Решение № 10488 от 28.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6237/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на Джиосайкъл България ЕООД, ЕИК 106597230 със седалище и адрес на управление: [населено място], общ. Враца област Враца, ж.к. Площадката на "ХОЛСИМ БЪЛГАРИЯ" АД и съдебен адрес: гр. София, [улица], подадена чрез пълномощника му юрк. Томешкова, против Решение 643/04.04.2025 г. на Административен съд (АС) Враца, постановено по административно дело 703/2024 г.

С твърдения за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението на АС-Враца поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост, жалбоподателят претендира неговата отмяна и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се уважи исковата му претенция, както и присъждане на разноски. В открито съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юрк. Томешкова и от адв. Терзиева. Страната представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Ответникът по касационната жалба Върховният административен съд (ВАС) оспорва същата чрез пълномощника си юрк. Ковачева по съображения, подробно изложени в писмен отговор и в писмена защита. Иска да бъде оставено в сила оспореното първоинстанционно решение, както и присъждане на сторените разноски, посочени в списъка по чл. 80 ГПК.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

ВАС в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна.

Оспореното първоинстанционно решение е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Правилно АС приема, че искът е допустим като предявен от активно легитимирана страна срещу надлежен пасивно легитимиран ответник. Претенцията на ищеца в подадената от него искова молба е да бъде ангажирана отговорността на ответника ВАС за причинените му имуществени вреди в общ размер 986 874.64 лв. със законната лихва до изплащането на посочената сума в резултат от правораздавателната дейност на съда при постановяване на Решение 17161/16.12.2019 г. по адм. дело 4579/2019 г., при която е допуснато достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз (ЕС). Ищецът твърди нарушение на чл. 168 от Директивата ДДС и на практиката на СЕС по тълкуването му, вкл. Определение по дело С-314/17.

За да отхвърли иска с правно основание чл. 4 пар. 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) във вр. с чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ като неоснователен, съдът излага мотиви за това, че при постановяването на съдебното решение по дело 4579/2019 г. по описа на ВАС не е допуснато съществено нарушение на принципите или конкретна правна норма от правото на ЕС, както и че съдебното решение не противоречи на установената съдебна практика на Съда на Европейския съюз (СЕС). С това обосновава извод, че не е доказан един от кумулативно определените от СЕС в неговите решения елементи за ангажиране отговорността на ответника за претендираните от ищеца имуществени вреди.

Така постановеното решение е правилно. Неоснователен е доводът на касатора за това, че изложените от съда мотиви са непълни и неясни. Не се сочат в касационната жалба други съществени нарушения на съдопроизводствените правила като отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. второ АПК.

Съдът е установил фактите, по които страните не спорят, и те са следните:

1. Ищецът е търговско дружество, основано на 08.08.2005 г. и първоначално регистрирано като Екорек България ЕООД. На 26.11.2015 г. името на дружеството е променено на Джиосайкъл България ЕООД по решение на едноличния собственик на капитала. Промяната е вписана в Търговския регистър на 08.12.2015 г. Дружеството е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗДДС.

1. След проведени ревизии са издадени от органите по приходите при ТД на НАП Велико Търново следните ревизионни актове (РА):

• РА 06/1202831/07.03.2013 г., поправен с РА за поправка 1317081/10.06.2013 г., с който за данъчни периоди от 01.11.2011 г. до 31.07.2012 г. са установени допълнителни задължения за ДДС за получени доставки на стоки, посочени в Приложение 2 ЗДДС (отпадъчни гуми, месокостно брашно и люспи слънчоглед) и услуги по обработка на отпадъци, за които данъкът е изискуем от получателя, съгласно чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС. Установено е в хода на ревизията, че по процесните фактури, с изключение на една, ДДС неправилно е начислен от доставчиците, но е признато упражненото от получателя правото на данъчен кредит, вкл. в размер на 219.12 лв. по фактура 2071/21.05.2012 г. на обща стойност 757.60 лв., издадена от "АВТОГУМИ СЛИВЕН" ЕООД, в която е отбелязано, че ДДС се дължи от получателя на основание чл. 163а, ал.2 от ЗДДС.

При начисляването на ДДС на основание чл. 82, ал. 5 от ЗДДС не е признато правото на приспадане на данъка в същия размер с мотиви за това, че дружеството като получател по доставките не е издало протоколи на основание чл. 117, ал. 1, т. 1 ЗДДС и не е включило същите в дневниците си за продажбите и дневниците си за покупките, т. е. не е упражнило правото си на приспадане.

РА е потвърден с Решение 600/29.11.2013 г. на АС Велико Търново по адм. д. 626/2013 г., оставено в сила с Решение 15009/11.12.2014 г. на ВАС по адм. д. 1117/2014 г.

• РА 06/1102718/23.01.2012 г., поправен с РА за поправка 1206804/06.02.2012 г., с който са установени задължения за ДДС, произтичащи от начислен ДДС за данъчни периоди от месец март 2009 г. до месец юли 2011 г. вкл. във връзка с покупка на отпадъци (слънчогледови люспи, отпадъчни гуми) и услуги, свързани с отпадъци (подреждане на гуми в склад за алтернативни горива, пълнене, палетизиране и товарене на месокостно брашно) по фактури, издадени от 11 доставчици, за които данъкът е изискуем и дължим от получателя, съгласно изискванията на чл. 82, ал.5 ЗДДС във вр. с чл. 163а от ЗДДС.

РА е обжалван по съдебен ред в частта му, потвърдена с Решение 251/11.05.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Велико Търново и е потвърден в обжалваната му част с Решение 175/24.04.2013 г. на АС Велико Търново по адм. д. 561/2012 г., оставено в сила с Решение 3232/06.03.2014 г. по адм. д. 8184/2013 г. на ВАС.

Според решението на АС Велико Търново за тези доставки е установено, че ДДС неправилно е начислен от доставчиците, но е признато от приходните органи правото на приспадане на този данък. Във връзка с начисления на основание чл. 82, ал.5 във вр. с чл. 163а от ЗДДС данък обаче с РА не е признато правото на дружеството да приспадане същия в хипотезата на самоначисляване.

• РА Р-06-1302556-091-001/05.05.2015 г., с който за данъчни периоди м. 05, 06, 07, и 08/2013 г. е начислен ДДС и лихви по 17 бр. фактури, издадени от "ОЛИВА" АД за получени доставки на стоки "люспа", посочени в Приложение 2, за които данъкът е изискуем от получателя, съгласно чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС при сходни факти като установените в предходните две ревизии. РА е потвърден с Решение 442/12.11.2015 г. по адм. д. 569/2015 г. на АС-Велико Търново, оставено в сила с Решение 2592/01.03.2017 г. на ВАС по адм. д. 14300/2015 г. на ВАС.

• РА Р-06-1300552-091-001/04.05.2015 г., поправен с РА за поправка П-04000615091361-003-001/19.05.2015 г., с който в потвърдената му от решаващия орган част, са установени задължения за ДДС и лихви в резултат на начислен ДДС за д. п. месец ноември и м. декември 2012 г. на основание чл. 82, ал. 5 ЗДДС. РА е потвърден с Решение 434/09.11.2015 г. на АС Велико Търново по адм. д. 566/2015 г. Решението на АС е обжалвано от дружеството с касационна жалба, по която е образувано адм. д. 14596/2015 г. по описа на ВАС.

С Определение от 22.05.2015 г. касационният състав е отправил преюдициално запитване до СЕС, по което СЕС се е произнесъл с Определение от 23.11.2017 г. по дело С-314/2017 г. Според това определение принципите на данъчния неутралитет и ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да откаже на получателя по доставка правото да приспадне платения ДДС, когато за една и съща доставка ДДС е събран веднъж от доставчика, при положение че същият го е посочил във фактурата, която е издал, и втори път от получателя, в случай че националното законодателство не предвижда възможност за коригиране на данъка при наличието на РА.

По адм. д. 14596/2015 г. е постановено Решение 10118/25.07.2018 г. на ВАС, с което е отменено решението на АС Велико Търново и е отменен РА в оспорената му част. Позовавайки се на определението на СЕС по дело С-314/2017 г. и на други негови решения, ВАС приема, че при режима на самоначисляване данъчнозадлженото лице от една страна начислява, а от друга приспада начисления данък, така че резултатът за него е нулев.

1. Джиосайкъл България ЕООД твърди, че по първите три РА, потвърдени с влезли в сила съдебни решения, недължимо е събрана от него сума в общ размер 393 636.89 лв., представляваща начисления ДДС, както и лихви в размер на 53 660.80 лв., и подава искане за прихващане или възстановяване с вх. 15751/11.06.2018 г. на 393 636.89 лв. заедно с лихвите, изчислени към датата на подаване на искането, в общ размер 285 489.79 лв.

С Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) П-04000618116907-004-001/09.07.2018 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП Велико Търново, е постановен отказ за прихващане или възстановяване по така подаденото искане. Актът е обжалван по административен ред и е потвърден с Решение 188/01.10.2018 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика Велико Търново.

По оспорването от дружеството на АПВ по съдебен ред, е постановено Решение 72/28.02.2019 г. на АС Враца по адм. д. 594/2018 г., оставено в сила с Решение 17161/16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. 4579/2019 г., с което актът е потвърден.

В мотивите си ВАС посочва, че в случая не е изпълнено изискването на чл. 129, ал. 5, т. 1 ДОПК за възстановяване или прихващане на претендираните суми, тъй като не е налице влязъл в сила административен или съдебен акт, с който да е признато правото на дружеството да получи поисканите суми, а Определението на СЕС от 23.11.2017 г. по дело С-314/2017 г. не е такъв акт. Правилно според касационния състав първостепенният съд приема, че заявените за възстановяване суми не са недължимо платени, тъй като се дължат въз основа на влезлите в сила РА, а въпросът за законосъобразността на тези РА, потвърдени с влезли в сила съдебни решения, не може да бъде пререшаван в производство по реда на чл. 128-129 ДОПК. ВАС се позовава и на Решение на СЕС по дело С-234/04.

1. На 05.12.2024 г. Джиосайкъл България ЕООД подава до АС Враца искова молба, с която предявява обективно съединени искове за имуществени вреди на основание чл. 4 пар. 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) във вр. с чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ и иска да бъде ангажирана отговорността на ответника ВАС за причинените му имуществени вреди в общ размер 986 874.64 лв. със законната лихва до изплащането на посочената сума в резултат от правораздавателна дейност му дейност, при която е допуснато достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз (ЕС). Твърди, че с постановяването на Решение 17161/16.12.2019 г. по адм. д. 4579/2019 г. ВАС е допуснал съществено нарушение на правото на ЕС (чл. 168 от Директивата ДДС и Определение на СЕС по дело С-314/17) и в резултат на това недължимият ДДС е останал в негова тежест. В резултат на това са му причинени следните имуществени вреди:

• 679 126.68 лв. отказана за възстановяване сума;

• 221 320.05 лв. лихва за забава върху сумата от 393 636.89 лв. за периода от датата на решението на ВАС до подаването на исковата молба;

• 41 007.84 лв. лихва за забава по РА 06/1102718/23.01.2012 г.,

• 7 693.24 лв. лихва за забава по РА 06/1202831/07.03.2013 г.;

• 4 959.72 лв. лихва за забава по РА Р-06-1302556-091-001/05.05.2015 г.;

• 9 842.57 лв. заплатено адвокатско възнаграждение по адм. д. 594/2018 г. по описа на АС Враца и законна лихва върху тази сума в размер на 5 533.91 лв. от 16.12.2019 г. до завеждането на исковата молба;

• 500 лв. заплатено юрисконсултстско възнаграждение по адм. д. 594/2018 г. по описа на АС Враца и законна лихва върху тази сума в размер на 281.14 лв. за периода от 16.12.2019 г. до завеждането на исковата молба;

• 10 131.79 лв. заплатено адвокатско възнаграждение по адм. д. 4579/2019 г. по описа на ВАС и законна лихва върху тази сума в размер на 5 696.55 лв. за периода от 16.12.2019 г. до завеждането на исковата молба;

• 500 лв. - заплатено юрисконсултстско възнаграждение по адм. д. по адм. д. 4579/2019 г. по описа на ВАС и законна лихва върху тази сума в размер на 281.14 лв. за периода от 04.12.2024 г. до завеждането на исковата молба;

• законна лихва върху посочените суми от завеждането на исковата молба до заплащането им;

• държавни такси по делата без посочен размер.

Както правилно приема първостепенният съд, правото на ЕС не съдържа изрична регламентация на иска за обезщетение за вреди, причинени на частноправните субекти от нарушаването му. СЕС приема в своите решения, че по силата на предвидения в член 4, параграф 3 ДЕС принцип на лоялното сътрудничество държавите членки са длъжни да отстранят незаконосъобразните последици от всяко нарушение на правото на Съюза и че принципът на отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти вследствие на нарушения на правото на Съюза, за което носи отговорност държавата, е присъщ на системата на Договорите, на които се основава Съюзът (виж решение от 19 ноември 1991 г., Francovich и др. C-6/90 и C-9/90, т. 35, решение от 5 март 1996 г., Brasserie du pкcheur и Factortame, C-46/93 и C-48/93, т. 31, решение от 14 март 2013 г. по дело Leth, C-420/11, т. 37 и т. 40).

Приложимите процесуални правила се определят във вътрешния правен ред на всяка държава членка по силата на принципа на процесуалната автономия на държавите членки, при условие все пак да не са по-неблагоприятни от правилата, уреждащи аналогични вътрешноправни положения (принцип на равностойност), и да не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от общностния правен ред (принцип на ефективността). В този смисъл е и Решение от 14 март 2013 г. по дело Leth, C-420/11, т. 38.

Материално правните предпоставки обаче се определят от СЕС в неговите решения в условията на кумулативност и те са тези, посочени в първоинстанционното решение - предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението на нормата да е достатъчно съществено и да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда (виж решение от 25 ноември 2010 г. по дело FuЯ, C-429/09, т. 47, решение от 9 декември 2010 г. по дело Combinatie Spijker Infrabouw-De Jonge Konstruktie и др., C-568/08, т. 87, решение от 14 март 2013 г. по дело Leth, C-420/11, т. 37).

Според приетото от СЕС в решението му по дело Milena Tomбљovб, С-168/15, т. 20 и т. 23 принципът на отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти вследствие на нарушения на правото на Съюза, за което носи отговорност държавата, е приложим и когато въпросното нарушение произтича от решение на национална юрисдикция, която се произнася като последна инстанция, при наличието на същите материално правни предпоставки. Съдът е приел, че това се налага предвид съществената роля, която изпълнява съдебната власт за защита на правата, които частноправните субекти извеждат от правните норми на Съюза, и обстоятелството, че юрисдикция, която се произнася като последна инстанция, по дефиниция представлява последната инстанция, пред която те могат да предявят правата, предоставени им от тези правни норми.

Преценката за това дали допуснатото нарушение е достатъчно съществено, както и за наличието на пряка причинно-следствена връзка между него и претърпените от частноправните субекти вреди, е на националните юрисдикции съгласно дадените от СЕС насоки (Решение от 14 март 2013 г. по дело Jutta Leth, т. 43, Решение от 12 декември 2006 г. по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, C-446/04, т. 210). При всички положения обаче нарушението на правото на Съюза е достатъчно съществено, когато то е извършено при явно несъобразяване с практиката на Съда в съответната област (виж Решение от 30 септември 2003 г., Kцbler, C-224/01, т. 56, Решение по дело Milena Tomбљovб, С-168/15, т. 26).

Именно от цитираните решения на СЕС по делата Kцbler и Milena Tomбљovб се извежда задължителната сила на неговите решения, постановени по преюдициални запитвания на националните юрисдикции, при това не само за тези, които са отправили преюдициалното запитване, но и за всички национални съдилища, разглеждащи правен спор, решаването на който изисква прилагане на общностна норма, тълкувана с тези решения.

Горното е израз на принципа, че сходните казуси трябва да се решават по сходен начин, а съгласно чл. 19, пар. 1 и пар. 3, б. б) ДЕС СЕС осигурява спазването на правото на ЕС и се произнася с преюдициални заключения за тълкуването на това право. Следва обаче да се има предвид, че тълкуването, което СЕС дава в производството по чл. 267, пар. 2 и пар. 3 ДФЕС, има за основна цел да подпомогне националния съд при решаването на конкретен случай, поради което съдът съобразява даденото от него тълкуване с конкретните факти по главния спор и ги излага в своето решение.

Изводът, който се налага е, че тълкуването, което СЕС дава в решенията си по преюдициални запитвания, не е абстрактно, а съобразено с конкретна фактическата обстановка, и именно в светлината на това следва да се преценява от националната юрисдикция в спор като настоящия и относимостта на неговото решение с даденото от националната юрисдикция като последна инстанция разрешение на правния спор, с който е сезирана.

При така очертаната правна рамка настоящият касационен състав преценява като правилен и съответен на приложимите материално правни норми, както и съобразен с фактите по спора, изводът на АС-Враца за неоснователност на предявените искове, поради следните съображения:

Чл. 167 и чл. 168 б. а) от Директива 2006/112 регламентират правото на приспадане на ДДС, което възниква при настъпване на изискуемостта на подлежащия на приспадане данък, при наличието на две условия 1. на приспадане подлежи дължимият или платен ДДС по отношение на доставката на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице и 2. стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, упражняващо правото на приспадане.

Според чл. 199, § 1 от същата директива държавите членки могат да предвидят, че лицето платец на ДДС, е данъчнозадълженото лице, за което е направена някоя от изброените доставки.

С Определение от 23.11.2017 г. по дело С-314/2017 г. СЕС тълкува чл. 168 и чл. 199 от Директива 2006/112 с оглед фактите по главния спор, за да даде отговор на поставените от ВАС въпроси в преюдициалното му запитване по адм. д. 14596/2015 г. Предмет на спора по това дело е законосъобразността на РАР-06-1300552-091-001/04.05.2015 г., поправен с РА за поправка П-04000615091361-003-001/19.05.2015 г., с който в потвърдената му от решаващия орган част са установени задължения за ДДС и лихви в резултат на начислен ДДС в размер на 12 645.20 лв. на основание чл. 82, ал. 5 ЗДДС.

Тезата на ищеца е, че тези норми са нарушени от ВАС при постановяването на Решение 17161/16.12.2019 г. по адм. д. 4579/2019 г. и нарушението е съществено, тъй като не е съобразено тълкуването им, направено от СЕС в Определение от 23.11.2017 г. по дело С-314/2017 г.

При тези факти правилно първостепенният съд приема, че при постановяването на своето Решение 17161/16.12.2019 г. по адм. д. 4579/2019 г. ВАС не е допуснал съществено нарушение на правото на ЕС. Предмет на спора, разрешен с Решение 72/28.02.2019 г. на АС Враца по адм. д. 594/2018 г., оставено в сила с посоченото решение на ВАС, е законосъобразността на АПВ П-04000618116907-004-001/09.07.2018 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП Велико Търново, с който е отказано прихващане или възстановяване на посочените суми в подаденото от дружеството искане. При решаването му е извършена преценка относно наличието на регламентираните в националния закон (ДОПК) предпоставки за прихващане или възстановяване на недължимо платени или събрани суми за данъци. Изводът си за това, че претендираните суми не са недължимо платени съдът обосновава със силата на пресъдено нещо на влезлите в сила съдебни решения, потвърждаващи трите РА в оспорените им по съдебен ред части. Необходима последица от правноустановителното действие на силата на пресъдено нещо е непререшаемостта на разрешения със съдебното решение правен спор.

В т. 21 от Решение на СЕС от 16 март 2006 г. по дело С-234/04, Rosmarie Kapferer/Schlank & Schick GmbH, на което се позовава ВАС в неговото Решение с 17161/16.12.2019 г. по адм. д. 4579/2019 г., съдът посочва, че общностното право не задължава национална юрисдикция да остави без приложение националните процесуални правила, които придават окончателност на дадено решение, дори ако това би ѝ позволило да отстрани нарушение на общностното право със спорното решение (виж в този смисъл и Решение на Първоинстанционния съд от 1999 г. по дело Eco Swiss C-126/97, точки 46 и 47).

В посочения смисъл са и редица други решения на СЕС. Според т. 71 и т. 72 от Решение на СЕС от 16 януари 2025 г. по дело С-376/23, Baltic Container например принципът на силата на пресъдено нещо е от значение както за правния ред на Съюза, така и за националните правни системи. С цел да се гарантира както стабилността на правото и на правоотношенията, така и доброто правораздаване, е важно съдебните решения, които са влезли в сила след изчерпване на възможностите или изтичане на сроковете за обжалване, да не могат повече да бъдат оспорвани (виж в този смисъл и Решение от 7 април 2022 г., Avio Lucos, C-116/20, т. 92 и цитираната съдебна практика). Следователно правото на Съюза не задължава националния съд да не прилага вътрешноправните процесуални норми, от които произтича силата на пресъдено нещо на дадено решение, дори ако това позволява да се отстранят последиците от вътрешно правоотношение, които са несъвместими с това право. В правото на Съюза няма изискване националният съдебен орган по принцип да е длъжен да преразгледа свое ползващо се със сила на пресъдено нещо решение, за да вземе предвид направено от Съда тълкуване на релевантна разпоредба от това право (Решение от 2 април 2020 г., CRPNPAC и Vueling Airlines, C-370/17 и C-37/18, т. 89 и 90 и цитираната съдебна практика).

След като платеният от дружеството ДДС е дължим на основание влезлите в сила три РА, то наличието на твърдените от ищеца нарушения на правото на ЕС при правораздавателната дейност на ВАС би следвало да се преценява при постановяването на решенията, с които са оставени в сила първоинстанционните решения, потвърждаващи РА, тъй като именно между тях и претендираните имуществени вреди би могло да съществува пряка причинно-следствена връзка. Преценката за законосъобразността на тези РА изисква отговор на въпроса дали когато с РА е начислен ДДС по доставки, който се дължи от получателя, следва да се признае и правото му да приспадне така начисления ДДС, в случаите на събран данък от доставчиците и признато право на приспадане без възможност за корекции. Затова именно във връзка с тази преценка е отправено преюдициално запитване и по него СЕС се е произнесъл с Определение от 23.11.2017 г. по дело С-314/2017 г. СЕС, тълкуващо чл. 168 и чл. 199 от Директива 2006/112 с оглед фактите по главния спор.

За разлика от тези решения, преценката за законосъобразността на АПВ не изисква прилагане на нормите на Директива 2006/112, регламентиращи правото на приспадане на ДДС и съобразяване с практиката на СЕС по тълкуването на тези норми. Затова и твърдените от ищеца вреди от съществено нарушение на нормите на Директива 2006/112, регламентиращи правото на приспадане на ДДС и несъобразяване с практиката на СЕС по тълкуването на тези норми, няма как да са причинени от ВАС при постановяването на неговото Решение 17161/16.12.2019 г. по адм. д. 4579/2019 г., с което е оставено в сила Решение 72/28.02.2019 г. на АС Враца по адм. д. 594/2018 г., потвърждаващо АПВ П-04000618116907-004-001/09.07.2018 г.

Обстоятелството, че чл. 2в ЗОДОВ, регламентиращ реда за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз, е обнародван в ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г. и според § 6, ал. 1 от ПЗР към ЗИДЗОДОВ се прилага за предявените искови молби, подадени след влизането му в сила, не е основание за непредявяването на исковете за обезщетение за имуществени вреди от правораздавателната дейност на съда при постановяването на решенията на ВАС от 06.03.2014 г., 11.12.2014 г. и от 01.03.2017 г. след определението на СЕС от 23.11.2017 г., доколкото според § 6, ал. 2 от ПЗР към ЗИДЗОДОВ неприключилите до влизането в сила на този закон производства се довършват от съдилищата, пред които са висящи, включително при последвало въззивно и касационно обжалване. С оглед на това неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че тъй като до влизането в сила на чл. 2в ЗОДОВ в националното право не е регламентиран ред за предявяването на тези искове, то единствената възможност да бъдат установени нарушенията на правото на ЕС при потвърждаването на РА, които твърди, е в производството по искането му за възстановяване или прихващане на недължим ДДС.

С оглед прецизност следва да се посочи, че ищецът не е доказал размерите на твърдените от него имуществени вреди, представляващи недължимо платен ДДС и лихви за забава в изпълнение на влезлите в сила РА, доколкото не е представил доказателства за това кога и какви суми е заплатил по кой конкретно РА. Липсата на основната предпоставка, свързана с наличието на съществено нарушение на правото на ЕС при постановяването на Решение 17161/16.12.2019 г. по адм. д. 4579/2019 г., и липсата на пряка причинно следствена връзка между претендираните вреди и това решение обаче са достатъчни за да бъде обоснован извод за неоснователност на исковете.

По изложените съображения оспореното решение на АС Враца следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация следва да се присъдят претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв., определено по реда на чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, към която препраща чл. 143, ал. 3 АПК, приложим съгласно чл. 228 от същия кодекс.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение