се приложи решение № 118/25.01.2011 г. по а. д. № 3668/2010 г. на АС - Варна по адм. д. 3668/2010 г., с което пр. Андонов бе осъден за същия казус, без да представи Заповед № 593/01.10.2010 г. или подобна. Този факт случаен ли е?; 4) Защо ап. пр. Големанова не е приложила Касац. жалба на Ст. Андонов до ВАС с № 4496/07 от 9.02.2011 г. по а. д. № 3668/2010 г., според когото не е нужна Заповед? Заповед № 593/2010 г. се появи след моя Молба от 11.02.11 г. по адм. д. № 4178/2010 г. Бонев е поискал да получи копия от относимите документи по пощата. Към заявлението, са приложени 22 л. копия на документи, относими според него, към искането му и касаещи други казуси свързани с негови и на други лица искания за достъп до обществена информация и актове на Окръжна и апелативна прокуратури и Административен съд Варна (АСВн) по тях. На заявлението е отговорено от ВСС с писмо изх. № 94-00-314/25.10.2011 г., подписано от председателя на ПКПЕПК, с което на жалбоподателя са изпратени копия от извлечение от протокол № 19/30.05.2011 г. по т. 39 от заседание на Комисията и писмо с рег. № 725/2011 г. от 8.06.2011 г. (вх. № 94-00-314/1.07.2011 г. на ВСС) на административния ръководител - апелативен прокурор на Апелативна прокуратура - гр. Варна. Видно от съдържанието на изпратените материали, решението на ПКПЕПК по т. 19, касае запитването на Бонев по друг негов сигнал (вх. № 94-00-314/2011), за неправомерни действия на прокурор от ОП - Варна. Сигналът на Бонев е изпратен на административния ръководител - апелативен прокурор на Апелативна прокуратура - гр. Варна, за проверка и отговор на Комисията и жалбоподателя в месечен срок. Видно от писмо с рег. № 725/2011 г. от 8.06.2011 г. на административния ръководител - апелативен прокурор на Апелативна прокуратура - гр. Варна, проверката е извършена и изводът на апелативния прокурор е за липса на данни, подкрепящи твърдяното от Бонев в сигнала му до ВСС. По поставените в т. 2, 3 и 4 от заявление вх. № 94-00-314/16.09.2011 г. на ВСС, не е даден отговор. При така установеното от фактическа страна, жалбата на Бонев се явява неоснователна. Бонев обжалва "мълчалив отказ" на ВСС по подаденото негово заявление за достъп до обществена информация. Видно от приложените доказателства, такъв не е налице. ВСС е отговорил с писмо изх. № 94-00-314/25.10.2011 г., удовлетворявайки част от искането за достъп до информация и мълчаливо отказвайки достъпът до друга искана част. Недоволен от мълчаливия отказ на ВСС, за предоставяне на част от исканата информация, Бонев го обжалва. Счита същия за незаконосъобразен. Моли отмяната му. Разноски по делото не претендира. Ответната страна - ВСС, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна. Безспорно по делото е, че на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), "гражданите и юридическите лица имат право на информация за работата на съдебната власт". Тази норма прави органите на съдебната власт, вкл. и ВСС, "задължени субекти" по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1, пр. 1 от ЗДОИ. Тяхното задължение за предоставяне на достъп до информация се отнася обаче само до тази информация, която по смисъла на чл. 2, ал. 1 от с. з. е обществена такава - "свързаната с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти". В случая, в т. 1 от заявлението на Бонев действително се иска обществена информация. Налице са данни, че същият е подал сигнал за съществуването на извършени от орган на съдебната власт нарушения до ВСС. Безспорно, от реакцията на ВСС и в частност - неговата ПКПЕПК, Бонев може да си направи извод за дейността на ВСС като задължен субект по смисъла на ЗДОИ. Видно от приложения към делото отговор на Бонев, нему е предоставена цялата искана от него обществена информация, под формата на копия от извлечение от протокол № 19/30.05.2011 г. по т. 39 от заседание на комисията и писмо с изх. № 94-00-314/25.10.2011 г. на административния ръководител - апелативен прокурор на Апелативна прокуратура - гр. Варна. От тях е видно също, че ПКПЕПК е реагирала адекватно на сигнала и е възложила извършването на проверка на по-горния на набедения в извършване на нарушения, прокурор. Последният от своя страна е извършил разпоредената му проверка и е изложил извода си, че данни подкрепящи твърдяното от Бонев в сигнала му до ВСС, липсват. С това, обществената информация, искана от Бонев в т. 1 от заявлението му, му е предоставена изцяло. Информацията, искана от Бонев в т. 2 - 4 от заявлението му до ВСС, не е обществена по своето съдържание. От формулираните точки е видно, че Бонев иска от ВСС да направи оценка на процесуалните действия на апелативния прокурор на Апелативна прокуратура - Варна по конкретни производства и такава на съдиите - докладчици по а. д. № 4178/2010 г. и а. д. 3668/2010 г. по описа на Административен съд Варна. Това е недопустимо да се извърши по реда на ЗДОИ. Целесъобразността и законосъобразността на процесуалните действия на отделните магистрати, извършени от тях в качеството им на органи на Съдебната власт, подлежат само на инстанционен контрол. Единствено по-горният орган или инстанция, имат процесуалното право да преценяват тези действия и да дадат оценката си за тях. ВСС, въпреки, че е висшия административен орган на Съдебната власт, не притежава правомощия по закон, да проверява и оценява правилността на действията на магистратите по конкретни случаи и проверки. В тази си дейност, те са подчинени на закона и на собствената си преценка на събраните доказателства. При искане за предоставяне на информация, която не е обществена, за административния орган не съществува съответното задължение за предоставянето й. Това означава, че непредоставянето й, не съставлява индивидуален административен акт, произнесен под формата на мълчалив отказ, поради което той не подлежи и на съдебен контрол. Жалбата в тази й част - касаеща мълчаливия отказ да се предостави исканата с т. 2 - 4 от заявлението информация, е недопустимо и като такава следва да се остави без разглеждане, а производството по делото се прекрати. По изложените съображения, жалбата на Бонев се явява неоснователна и недопустима. Тя следва да се отхвърли и остави без разглеждане в съответните части, поради което и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ВАС