Решение № 14950 от 8.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6150/2010 г.

Решение № 14950 от 8.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6150/2010 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Тодор Георгиев Кайров - пълномощник на Иван Петров Николов, Цветанка Петрова Николова-Герасимова, Бойка Александрова Драмова, Николай Александров Николов, Николина Димитрова Бакалска, Виолета Димитрова Николова и Петър Атанасов Николов, всичките от гр. София срещу решение № 464 от 15.03.2010 г., постановено по адм. д. № 1654 по описа за 2009 г. на Административен съд - София град. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата за обявяване нищожността на решение на Столичния общински съвет (СОС) № 39, взето по протокол № 45 от 28.11.2002 г., обявено в неофициалния раздел на Държавен вестник. Със същото решение физическите лица - жалбоподатели са осъдени да заплатят на СОС разноски от 150 лв. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на решението. Релевират се и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е изложил правни довод защо не възприема твърдението за нищожност на оспореното решение на СОС, за откриване и провеждане на приватизационната процедура на трите магазина, ведно с принадлежащите им идеални части от недвижимия имот, върху който са застроени, която нищожност водела до нищожност и на сключените три приватизационни договора за продажбата на магазините, ведно със 100 % от недвижимия имот. Твърди се освен това, че съдът не е обсъдил, че имотът ведно с построеното върху него не е частна общинска собственост, а държавна, като в тази връзка не били обсъдени актовете за държавна собственост, издадени преди акта за частна общинска собственост. Последният е бил съставен в нарушение на нормите на отменения ППЗДС и ППЗДС, като е оспорена материалната доказателствена сила на акта за частна общинска собственост. Поддържа се, че приватизираният имот, ведно с магазините върху него е държавна собственост и СОС не е компетентен да се разпорежда с него. Съдът не бил обсъдил и писмото от заместник-областния управител на София-област, от което било видно, че имотът е държавна собственост. На следващо място се твърди, че решението за откриване на приватизационната процедура и избраният метод за приватизация не са публикувани по съответния ред. В Държавен вестник е било публикувано друго решение, различно от това, предмет на жалбата и то само за единия от магазините, а за останалите два - не било направено публикуване, включително и в два централни ежедневника. На последно място се твърди, че съдът не бил взел предвид доказателствата по делото, че за имота, предмет на приватизационната процедура е имало предявени реституционни претенции, а издаденото удостоверение от областната управа до Столичната общинска агенция за приватизация (СОАП) е било с невярно съдържание. По изложените съображения и в представените писмени бележки се моли, решението да се отмени и вместо него се постанови друго, с което се обяви нищожността на оспореното решение. От процесуалния представител на ответника по касационната жалба - СОС е постъпил писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. В него са изложени възражения, с които се опровергават твърденията в касационната жалба. По изложените в него съображения се моли, решението да бъде оставено в сила. Иска се и присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че съдът не е обсъдил наведените доводи за това, че актът за частна общинска собственост не е съставен по съответния ред, което обстоятелство е важно за изясняване на правото на собственост върху имота. Счита освен това, че е верен доводът на касатора, че решението за приватизация не е публикувано, с което е нарушена процедурата. В заключение предлага да се отмени съдебното решението, а решението на СОС се обяви за нищожно, защото порокът е толкова голям, че не може да породи правни последици. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, при условията на субективно съединяване, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество тя и неоснователна, по следните съображения: Жалбоподателите, като наследници на общия си наследодател Никола Георгиев Попмитков са обжалвали решение № 39, взето по протокол № 45 от 28.11.2002 г. на СОС, с което на описаните в него фактически и правни основания е открита процедура за приватизация на три магазина, подробно описани в решението, ведно с припадащите им се идеални части от имота, намиращи се на административен адрес в гр. София, ул. "Калофер" № 6. Със същото решение е възложено на главния изпълнителен директор на СОАП сключването на приватизационните договори. Жалбата е била с твърдения за нищожност. Съдът е приел подадената жалба за процесуално допустима и я е разгледал по същество. От приложените по делото писмени доказателства е приел за установено, че жалбоподателите са били признати за съсобственици на общо 4/5 идеални части от УПИ II-2 от кв. 43 по плана на гр. София, според влязлото в сила решение на 27.03.2008 г., постановено по гр. д. № 3390/2007 г. на СГС, но е приел, че то е неотносимо към спора поради това, че е влязло в сила години след оспореното решение на СОС. Освен това е приел, че решението на съда не се отнася за магазините, които са били построени през 1964 г., за които е и имало съставен акт за държавна собственост (АДС). В него не са били посочени идеалните части от имота, припадащи се към магазините, които да засягат притежаваните от жалбоподателите 4/5 идеални части. За имота е имало съставен акт за общинска собственост (АОС) - частна - № 647 от 24.04.2001 г. Били са представени и анализите за правното състояние на трите магазина, включително и обнародването на решенията в Държавен вестник и във вестник "Новинар" и "Монитор", протоколите на назначената комисия за провеждането на търговете с явно наддаване, решенията на СОАП за участника, спечелил търговете, който е "Ш. А. Комерс" ООД, гр. София и за трите обекта, включително и сключените договори за покупко-продажбата. Съдът е приел, че оспореното с твърдения за нищожност решение на СОС, е било прието в съответствие с чл. 19, ал. 1, т. 10 ЗМСМА. Според чл. 31, ал. 1 ЗПСК, СОС е компетентният орган да вземе решение за приватизацията на обекта, представляващ недвижим имот с три магазина. Възникналите спорове за собствеността върху имота, значително по-късно след приключването на приватизацията, според съда не са били относими към предмета на спора. Като краен правен извод съдът е приел, че жалбата е неоснователна и недоказана, поради което я е отхвърлил и е осъдил жалбоподателите да заплатят разноски в полза на ответната страна, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Предмет на жалбата е решение на СОС № 39, взето по протокол № 45 от 28.11.2008 г. Съдът е приел, че това решение за приватизация на недвижимия имот, частна общинска собственост, по правната си същност е общ административен акт. Това становище не се споделя от настоящия състав, който счита, че решението на общинския съвет е индивидуален административен акт, защото с него се намалява имуществото на общината, тъй като чрез приватизацията, обектът излиза от патримониума й. Безспорно е, че решението на СОС е взето много преди влизането в сила на решението № 83 ат 30.07.2007 г., постановено по гр. д. № 1025/2005 г. на СРС, с което е признато за установено между наследниците на Никола Георгиев Попмитков и Столична община, че физическите лица са собственици на недвижимия имот до размера на описаните в решението идеални части, на основание чл. 97, ал., ал. 1, предложение трето ГПК (отм.) и чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ. Недвижимият имот представлява парцел II-2 кв. 758, местността "Банишора" с административен адрес, гр. София, ул. "Калофер" № 6. Това решение е изменено с решение № 21 от 11.02.2008 г., постановено по гр. д. № 3390/2007 г. на СГС, в частта му на идеалните части на наследниците. След като наследниците се легитимират за собственици на недвижимия имот те имат и правен интерес да обжалват решението на СОС, за откриване на приватизационната процедура, но с оспорване само за нищожност, поради изтеклия срок по чл. 149 АПК. На следващо място безспорно е установено, че отчуждаването на терена и неправомерното му завземане, без обезщетяване, е само за празен терен, без построените в един по-късен момент магазини върху него, ведно със складовите помещения. В този смисъл некоректни са твърденията в касационната жалба, а така също и в първоначалната, че жалбоподателите и наследници на Никола Попмитков са собственици и на построените магазини върху терена. Ако те са считали, че това е така не са щели да искат изменение на петитума на иска си предявен пред районния съд, което се установява от мотивите на решението на СГС. Отделно от това писмените доказателства - АДС сочат на строителство на магазините след отчуждаването на имота. В касационната жалба се акцентира върху това, че съдът не е обсъдил писмо № 9444 от 4.12.2008 г. на заместник-областния управител на област - София, от което се е установявало, че АОС не е съставен по съответния ред, в нарушение на чл. 152 и 158, ал. 2 от отменения ППЗДС, действащ към момента на съставянето на АОС. Действително по делото липсват доказателства за спазването на този ред, но и трите решения за приватизация са обнародвани в ДВ, бр. 24 от 14.03.2003 г., от което следва, че областният управител на област - София е бил уведомен за тях и е могъл да предприеме необходимото за оспорването им, включително и оспорване на АОС № 647 от 24.04.2001 г. По делото няма данни за подобно оспорване, поради което съставеният акт за частна общинска собственост, който е констативен по правната си същност и е официален свидетелстващ документ, обвързва съда с доказателствената си сила. Пред съда не е представено друго доказателство, което да го оборва, поради което правилно съдът го е зачел и съобразил в мотивите си, относно собствеността на общината върху имота, предмет на приватизационната сделка. Посочените решения в касационната жалба за практиката на Върховния административен съд се отнасят за спорове между областните управители и съответните общини по повод съставянето на актове за общинска собственост, докато предмета на спора по първоначалната жалба е решение за приватизация, а не законосъобразността на съставения акт за общинска собственост. В тази връзка може да се обсъдят и останалите удостоверения, за които се споменава в правните анализи, че за имота не е имало реституционни претенции, и дали те съответстват на действителното фактическо положение. От приложените доказателства се установява, че и двете жалби срещу отказите на кмета на СО за отмяна на отчуждаването на имота по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС са отхвърлени, с влезли в сила решения, но към момента на издаването на удостоверенията за имота е имало реституционни претенции. Неоснователни са твърденията в касационната жалба относно това, че решението на СОС не е обнародвано в Държавен вестник и в два централни ежедневника, тъй като за гр. София няма местен ежедневник, в нарушение на чл. 3, ал. 5 от отменената Наредба за търговете. Както вече се посочи, от извършената служебна проверка е установено, че решенията за приватизация и на трите магазина са обнародвани в ДВ, бр. бр. 24 от 14.03.2003 г., а по делото са приложени и копия на вестниците "Монитор" и "Новинар", от които се установява, че решенията са публикувани в тях, поради което не е допуснато твърдяното нарушение. На последно място следва да се посочи, че един административен акт е нищожен, когато е издаден при пълна липса на предпоставките (условията), визирани в хипотезиса на правната норма; когато актът е лишен изцяло от правно основание или когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от нито един орган. От фактическите и правни основания за издаването на оспореното решение се установява, че то не попада в нито една от хипотезите за нищожност, възприемани от правната доктрина, поради което съдът правилно е приел, че оспорването за нищожност е неоснователно и недоказано, поради което и го е отхвърлил. По изложените съображения съдът не е допуснал твърдяните нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, поради което решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Направеното искане за присъждане на разноски в полза на СОС в размер на юрисконсултско възнаграждение с оглед изхода на спора ще следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 АПК. Касаторите ще следва да бъдат осъдени да заплатят на СОС разноски в размер на 150 лв., определени на основание чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение,