Решение № 6879 от 8.7.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 209 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от П. Запрянов от [населено място], чрез адв. Бойчев, против Решение 670/10.01.2022 г., постановено по адм. д. 1055/2021 г. по описа на Административен съд Хасково /АС-Хасково/, с което е отхвърлен предявения от П. Запрянов, против Община Несебър, иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 2,00 лева, представляваща заплатена такса за достъп до обществена информация, причинени от обявена за нищожна с Решение 620/23.04.2021 г. по адм. д. 2646/20 г. на Административен съд - Бургас /АС-Бургас/ разпоредба на чл. 119 от Наредба 11 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Несебър, като недоказан и неоснователен. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяната му и присъждане на разноски. В представени писмени бележки от 19.04.2022 г. поддържа жалбата. Ответникът Община Несебър, представляван от кмета на общината, оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор от 07.02.2022 г. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена от страна по делото, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, който е неблагоприятен за касатора. Разгледана по същество е основателна. Съдът е приел за установено, че ищецът е поискал достъп до обществена информация от кмета на Община Несебър, което е направил по електронна поща. В заявлението си е поискал информацията да му бъде съобщена по електронен път и на хартиен носител. Установено е, че на 12.12.20 г. заявителят е платил такса в полза на общината в размер на 2 лева на основание чл. 119, т. 6 от Наредба 11 за ОАМТЦУТОН Несебър. Установено е така, че по жалба на ищеца с влязло в сила съдебно решение 620/23.04.2021 г. по адм. д. 2646/20 г. на Административен съд - Бургас разпоредбата на чл. 119 от горепосочената наредба е обявена за нищожна. При така установената фактическа обстановка, съдът е посочил, че в конкретния случай, не са налице две от предпоставките за ангажиране на имуществената отговорност на Община Несебър, а именно вреда и пряка причинна връзка между нея и прогласената за нищожна разпоредба от наредбата. За да достигне до този извод, съдът е приел, че ищецът е внесъл сумата от 2 лева като такса в полза на Община Несебър, без такава да му е поискана, както и че съгласно чл. 20, ал. 1 ЗДОИ достъпът до обществена информация е безплатен, а съгласно ал. 2 на същия член разходите по предоставянето ѝ се заплащат по нормативи, определени от министъра на финансите, а така също, че съгласно чл. 34, ал. 1 от същия закон с решението, с което е предоставен достъп до поисканата информация, се определят и разходите по предоставянето на достъп до исканата обществена информация. Съдът е установил, че с решението, с което на заявителя е предоставен достъп до поисканата от него информация, не са му определени разходи за заплащане на достъпа. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав, след като изпълни задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК преценява обжалваното решение като недопустимо. Въз основа на установеното от административния съд, което се подкрепя от събраните по делото доказателства, следва изводът, че платената от заявителя такса, е платена без основание. С платената такса имуществото на ищеца е намаляло, но редът за възстановяването му до размера на заплатената такса, е връщането ѝ от получилия я без основание. Редът за това е чрез поискването ѝ обратно, по аргумент от чл. 55 от Закона за задълженията и договорите, както и по аналогията с чл. 4б от Закона за държавните такси. При липсата на проведена подобна процедура от ищеца, която да е завършила с негативен за него резултат, искът му за обезщетяване на имуществена вреда в този размер и на това фактическо основание, е недопустим. По тези съображения, решението на административния съд следва да се обезсили, а вместо това да се върне исковата молба на ищеца и да се прекрати образуваното по нея съдебно производство. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 3 и чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,