Решение № 12606 от 12.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1422/2012 г.

Решение № 12606 от 12.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1422/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Министерство на правосъдието - София срещу решение № 5718 от 13.12.2011 г., постановено по адм. д. № 7354/2011 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е частично е уважена исковата му молба за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Поддържат се доводи за необоснованост на решението, като постановено в разрез със събраните по делото доказателства, което го прави и незаконосъобразно. Твърди се, за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон при постановяването му и нарушение на материалния закон. Ответната страна - Иван Джиговски, оспорва касационната жалба и счита постановеното решение за правилно. Участвалият по делото прокурор на Върховната административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира същата за допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд - София-град е образувано по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по искова молба на Джиговски против МП за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени в размер на 2 500 лева вследствие на претърпени стрес и унижение от незаконосъобразното му уволнение от заеманата длъжност и влошаване на здравословното му състояние. С писмена молба е уточнил че се касае до стресова ситуация критична за състоянието му с оглед факта, че е бил диабетик с установено заболяване. Първоинстанционния съд е уважил иска до размер на 1000 лева, като се се мотивирал с факта че действително той е бил притеснен от факта на уволнението, повишило се е кръвното му налягане и захарта, не е бил в кондиция и се е наложило да ползва отпуск по болест. Приел е още, че това е доказано от гласните и писмените доказателства събрани по делото и затова е счел, че иска е доказана частично. Решението е валидно, правилно и обосновано. От установената по делото фактическа обстановка в хода на съдебното производство касатора е доказал по безспорен и категоричен начин претендираните от него неимуществени вреди -респективно наличието на пряка и непосредствена връзка между тях и отменения административен акт. Обосновано съдът е направил извод за основателност на исковата молба, като правните му изводи се споделят изцяло от касационната инстанция и не се нуждаят от допълване. Съдът е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ се е много подробно фактически и правно обосновал. В случая ищецът е претендирал неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконосъобразно уволнение, отменено по съдебен ред, които не произтичат само от влошено здравословно състояние. Ищецът твърди, че е преживял тежко получената най-ниска оценка, последвалото уволнение на това основание, изживявал е притеснения и неудобство, изпадал е в моментни здравословни неразположения, чувствал се е унижен и злепоставен поради факта, че не е могъл да намери работа, което неминуемо се е отразило на общото му здравословно състояние, видно от приложените болнични листове и предвид на съществуващите отпреди хронични заболявания. Тези показания са установени чрез свидетелски показания и представените болнични листове. В същото време съдът е приел, че драстични промени в здравословното състояние на лицето не са настъпили. Поради това именно обстоятелството, че не е назначена съдебно-медицинска експертиза, която да установи причинно-следствената връзка между влошеното здравословно състояние и неправомерните актове на административния орган, не е довело до неизясненост на фактическата обстановка и необоснованост на правния извод за частична основателност на претенцията, доказана в размера, който е приел съда - 1000 лева. Неоснователен е доводът относно присъждане на дължимата лихва. Такава е поискана още в първоначалната искова молба и правилно съдът е присъдил такава. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие по административна дейност, отменени по съответен ред, вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая ищецът по делото се е справил с доказателствената тежест по закон и е установил наличието на всички елементи от състава за претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ и законосъобразно предявения иск е уважен частично. С оглед на изложеното процесното решение е правилно и не са налице касационни основания от претендираните с жалбата по чл. 209 от АПК и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното атакуваното решение като правилно, законосъобразно и надлежно обосновано следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,