Решение № 256 от 8.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1308/2018 г.

Решение № 256 от 8.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1308/2018 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районната здравноосигурителна каса – Стара Загора, против решение № 334/06.12.2017 г. по адм. д. № 474/2017 г. на Административен съд - Стара Загора. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 287, ал. 4 от НРД МД 2017 г., тъй като в нея изрично е разписано, че при планов прием, а не при спешни случаи – както е в процесния случай, могат да се ползват само изследвания от образната диагностика и клинична лаборатория, извършени преди датата на хоспитализация от друго лечебно заведение. Ответникът по касационната жалба – МБАЛ "Д-р Х. Стамболски" ЕООД – [населено място], редовно уведомен, не се представлява в съдебно заседание. В писмен отговор чрез адв. Динева излага становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението на Административен съд - Стара Загора е отменена по жалба на МБАЛ "Д-р Х. Стамболски" ЕООД, писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание изх. № 29-02-964/23.08.2017 г. на директора на РЗОК Стара Загора, в частта й по т. 1, с която се иска възстановяване на получена сума от 939 лева по клинична пътека № 177 във връзка с история на заболяването /ИЗ/ № 4802/2017 г. По делото няма спор относно приетата от Административен съд - Стара Загора фактическа обстановка по случая. По т. 1 от писмената покана, при проверка на МБАЛ извършена от РЗОК Стара Загора, се установява в болничната документация за м. юни 2017 г. по КП № 177 – "оперативни процедури на тънки и дебели черва със среден обем и сложност при лица над 18 години", за ИЗ на М. Мирчев, хоспитализиран по спешност, че КП не е завършена. ЛЗ е отчело една основна процедура по МКБ код 54. 4 "Ексцизия или деструкция на перитонеална тъкан" и четири диагностични процедури: 90. 59 /изследване на кръв/, 89. 52 /електрокардиограма/, 89. 29 /изследване на урина/ и 88. 19 /рентгеново изследване на корем/. При прегледа на ИЗ е констатирано, че е приложена и отчетена електрокардиограма от извънболнично медицинско заведение за спешна помощ – ФСМП Казанлък и липсва извършена такава по време на болничния престой в МБАЛ. В издадената при дехоспитализацията епикриза също не е вписана ЕКГ като извършено параклинично изследване. Това е възприето от проверяващите като неизпълнение на изискване за завършеност на КП № 177, според което КП се счита за завършена, ако е извършена една основна оперативна процедура и минимум по една диагностична процедура от четири различни групи /рубрики/ по МКБ 9 КМ, посочени в Приложение № 24 /една основна оперативна процедура и минимум по една диагностична процедура от четири различни блока по АКМП, насочени към основната диагноза/. РЗОК е приел за незавършена КП № 177 в процесния случай и въз основа на издаден протокол за неоснователно получени суми, по т. 1 от процесната писмена покана е наредил възстановяване на сумата по КП № 177 за въпросното ИЗ като неоснователно получена. Настоящият касационен състав намира, че писмената покана на директора на РЗОК Стара Загора в оспорената й част по т. 1 е законосъобразна, като издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и в съответствие с административнопроизводствените правила и материалния закон. Неправилно първоинстанционният съд я е отменил в тази й част. Касационният състав споделя възражението на касатора, че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 287, ал. 4 от НРД МД 2017 г. (отм.);. Съгласно тази разпоредба, при хоспитализация (планов прием) по КП, ЗОЛ може да представи предварително извършени изследвания от групата на образната диагностика и клинико-лабораторни изследвания, реализирани от друго лечебно заведение преди дата на хоспитализация и приемащото лечебно заведение следва да зачете тези изследвания, както и да ги използва при отчитане на КП като част от диагностично-лечебния алгоритъм на същата. Давността на предварително извършените клинико-лабораторни изследвания е 7 дни, като за тези от групата на образната диагностика може да е и по-дълга (но не повече от 30 дни или по-дълга от посочения в алгоритъма на съответната КП) преди датата на хоспитализация, в зависимост от вида им и клиничната преценка на лекуващия лекар. Изключение от последното се прави за МДИ по КП/АПр/КПр за диагностика и лечение на пациенти със злокачествени заболявания и муковисцидоза, като всички необходими МДИ се правят от приемащото лечебно заведение. В случая, както е установил и РЗОК, пациентът е приет по спешност и приложената към неговото ИЗ електрокардиограма не е за допустима на основанията посочени в чл. 287, ал. 4 НРД МД 2017 г. Неизвършването на ЕКГ по време на хоспитализацията е довело до незавършване на диагностично-лечебният алгоритъм /ДЛА/ на КП. Прилагането на изследване от спешната помощ към ИЗ на лечебното заведение за болнична помощ /ЛЗБП/ и заплащането му от НЗОК като част от КП № 177, би довело до заплащане двукратно на една и съща дейност, причинявайки и щета на бюджета на НЗОК. Основателно касаторът не е приел възражението на МБАЛ, че тъй като никъде в НРД МД 2017 няма посочена изрична забрана за ползване на изследвания, направени минути по-рано от ФСМП при спешен прием на пациенти, то това е позволено и може да бъде заплатено от НЗОК като част от КП. Изричното посочване в разпоредбата на чл. 287, ал. 4 от НРД МД 2017, че същата се прилага за плановия прием на пациенти, води именно до извода, че тя не е приложима в хипотезите на спешен прием. Неоснователни и неотносими са изложените от първоинстанционния съд доводи, че обратното би довело до по-добро медицинско обслужване в условията на спешност, тъй като така не се налага извършването на медицински изследвания и се пестят време и усилия. Този извод не се съвместява с принципите залегнали във формулирането на ДЛА за всяка една КП, тяхната последователност на изпълнение и критерии за завършеност. В чл. 285, ал. 1 от НРД МД 2017 е посочено, че клиничната пътека е система от изисквания и указания за поведение на различни видове медицински специалисти при изпълнението на определени по вид и обхват дейности по отношение на пациенти със заболявания, изискващи хоспитализация и непрекъснат болничен престой не по-кратък от 48 часа. Съгласно чл. 285, ал. 2 от НРД МД 2017, дейностите и услугите в обхвата на диагностичните, лечебните и рехабилитационните дейности и услуги по време на хоспитализацията съгласно ДЛА на съответната КП се осъществяват незабавно или се планират за изпълнение в зависимост от развитието, тежестта и остротата на съответното заболяване и определения диагностично-лечебен план. Предвид тези разпоредби, неправилно е становището на съда, че касаторът тълкува разширително разпоредбата на чл. 287, ал. 4 от НРД МД 2017, като приема, че при пациенти приети по спешност процедурите по КП следва да бъдат извършени от лечебните заведения. В случая не се касае за недопустимо разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 287, ал. 4 от НРД МД 2017, а за това, че НРД не допуска извършване на дейности по КП за болнична помощ в извънболнични ЛЗ за пациентите от спешен прием. Предвид изложеното, Административен съд - Стара Загора неправилно е отменил писмената покана в оспорената й част по т. 1. Следва да се постанови отмяната на съдебното решение и вместо това да се отхвърли жалбата на МБАЛ "Д-р Х. Стамболски" ЕООД срещу т. 1 от писмената покана. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на шесто отделение