Решение № 1506 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 195/2016 г.

Решение № 1506 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 195/2016 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Т.-БГ" ЕООД моли да бъде отменено решение № 6035/13.10.2015 г. по адм. д. № 10173/2013 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против РА № 2171300082/23.04.2013 г. на ТД на НАП-С. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-С. по съображения в писмени бележки моли решението като правилни да бъдат оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледани по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 2171300082/23.04.2013 г. на ТД на НАП-С., с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо 1 154 915,44 с лихви за м. 11 - 12.2010 г., м. 1 - 5.2011 г. по фактури на "Г." ЕООД, "Д. ММ" ЕООД, "Б. БГ" ЕООД, "К. у. в." ЕООД, "Г." ЕООД, "А." ЕООД, "Б. п. М" ЕООД и "К. тим Б." ЕООД на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 6 от ЗДДС, тъй като фактурираните доставки на месо и месни разфасовки не са осъществени. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне задълженията на ревизираното лице в РА. Съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя, които се повтарят и в касационната жалба, и е достигнал до правилни изводи за тяхната неоснователност, които се възприемат напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Законосъобразно съдът е приел, че не е доказано осъществяване на доставките по спорните фактури на доставчиците. Представените търговски документи имат съдържание на приемо-предавателни протоколи, но не се подписани за получател и не установяват индивидуализиране на стоките и приемо-предаването им от доставчиците на ревизираното лице, както правилно е приел административният съд. Съдът е обсъдил подробно доказателствената стойност на представените справки от наемодателите на складове, неподписани от съставител, за валидността на които и данните в тях не са представени доказателства след откритото производството по оспорването им. Доводът на касатора, че следвало по данните в тях да се приеме, че доставките са осъществени е неоснователен. В договорите със "Ф. с." ЕООД е предвидено съставяне на складови разписки при доставяне на стоки на влог в наетата от ревизираното лице площ от склада, каквито не са представени. В писмените си обяснения складодържателите са обяснили, че не се води отчетност на стоките на наемателя - касатор, а това е негова дейност. При тези обяснения представените неподписани от съставител справки, съставени от името на складодържателите, правилно са преценени от съда като негодни да установят приемо-предаване на стоките по спорните фактури. Правилен е изводът на съда, че счетоводното отразяване на фактурите и данните за плащане по тях не са достатъчни, за да установят осъществяване на спорните доставки при липса на доказателства по чл. 24, ал. 2 от ЗЗД за индивидуализиране и предаване на стоките на получателя - ревизираното лице. Съдът е обсъдил относимата практика на СЕС и правилно е основал изводите си на трайната практика на СЕО и СЕС, че за да възникне право на приспадане на данъчен кредит е необходимо да е налице осъществена доставка от доставчика, издал фактурата. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото е основателно по чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК в размер 12 994,75 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,