Решение № 98 от 14.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 2385/2013 г.

Решение № 98 от 14.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 2385/2013 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Производството пред ВКС е образувано по искане на К. Г. Х. за възобновяване на нохд № 937/2012 г. на Силистренския районен съд и внохд № 48/2013 г. на Силистренския окръжен съд. В искането се твърди, че Х. не е знаел да е наказан по административен ред, както и че наложеното му наказание не било съобразено с това, че не бил "пречил на досъдебното производство, нито на съдебния процес". В заключение се иска отмяна на "8 месечната ... ефективна присъда". В съдебно заседание Х. и служебният му защитник поддържат искането, докато прокурорът го счита за неоснователно и предлага да не се уважава. Искането е допустимо-с оглед на страната, която го е направила, срокът, в който е можело да се направи /независимо от подаването му направо до ВКС и последващото връщане на съответния първоинстанционен съд за изпълнение на процедурата по чл. 424, ал. 2 НПК/, видът на съдебните актове, които са сред изброените в чл. 419 НПК и липсата по отношение на тях на касационна проверка-но не и основателно. С внесения в Силистренския районен съд /СилРС/ обвинителен акт, Х. е обвинен за извършено на 10.ХI.2011 г. в [населено място] престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК изразяващо се в това, че е управлявал моторно превозно средство, лек автомобил ФОРКСВАГЕН ГОЛФ с рег. [рег. номер на МПС], без съответно свидетелство за управление и в едногодишния срок от наказването му по административен ред за същото деяние с влезлите в сила наказателни постановления /НП/ № 1237 от 6.VII.2011 г. и № 1442 от 21.VII.2011 г. С присъда № 920 от 18.ХII.2012 г. по нохд № 937/2012 г. на СилРС Х. е осъден съобразно повдигнатото и поддържано срещу му обвинение на 8 месеца лишаване от свобода, които да изтърпи при строг първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип. С решение № 38 от 9.VII.2013 г. по внод № 48/2013 г. на Силистренския окръжен съд /СилОС/ присъдата е потвърдена. Твърдението на Х. за липса на доказателства "относно субективния момент", т. е. на такива, установяващи знанието му, че е административно наказан за управление на МПС без съответно свидетелство, е неоснователно. Както по-горе се каза, Х. е санкциониран с 2 наказателни постановления /НП/- с НП № 1237 въз основа на акт за установяване на административно нарушение / АУАН/ под същия номер, съставен на 6.VI.2011 г., и с НП № 1442 въз основа на АУАН под същия номер, съставен на 29.VI. с. г. В АУАН № 1442 /приложен на л. 8 т досъд. разсл./ Х. е отбелязал, че живее на адрес, различен от този, на който е регистриран, каквото отбелязване липсва в АУАН № 1237 /приложен на л. 28 от приложеното към настоящото дело внохд № 158/2012 г. на СилОС/. От докладната записка, приложена на л. 9 от досъд. разсл. се вижда, че за връчването и на двете наказателни постановления Х. е бил търсен съобразно адресната му регистрация, където се установило, че "не живее никой от доста време". При тези данни съдилищата правилно са приели, че по отношение поне на едното НП, това под № 1237,Х. сам се е поставил в невъзможност да бъде намерен на адреса, който е посочил и това НП е влязло в сила по правилото на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, а щом е така, наказателната му отговорност по чл. 343в, ал. 2 НК законосъобразно е била ангажирана. Няма основание наказателното производство, предмет на посочените дела, да бъде възобновявано и затова, че наложеното на осъдения наказание лишаване от свобода било несправедливо високо. При граници на предвиденото в специалната материалноправна норма наказание лишаване от свобода от 3 месеца до 2 години, Х. е санкциониран с 8 месеца при подчертан превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, макар такива да не се отчетени нито в мотивите към първоинстанционната присъда, нито в тези към въззивното решение. Поради изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 426 НПК, ВКС PEШИ: НЕ УВАЖАВА искането на К. Г. Х. за възобновяване на нохд № 937/2012 г. на Силистренския районен съд и на внохд № 48/2013 г. на Силистренския окръжен съд. Решението е окончателно.